Силвето е свежо във всеки смисъл попълнение в нашата вдъхновяващата банда на #ЖенитеSurvivors. Колко заряд има в нея, колко откровеност и как хубаво говори и споделя. Дали е заради пловдивското “Joie de vivre”, още познато по нашите ширини като “Айляк”? Може би. Историите си поднася с едно изумително чувство на радост от живота, независимо какво крият думите в тях. Приела е и хубавото, и лошото по пътя си, така, както се черпи вода от извор – с жажда да продължиш зареден и чист. Именно за това разказва самата тя в това писмо до нас, което ние от своя страна споделяме с гордост и желание да вдъхнови четящите тук.

Искам и море и планина, искам изгреви и залези, искам всичко с цялата му същност. Защото това е човекът, когато достигне до своята същност.

След пост във фейсбук за събитие #МогаСама в Кърджали, реших импулсивно и писах на EMPROVE. Вече слушам импулсите си, те не лъжат.
Най-трудното е да започнеш да пишеш и да изпратиш съобщението. Възникват 10000000 въпроса кое от всичко, което искам да кажа, да напиша, как да е структурирано и разбираемо, да не е дълго или прекалено кратко. Следва дълга проверка за правописни и пунктуационни грешки и евентуално, след това цялото „пресиране“ на себе си, натискаме бутонът ИЗПРАТИ.
И както обикновено сами си усложняваме живота. Никой няма да ти върне писмото, поправено с червена химикалка и оценка за знания, умения, правопис, краснопис и т.н

Защото тук в EMPROVE ще те приемем ТАКАВА, КАКВАТО СИ. С цялата ти пъстра Вселена. Без критики и обвинения.

И отново за мен…
След разговора с Нора знаех, че нещо вълнуващо и дълго очаквано предстои. Нещо, което ще промени живота ми и ще допълни част от липсващия пъзел. Отидох на първата среща с голямо вълнение и престъпих прага само по Душа. Оставих навън всички маски, мисли, хора, ситуации и бях там САМО ПО ДУША. И беше много вълнуващо, тя – моята душа – да се докосне до други души. Беше вълнуващо да търся какво крие моята Душа, ей там надълбоко заровено. Бях готова да приема и всяко „лошо“ нещо, което би ми показала. Защото това съм Аз. И както монетата има две страни, слънцето и луната, ден и нощ, море и планини, дааа искам и приемам всичко. Сещам се за абсурден въпрос от миналото: „Какво избираш: море или планина?“ Ами и двете избирам. Искам и море и планина, искам изгреви и залези, искам всичко с цялата му същност. Защото това е човекът, когато достигне до своята същност. Приема се и със силните и със слабите страни, с добрите чувства и с лошите. Анализира себе си, опознава се всеки изминал ден.

Като решение на един мой казус (казвам казус, защото не го считам за проблем) се случи точно по време на сесиите със Славка ( Благодаря на Славка!). С майка ми бях прекъснала контакт повече от 4 години. Отношението и държанието и към мен беше отровно. Това направих и с други хора в личен и професионален план. Направих почистване на всички паразитни отношения. Та така, след четене, търсене и лутане на “Защо, така???” (сега ми е смешно) бях решила, че искам да имам контакт с нея, въпреки нея. Баща ми беше подстрекатели т.н. Внасям разяснение, че аз съм отгледана от лелята и калекото на баща ми. Моите родители са ме оставили, когато съм била на година и 4 месеца. Тогава се е родила сестра ми. За цялото ми детско съществуване ме търсеха много рядко. Но аз имах щастливо детство. Гледана като писано яйце с много любов. Пари нямаше и беше трудно, но имаше любов. Имах свобода да решавам сама какво да правя.

Та за майка ми… и срещите в EMPROVE. Имаше ситуация с един хладилник (трябва да се разкаже!), заради която аз я потърсих по телефона. После се чувахме, писахме си до момента, в който тя ме покани да се видим. Поводът беше, че има някакви буркани с изтекъл срок и евтини яйца от Турция, които ще се развалят. Само малко открехвам вратата на абсурдите. Забавно е. Отидохме на гости с малката ми дъщеря, която нямаше как да не е втрещена от срещата, разговора и т.н. За мен всичко мина прекрасно. Не си струва да влизам в подробности , но въпрос “Как сте?” нямаше. Тя е същият човек и аз я приемам такава, каквато е. Ей сега е тънкият момент, който ми е трудно с думи да обясня. Аз от дълго време съм решила да я приема. Да простя изоставяне, интриги, лъжи, манипулиране и т.н. Приемах, прощавах, но винаги в мен оставаше едно чувство да се ядосам, когато пак прояви себе си. А сега го няма. Изобщо го няма.

Всеки си има път, който трябва да извърви. И който има смелост ще се върне към себе си и ще се приеме такъв, какъвто е. С всички лоши неща, които е сътворил. И няма да обвинява, съди и наказва. Ще приеме до онази здравословна граница, която се казва Урок. Взимаш си урока и продължаваш.

По време на сесиите имах и други ситуации с полицията и спиране на делото за издръжка, защото бащата на децата ми се крие. Или арестуван учител от училището на малката (6 клас) с обвинения за педофилство. И тук беше много ценен момент за мен. Ценен, защото успях да се огледам в очите на момичетата от групата. И разбрах ,че това как реагирам стоически в напрегнати ситуации си е за похвала. Да, на последната сесия на живо Славка ме даваше за пример, а на мен ми беше тъпо. Тъпо, защото това е странно, ново усещане. Досега съм се борила срещу хора, интриги и какво ли още не. Както казвам нямам проблем да се изправя срещу 100 човека, които не ме харесват и всички са срещу мен. Но това да ме харесват, че и хвалят ми е ново усещане. И ще си го приема и него.

И така.Какво е за мен EMPROVE?
Място, на което влязох по само по Душа и се огледах в Душите на момичетата. Сбъдната същност. Място, на което настръхвам. Това означава, че е истинско. Единственото място, на което коментираш себе си, а не другите.

( и започнах да пишa……., и да рисувам…. , все затворени същности от детството ми)

Благодаря Ви!
С много обич и фейски прах,
Силвия