ABUSE IS NOT LOVE: “Унижение”
Олга Минева, Силвия Канин, Мария Силвестър и Валентина Димитрова
Срещата ни бе посветена на онова тихо отнемане на достойнството в една връзка, което понякога наричаме унижение, а друг път не можем да назовем по име, но усещаме право в сърцето. Специален гост беше Мария Силвестър. Нейната особена чувствителност към историите, както и умението ѝ да събужда крайни, но искрени емоции – от безумен смях до безспирни сълзи – беше един от най-запомнящите се нюанси на 13 май в хотел Junó.
Събитието беше модерирано от Силвия Канин. Със своите 11 професионални години в медиите и настоящия ѝ занаят в комуникациите, ни преведе спокойно и сигурно през темата, задавайки важните въпроси.
Всичко започна с един красноречив въпрос: “Чувствали ли сте се унизени?”
Ръцете, които се вдигнаха, бяха много.
Мария Силвестър пристъпи смело към разговора, отбелязвайки, че хората не се отварят към темата, защото изпитват срам и незнание поради вменяването на всичко онова, което ни кара да се чувстваме унизени. Тя сподели, че ѝ е коставало много време, за да приеме и осмисли подобни преживявания.
„Единствената любов, която е истинска, е тази към себе си. Защото ако обичаш себе си, можеш да разпознаеш всички знаци и да видиш кой те обича и кой не. На нашето поколение казваха обратното.“
Всички лични истории, които Мария Силвестър сподели, бяха поднесени със страхотен хумор. Но в тях далеч не липсваха искреност и прозрения. Тя призна колко трудно е да запазиш честта си, когато си въвлечен в токсична динамика.
„Човек трябва да излезе с достойнство от такива ситуации, за да не се мрази след това. Аз се впуснах в срама, в чувствата, които обикновено исках да избегна. Изследвах ги, за да видя кое ме кара да се чувствам неудобно и как повече да не преминавам тази граница.“
Мария подчерта също колко важна е професионалната подкрепа и че нейният терапевт ѝ е помогнал днес да говори открито по тези теми.
Главният терапевт на Emprove Валентина Димитрова ни напомни откъде тръгва всичко – семенцето на унижението, което покълва и израства в насилие – от ранното детство.
„Много възпитателни методи включват унижение — наказания с лице към стената, публично посочване пред класа. Това не учи на дисциплина, а само кара детето да се чувства безсилно и унижено. Докато третираме децата като хора без достойнство, ще предаваме модела нататък.“
“Имаме работа на много нива.”
Както винаги, от първия ред Жените Survivors, се включваха със своите преживявания и мисли по темата: „Унижението е инструмент в ръцете на този, който има нужда от контрол и надмощие. То се преживява много пъти — първо в момента, после в мислите. Ако няма подкрепа, го носим вътре в себе си и се обвиняваме защо сме избрали човек, който подронва самочувствието ни.“
“Унижението и срамът умират, когато са споделени в подкрепяща среда.”
Подбудена от анализа на Валентина Димитрова, дама от Жените Survivors разкри частичка от своята история и призова: “Аз съм била унижавана от ранни детски години от майка ми, от партньора ми, в работна среда. Тогава аз съм била най-слаба, уязвима. Да те карат да се чувстваш беззащитен и безпомощен е най-ужасното нещо. Най-сериозният проблем е унижението в ранна детска възраст. Не позволявайте наоколо да бъдат унижавани деца.”
Разговаряхме и за онези „шеги“, зад които често стои обида. А също и за правилните реакции към тях. Да попиташ: “Какво точно имаш предвид? Може ли да спреш да използваш мен в шегите си?”. Ако се защитиш, ще продължиш напред много по-леко, отколкото ако премълчиш, обясни Валентина.
“Там, където е страхът, там е истината, защото там е ключът.”
Мъжете също не останаха безучастни, а глас от публиката напомни: “Трябва да видим собствената си ценност, да си кажем хубавите неща за себе си в огледалото. Понякога няма кой да го направи вместо теб.”
В края на срещата Мария Силвестър насърчи хората в публиката да работят върху себе си, защото: “Децата ни трябва да виждат пример. Прекалено много лоши примери има, трябва да даваме нещо мъничко от нас.”.
