ABUSE IS NOT LOVE: ”Изолиране”
Мила Михова, Таня Иванова, Любов Кръстева и Валентина Димитрова
В осмата ни среща на 26 ноември операта срещна джаза в лицата на сопраното Мила Михова като специален гост и гласът на “Следобедни импровизации” по Jazz FM – Таня Иванова – като модератор.
Таня отвори събитието с напомняне към жените в залата: „Във всяка от нас има скрита сила и Emprove помага тази сила да излезе наяве. Това е един от най-добрите начини за овластяване.“ Темата беше осмият от знаците в кампанията ABUSE IS NOT LOVE – изолирането – като червена лампичка, че партньорът във връзката е потенциален насилник.
„Изолирането често се крие зад маската на грижа, за да се превърне в мощно оръжие за контрол“, каза Таня.
Мила Михова, освен оперна певица, е и инфлуенсър с ясно гражданско присъствие. Често засяга социални теми в своите канали – и невинаги това се приема радушно: „Случвало се е да искат да заглушат гласа ми – най-вече чрез „приятелски“ съвети. Но смятам, че всеки популярен човек трябва да говори високо по проблемни теми, за да предизвиква дискусия и да тласка към решения.“ Тя разказа историята на своя близка приятелка – жена с кариера и богат социален живот, която постепенно „изчезва“ под влиянието на партньора си:
„От жена с кариера и приятели тя беше заличена, занулена. Напълно обезличена от човек, който ѝ продаваше това като любов.“
Мила призна, че в своята професия често вижда жени, които се отказват от развитие, за да живеят „живота на мъжа си“, губейки своята идентичност и независимост.
Валентина Димитрова върна разговора към формирането на този психологически модел:
„Когато имаме прекалено загрижен родител, който вменява, че светът е опасен и че само той знае какво е правилно, детето не просто бива пазено – то бива лишено от правото да взима решения и да има мнение.“
Така:
– изолацията се представя като „сигурност“
– контролиращият възрастен се превръща в „пазител без когото не можем“
– детето свиква да вярва, че без този човек няма да се справи.
По-късно, в партньорствата, този модел се повтаря. Токсичният партньор изолира чрез мнима грижа – „те не те заслужават“, „аз ще се грижа за всичко“, „по-добре да си стоим двамата“.
Любов от Жените Survivors разкри своите преживявания „Той много лесно напипа слабото ми място – лошите отношения с приятелите. Започна да ми натяква, че не ме ценят, че не ме заслужават. Така постепенно ме отдели от целия социален кръг. Аз мислех, че не си струва да общувам с тях, а те – че съм твърде влюбена и съм ги зарязала заради него.“
И въпреки, че в началото на една връзка да се отделите само двамата за кратко е нормално, проблемът идва, когато този етап не отмине. Когато изолирането стане норма – не фаза. Тогава вече говорим за токсична динамика.
Според Валентина изолирането е една от най-тежките форми на емоционално насилие:
– заглушават се вътрешните сетива
– човекът се обезличава
– слива се с партньора
– започва да вярва, че не може да се справи сам
– вътрешният и външният му свят се стесняват до минимум.
Допълнителен капан е финансовата зависимост. Жените, които се отказват от професия или доходи „за да бъдат спокойни и обгрижени“, често дават още един инструмент в ръцете на насилника. Осъзнаването, че си в капана на изолацията, е трудно. Мила Михова сподели, че често опитите на приятели да „отворят очите“ на жертвата се посрещат с агресия и защита на насилника – не само от страх, а и от срам. Затова Валентина предложи нещо различно, но ефективно:
„Задавайте въпроси. Не бързайте с мнения. Попитайте – добре ли се чувстваш, нормално ли ти изглежда това, не би ли искала малко повече свобода. Дълбоко в себе си всяка жена знае, че нещо не е наред. С нашите въпроси можем да ѝ помогнем да се обърне към себе си.“
И точно като за финал, получихме най-обнадеждваващото откровение от публиката. Една дама сподели, че случайно чула интервю с Emprove, което бил онзи „щрак“ момент за нея. И първата крачка към промяна.
Остава ни само още една среща, на която ще обърнем внимание на последния от знаците в кампанията ABUSE IS NOT LOVE – вменяването на страх или лудост от страна на партньора. То се появява тихо, под формата на уж невинни тълкувания, които постепенно променят посоката на възприятията и размиват границите. Докато чуждата версия за случващото се не започне да звучи по-убедително от собственото ни усещане за себе си.
