Истинско безсилие изпитваме да стоим на 4000 км. разстояние без възможност да помогнем пряко на жените на Афганистан. Когато до нас стигат новини за всеки нов закон, който нарушава основните им човешки права, не можем да стоим безучастни и правим единственото, което ни остава. Да говорим вместо тях. Следващият текст е превод на статия, публикувана в The Guardian. Авторката Катрин Бенет е описала настоящите ужасяващи промени, които предстоят за афганистанките, вследствие на налудничавите талибански решения, като в същото време умело обръща внимание на лицемерието от страна на западните туристи, които все още намират тази иначе наистина интересна държава, за “вълнуваща” дестинация през 2025 година. ​​

Снимка: Pexels.com

От Катрин Бенет

“Заглавието е един от евфемизмите, които специализираните туристически компании използват, за да избегнат разделението между половете.

След като лишиха афганистанските жени от работа, образование и свободно придвижване, наредиха им да бъдат напълно покрити, забраниха им да влизат в паркове, отнеха им важните здравни грижи и ги заглушиха дори да говорят публично, талибаните очевидно са стигнали до момента, в който радостта от измъчването на половината население трябва да бъде балансирана, както при всяко разумно упражнение в масовото преследване, с нуждите и удоволствието на мъжете и свободните.

Какво да правим например с прозорците? Двойно по-разяряващи за обсебените управляващи, тъй като осигуряват на жените робини удоволствието от дневната светлина, както и позволяват на временно пребиваващите в страната понякога да забелязват тяхното съществуване, тези отвори, от друга страна, са от полза за мъжете собственици на жените и техните синове.

Да се зазидат или не? Подобно на Соломон, върховният лидер на талибаните вече е забранил прозорците само на стени, които гледат към райони, където жените все още могат да излизат навън по вътрешна необходимост. Докато афганистанските жени могат да бъдат държани – за секс, разплод и домакинска работа – постоянно под земята, последният указ постановява, че новите сгради не трябва да имат прозорци, от които се виждат „дворът, кухнята, съседският кладенец и други места, които обикновено се използват от жените“.

Миналата седмица говорителят на талибанското правителство потвърди в платформата Х, че за мъже като него дори напълно покрита жена с по-бухнала коса е твърде голям сексуален стимул. „Виждането на жени, работещи в кухни, в дворове или събиращи вода от кладенци, може да доведе до непристойни действия“.

Ако, както понякога изглежда, талибаните се съобразяват с мнението на външния свят, те изглежда отново са били прави, като са смятали, че едно поредно изобретателно и ужасно допълнение към женското страдание едва ли ще предизвика – до степен, която хвърля нерадостна светлина върху приоритетите в много привидно просветени юрисдикции – значима репресия.

„Апартейдът по отношение на половете е толкова зловещ, колкото и расовият апартейд, който някога накара Международния наказателен съд да прекрати сътрудничеството си с Южна Африка“

Наредбата за прозорците например все още не е достатъчно доказателство за апартейда между половете на талибаните, за да искат английските власти по крикет да отменят мача им срещу афганистанския отбор по крикет в Лахор следващия месец. Крикетът е твърдо решен да се противопостави и на настояванията на женските организации, които обясняват, че апартейдът между половете в Афганистан е толкова крещящ, колкото и расовият апартейд, който някога накара Международния крикетен комитет да прекрати мачовете с отбора на Южна Африка.

Екстатичните улични празненства след достигането на афганистанските крикетери до полуфиналите на Световната купа миналата година потвърдиха, че международният крикет е толкова важен източник на гордост за мъжете в Афганистан, че подарявайки го, колегите им премахват ценно средство за влияние. Що се отнася до треньора на афганистанския отбор Джонатан Трот, бивш състезател по крикет от Англия, ако тази работа не го поставя в контакт с женомразките бандити, заснети в блестящия документален филм „Холивудгейт“, то е само защото той никога не е посещавал страната, откакто е поел работата (през 2022 г., след като на жените вече е забранено да посещават училищата и работната сила), тъй като отборът играе домакинските си мачове в изгнание в ОАЕ. Но може би, благодарение на покровителите на отбора, Трот все още може да чуе някои от талибанските брътвежи, записани в „Холивудгейт“: „Непокритата жена е като разопакован шоколад“.

Не по-малко ценно за талибаните, които продължават да пренебрегват слабите напомняния на ООН, че жените също са хора, е сътрудничеството им с чуждестранни компании, които също така желаят да възродят Афганистан като туристическа дестинация. Ако се съди по онлайн отзивите, броят на посетителите в Афганистан се е увеличил рязко след 2021 г., изтезанията на женската половина от населението все още не са се доближили до расовия апартейд като туристическа пречка, така че почиващите да покажат, че са наясно, че изборът им за прекарване на свободното време може да се счита за позорен. Напротив, талибаните често са представяни в някои маршрути и коментари в привлекателна светлина, тъй като са направили Афганистан безопасен. Освен ако не сте афганистанска жена, разбира се. Служители на ООН съобщават за „рязко увеличение“ на опитите за самоубийства на жени, което се дължи пряко на женското отчаяние пред лицето на талибанските репресии.

Ако специализираните туристически компании си позволяват да намекнат за апартейда между половете, в някои случаи използват евфемизми, които предполагат, че непрекъснато засилващата се атака на талибаните срещу човешкото достойнство на жените е една от онези очарователни културни разлики, като живот в палатка или отборна игра с мъртва коза, които правят приключенските ваканции толкова задоволителни. Самите проблеми на страната, без да се впускаме в обсъждане на това кой от чия ръка страда, само свидетелстват за личния вкус на посетителя към автентичните, предизвикателни пътувания.

Веднъж активисти на кампанията озаглавиха информационна брошура, която разубеждаваше посетителите на Южна Африка, „Апартейдът не е почивка“. Сега е така. Ричард Бенет, специалният докладчик на ООН за Афганистан, стигна до заключението, че лишаването на талибаните от права на човека и тяхното прилагане „може да се равнява на престъпления срещу човечеството, по-специално на престъплението преследване по полов признак“. Но самото естество на това преследване, изразяващо се в изтриване от обществения живот, подпомага очевидните опити за нормализация от страна на специализирани туристически компании, които призовават посетителите да „видят отвъд бурната настояща епоха и да се запознаят с една красива страна с богата културна история“. Въпреки че тя очевидно щеше да бъде още по-богата, ако талибаните не бяха взривили Будите в Бамиян през 2001 г.

Сега самите талибани се рекламират от една компания като възхитителна културна атракция. Една от миналите екскурзии на Safarat например предлага „добра възможност да разговаряте с членове на талибаните, които ще ни придружават по време на разходката“. Защото иначе…

Ако жените не могат да участват, тъй като им е забранено да общуват, от рецензиите в TripAdvisor и други места става ясно, че много от съвременните туристи, по каквато и да е причина, имат още по-малко нужда от насърчение да пренебрегват нарушения на правата на човека, отколкото посетителите на апартейдистка Южна Африка. За разлика от предишните туристи или идиоти, които се стремяха да опознаят „истинския“ СССР, истинския Трети райх или истинската Южна Африка, отзивите от Афганистан показват, че сега за ползотворно пътуване се изискват нулеви доказателства за задоволство от страна на покорените.

Вярно е, че през 80-те години на миналия век туроператорите се подиграваха не само със санкциите, но и с АНК, с Движението за борба с апартейда, с енергичното ръководство на ООН и с „доброволната забрана“ на правителството на Обединеното кралство за туризъм в Южна Африка, отразяваща „силното противопоставяне във Великобритания на принципите и практиката на апартейда“. Жените в Афганистан все още чакат.”

Статията е публикувана на 5 януари в The Guardian.

Вижте оригинала тук: https://www.theguardian.com/commentisfree/2025/jan/05/visit-afghanistan-land-of-culture-cricket-and-women-closeted-in-their-own-homes