Години наред събирахме опит. Наблюдавахме силата, която живее във всяка жена и която кара всяка от нас да бъде по-уверена, независима и можеща в развитието си – в личния живот и на работа. Време беше да споделим това знание чрез подхода “МОГА САМА”.

 

МОГА САМА овластява, окрилява и променя личностните и обществените нагласи. Полезен е както за жени, които имат нужда от подкрепа, така и за обучители (психолози, ментори, социални работници), които искат да се чувстват по-уверени в ролята си. Подходът е създаден през личния опит и преживяванията на жени, които са били в токсична връзка или са в процес на излизане от такава. Базиран е както на съвместната им работа с терапевти, така и на техния опит като ментори, подкрепящи други жени да поемат авторство върху живота си. Всеки може да се разпознае в някои от описанията, както и да получи възможност за по-добро разбиране за другите или за ситуации, които не го засягат лично.

През 2024 г. тръгнахме из България. Нямахме търпение да споделим женската сила и да срещнем всички жени, които щяха ни заредят с още тонове такава!  Из страната ни посрещнаха различни истории с обща нужда – подход, чрез който жените могат да бъдат видени, чути и подкрепени с мисъл към техните лични преживявания. В тези срещи увереността не беше представена като „готово състояние“, а като нещо, което се гради постепенно.

Срещите в различни градове, паралелните супервизии и финалното издание, посветено на Жените Survivors, оформиха една цялостна ретроспекция на процес, който показва как изграждането на увереност не е еднократно събитие, а път, по който вървим заедно.

 

Географията на „МОГА САМА“: две години, много срещи и безкрайно вдъхновение!

 

Турнето се превърна в ключов елемент от биографията на „МОГА САМА“. То ни даде възможност да достигнем до жени в различни региони и да изграждаме локални връзки и доверие. 

През 2024 г. посетихме Кърджали, Пловдив, Бургас, Враца, Плевен, Стара Загора и Хасково. Тези срещи поставиха основата – както за разпознаваемостта на подхода, така и за нуждата той да бъде надграждан и задълбочаван.

2025 беше година на надграждане за „МОГА САМА“. Втората година на турнето не просто разшири географията на проекта, а задълбочи смисъла му. Бяхме във Велико Търново, Габрово, Русе и Варна.

Посещенията включваха обучения за специалисти (коучове, психолози, треньори или ментори, социални работници) с интерес към това да подкрепят жени в израстването им и пътя към нов живот. Всеки обучен получи подарък – книжка МОГА САМА.

В някои от градовете организирахме и отворени срещи с екипа на Emprove на по чаша вино като един своеобразен празник на женската сила и приятелски разговори с нашите психолози, треньори и #ЖенитеSurvivors. 

Нищо от това нямаше да е възможно без подкрепата на фондация Обществен борд на TELUS International Bulgaria, Български фонд за жените, Европейския съюз, както и безценното съдействие от нашите местни общностни партньори. Благодарим за възможността да излезем от София, за да разпространим знанието и опита зад подхода МОГА САМА.

 

Супервизиите – грижа за процеса и хората, от които зависи промяната

 

Паралелно със срещите с участничките, през цялата година развивахме и МОГА САМА супервизиите – ключова част от програмата ни за изграждане на капацитет. Те са пространство за професионална рефлексия, подкрепа и учене, в което специалистите, работещи по подхода „МОГА САМА“, имат възможност да споделят трудности, казуси и прозрения от практиката в условия на пълна конфиденциалност и професионална етика. А главният ни терапевт и екипът ни давахме съвети от различна призма – на психологическа и терапевтична експертиза, както и сървайвърски опит. 

През 2025 г. проведохме 3 супервизии в онлайн среда – през май, юли и септември. 

Първата тема беше “СВЪРЗВАНЕТО и СПРАВЯНЕТО С ВИНАТА”. Имахме представители от 4 населени места. 

“Вината често е фундаментът, който държи токсичната връзка.“

Втората сесия беше посветена на поставянето на граници и връщането на отговорността към жената. Обсъдихме и казуса с търсенето на работа. 

Присъединихе се 11 участника от 6 населени места.

“Ужасът да промениш нещо е голям – затова малките стъпки намаляват тревожността.”

Третата ни сесия беше с фокус баланса между бърнаута и многото роли, които често изпълняваме в една НПО – как да усещаме, че наистина помагаме, а не се въртим в кръг с жената в нужда.

Сред въпросите, които обсъдихме бяха: 

“Как да разберем, че постигаме прогрес, а не протакане на ситуацията?”

“Как да следваме скоростта на клиента, а не нашата собствена?”

Освен, че са важни за продължаващото обучение и поддържането на енергията от живите срещи, супервизиите са и стъпка към по-голямата ни цел: мобилизиране на национална мрежа от подготвени специалисти, които прилагат подхода с грижа, етика и дълбочина. Те гарантират устойчивостта на проекта – не само като дейност, а като жив метод, който се развива заедно с хората в него.

 

Финалът на 2025 и специално “МОГА САМА” издание за Жените Survivors

 

На 22 ноември се събрахме за последната „МОГА САМА“ среща за 2025 г., която беше особено специална. Тя нямаше обучителен елемент за специалисти, както тези досега, а по-скоро беше намислена за пълно потапяне. Адаптирахме това издание на обучението, специално за общността на Жените Survivors, които първоначално са били създателки на подхода. Сега беше техен ред да го преживеят и самите те. Това беше формат, какъвто не се беше случвал от раждането на проекта. Именно това направи срещата толкова значима: подходът беше погледнат от нов, много по-зрял ъгъл – през опита, който вече е извървял дълъг път.

Встъпителните думи очертаха смисъла на цялата година: да се оцялостим, да си позволим да мечтаем, да дръзваме и да присъстваме. Устойчивостта не се ражда въпреки трудностите, а именно чрез тях.

 

“Емруув ми помогна да почувствам силата си още повече. Вече три години и повече след всяка среща с екипа и жените сървайвърс се чувствам все по-уверена в себе си. Общността създаде в мен усещане за принадлежност, знам, че имам подкрепа и съм сигурна, че следвам своя собствен път. 

Жените, за които темата с токсичните връзки е табу, трябва да знаят, че отвъд принудителното покорство има един розов свят на подкрепа, свобода и можене. ❤️”

 

Разговорът естествено се насочи към увереността – и защо за много жени тя е толкова трудна. От детството, в което по-често чуваме „внимавай“ и „не прави“, до зрелите години, в които критиката – от партньори, от средата, от самите нас – продължава да подкопава доверието в себе си. Излизането от токсична връзка се оказва не край, а начало на нов, нелинеен процес, в който тъгата и объркването имат право да съществуват.

В споделянията на участничките увереността се показа в много лица:

– да поставяш граници и да отстояваш решенията си;

– да се свържеш със себе си и да не се чувстваш объркана;

– да си позволиш да бъдеш видяна;

– да приемаш комплименти;

– да се чувстваш добре в тялото си, отвъд чуждото мнение.

“На екипа на Emprove мога само за пореден път да кажа, че подобна среда аз не съм срещала в живота си. Всеки път си казвам какъв късмет имам, че попаднах при вас и това, което преживявам с вас са едни от най-смислените и пълноценни моменти. Благодаря ви от сърце за отдадеността, любовта и всичко, което влагате от себе си в тези събития и срещи!”

 

Позволихме си да надникнем навътре и с мисия да потърсим вътрешните си саботьори, които подхранват вътрешния критик – педантичност, тревожност и стремеж към свръхпостижения. Макар и различни, те водят до сходни усещания: напрежение, умора и чувство, че „не си достатъчно“. Работата по тях показа колко важни са пускането на контрола, доверието в процеса и приемането на идеята, че е достатъчно да си „достатъчно добър“.

Границите също заеха централно място в разговора – като нещо, което се учи, променя и отстоява през целия живот. Те не са изолация, а начин да разграничим своето пространство, пространството на другите и общото между нас. Самодостатъчността не отменя нуждата от връзка – и именно в баланса между двете се ражда увереността.

Финалът на срещата върна тялото и сетивата в процеса – чрез кратки практики за отпускане, фокус и ментален фитнес, и чрез творческо упражнение, в което всяка участничка изрази своя личен икигай – причината, която дава смисъл и посока. Завършихме с думи на добрина и признание, споделени помежду ни – прост, но силен жест на свързаност.

 

“Благодарност, свързаност, споделеност”

 – това изкристализира от срещата, с която затворихме „МОГА САМА“ за 2025 г.

 

И така – „МОГА САМА“ ни даде не само обнадеждаващи резултати, но и увереност, че вървим в правилната посока. Вече е в ход създаването на специална интерактивна карта, кояо през новата 2026 година ще позволява лесно, бързо и интуитивно да бъдат откривани специалисти и организации, преминали обучението, в цялата страна. С натрупания опит, с разрастващата се мрежа от специалисти и с гласовете на жените, които ни се довериха, проектът продължава да се развива – по-зрял, по-пълноценен и по-свързан. 

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на фондация Обществен борд на TELUS International в България, Български фонд за жените и Европейския съюз.

С подкрепата на Volkswagen Лекотоварни автомобили България. Благодарим и за безценната подкрепа и на нашите местни и общностни партньори през тези две години.