Срещите, които оставят следа, обикновено започват с прост въпрос. Точно такъв беше и тонът на специалната ни Q&A сесия за мъжкото ментално здраве – „Как си от 1 до 10?“, организирана с подкрепата на Paysafe – една от компаниите в мрежата на Emprove Badge. Работодатели, които съзнателно поемат отговорност не само за здравословната работна среда, но и за по-широките обществени нагласи – нетолерантност към насилието, токсичните отношения и последствията от мълчанието по тези теми. Този път целта ни бе да нормализираме търсенето на подкрепа и осъзнато отношение към вътрешния ни свят – без срам и без стигма.

Събитието предложи безопасно пространство за разговори около емоциите и ранната грижа – теми, които рядко получават достатъчно внимание, когато говорим за мъжете.

А именно мъжете, които дадоха личен и професионален пример на останалите участници, бяха:

Павел Иванов – един от първите капитани на Talk Club в България, обучен от Emprove с ресурсите на Talk Club.org да води мъжки групи за споделяне

Матей Иванов – клиничен психолог с над 15 години терапевтичен опит и дълбока практика в работата с мъже

Виктор Фачев – Старши директор, човешки ресурси, Paysafe – на когото изказваме искрена благодарност за смелостта и автентичността, с които сподели личен опит и даде силен пример за съвременен, човечен лидерски модел.

Заради Q&A формата, който избрахме, дадохме фокус и на теми, поставени от публиката и от предишната ни лекция с Paysafe. Като например:

„Как един мъж може да бъде едновременно силен и чувствителен, без да губи уважението към себе си?“ 

„Ако вече сме намерили решение на проблем, заради който сме отишли на психолог, нужно ли е да продължим терапията?“

Лекторите ни дадоха супер вдъхновяващи отговори и лични наблюдения.

„По-лесно е да потърсиш помощ, когато си в криза. Най-важната крачка е да се отвориш за превенция, за да избегнеш кризата. Няма стандарт – нуждата от психолог зависи от това дали си постигнал терапевтичните си цели.“ Матей Иванов въведе и принципа на „отворения край“ – възможността да се върнеш към терапията, когато се появи нова тема или ситуация.

Павел Иванов сподели: „Първият път отидох, когато бях в криза. Всяко едно ходене ми дава малки парченца от големия пъзел. Важно е да не отлагаме адресирането на малките неща, за да не станат една голяма тежка раница.“

Виктор Фачев също изрази мнението си по темата: „Поддържането на психично здраве е като поддържането на теглото. Дори да постигнеш целта, не спираш – иначе се връщаш назад.“

Един от най-живите моменти в дискусията внесе въпросът “Къде е границата между грижа и overthinking?”.

 „Границата е, когато усилията вече не ти помагат, а те задължават. Когато започнеш да служиш на механизмите за справяне, а не те на теб.“ – Виктор Фачев

„Overthinking-ът е създаване на истории, които най-вероятно няма да се случат. Понякога си казвам: реално нямам идея какво ще стане – и това ме връща в настоящето.“ – Павел Иванов

В рамките на срещата преживяхме и мини симулация на мъжкия клуб за разговори – с ясно очертани правила:

•  1 минута за размисъл
•  доброволно споделяне
•  без прекъсване и критики
•  безопасно пространство за всеки

Павел сподели ентусиазма си от практиката на споделянето, като я нарече шеговито “заразна”. 

„Контекстът е ключов – както на футболен мач е ‘разрешено’ да плачеш и крещиш, така и клубът създава рамка, в която емоциите са ок.“

Като при всяка вдъхновяваща среща си тръгнахме с една торба послания и вдъхновение. А на финала отправихме покана за лична равносметка с още един на пръв поглед простичък въпрос:

„Как ще се погрижа за себе си през следващата една седмица – психически и физически?“. 

Отговорете си и вие.