За нас е чест да ви срещнем с талантливите български артисти, които се включиха в проекта “Пробуждане между редовете”. Те умело пресъздадоха емоцията от микро историите на #ЖенитеSurvivors в картини, които ви каним да съпреживеете в Квадрат 500 от 17 май до 17 юли. В първия ни материал от поредицата ви представяме Калина Мухова, Ася Колева, Милена Цочкова, Капка Кънева и Антония Мечкуева и техни избрани творби от предишни проекти

Kaлина Мухова

Кой си ти и как се подписваш под творбите си? 

Калина Мухова

Опиши ни стила си в няколко думи. 

Всеки път различен!

Какво видя “между редовете” в историята, която претвори? 

Видях болка, видях и надежда, но видях най – много себе си.

 

Ася Колева

Кой си ти и как се подписваш под творбите си? 

Аз съм просто човек, който се опитва да живее човешки. Обичам да рисувам и превърнах това в професия. Подписвам се с инициалите си и годината за навигация във времето.

Опиши ни стила си в няколко думи. 

 Всъщност, рисувам толкова различни неща, че понякога се чудя аз един човек ли съм или цяло стълпотворение от налудничави хора. Научих се да съм мила с всеки един от тях и да му давам поле за изява. Еклектиката не бива да ни плаши. Тя е естественото състояние на живота.

Какво видя “между редовете” в историята, която претвори? 

Видях невероятна сила –  силата на самия живот, която всяка жена носи у себе си, но не винаги вижда, осъзнава и си позволява да използва. Понякога тази сила бива така брутално набутана в някое тясно пространство, заровена, стъпкана… Много често и от нас самите…

Жената в историята се е вслушала в този твърде крехък понякога гласец и е рискувала вероятно много, за да го последва… За да даде по-добър живот на детето си, на себе си. Да проправи път на светлината… Смелостта й наистина е достойна за уважение. 

 

 

Mилена Цочкова

Кой си ти и как се подписваш под творбите си? 

Аз съм Милена Цочкова и подписвам картините си с Милена Ц. или М. Ц.

Опиши ни стила си в няколко думи. 

В творчеството си като художник се занимавам предимно с медиите рисунка и живопис. Използвайки традиционни материали като молив и бои, се опитвам да преведа вътрешните структури на човека като индивид или като част от определено общество. Частично реалистичното представяне на мотивите използвам, за да иритирам реципиента – сценарият на картините е недействителен, имагинерен, подстрекава наблюдателя за собствено интерпретиране на картината. Занимавам се предимно с теми, свързани с амбивалентността на човека – афект, бруталност, насилие, емоционалност, фантазии, стремежи, детство, смърт. 

Какво видя “между редовете” в историята, която претвори? 

Предоставеният ми разказ ме заинтригува с душевната сила на жената, с която тя успява да преодолее страховете и подчинението си в домашни условия. Избoрът ѝ за ново, макар неизвестно начало, копнежът за независимост и самостоятелен живот са окуражаващи и респектиращи. 

 

 

Kaпка Кънева

Кой си ти и как се подписваш под творбите си? 

Казвам се Капка и съм художник. Работя най-вече в сферата на книгата.

Опиши ни стила си в няколко думи. 

Създавам малки пластики от хартия и картон. Заснемам ги с цифров апарат, в най-интересния според мен ракурс и при режисирано от мен осветление. Напоследък ми е особено интересно да проектирам арт книги светлинни инсталации – алтернативни пространства на сенките, които зрителят населява и преживява.

Какво видя “между редовете” в историята, която претвори? 

Физическата агресия, активната доминация, недвусмислените опити за подчиняване не са единствените форми на насилие, които човечеството познава. Страхът и неувереността могат неусетно да ни превърнат в роби – в нежеланието си да отхвърлим някого, в чиято любов сме избрали да вярваме, понякога понасяме немислими неща. Вярвам, че много личности и от двата пола имат нуждата да преосмислят своите връзки и партньорства; да признаят и уважат собствените си потребности и да си позволят да потърсят помощ, за да получат подкрепа.

 

Антония Мечкуева

Кой си ти и как се подписваш под творбите си? 

Казвам се Антония Мечкуева. Завършила съм Плакат в НХА. В последните години повечето ми проекти са свързани с илюстрацията – предимно за детски издания. 

Опиши ни стила си в няколко думи. 

Стилът ми е по-скоро декоративен. Често започвам разказвателно, илюстративно, но в последствие плакатното звучене се изявява. Обичам ярки, чисти цветове, както и ясни послания. Към всеки проект се старая да подходя по подходящия за него начин и не гоня конкретен стил. Мисля, че това ми дава повече свобода в изразяването.

Какво видя “между редовете” в историята, която претвори? 

Моята история е нещо като „историята, преди историите“. Началото, в което е важно да имаш водач, вдъхновител, ориентир, знак за сигурност, подкрепа. За да можеш да продължиш нататък собствения си път и този път да е добър за теб, безопасен и светъл. Така се появи и илюстрацията с жената-фар, осветяваща с разказа си пътя на другите.

Актуални постове от тази категория

Жанета и Любов: “Ако искаш да стигнеш бързо – ходи сам. Ако искаш да стигнеш далеч – ходи с някой друг.”

Жанета и Любов: “Ако искаш да стигнеш бързо – ходи сам. Ако искаш да стигнеш далеч – ходи с някой друг.”

Историите са мост между преживяванията на хората. И когато ги четем или слушаме, ние неминуемо резонираме чрез емпатия. Никоя статистика, черна хроника или нравоучение няма силата да промени съзнанието на човек както една единствена история. А когато в нея е...

Георги Господинов: “Докато разказваме, сме още живи”

Георги Господинов: “Докато разказваме, сме още живи”

Георги Господинов е част от цял отбор удивителни мъже, които и тази година инициират говорене и признаване на личната уязвимост с призив “Чуй гласа ми”. Някъде между представянето на новата си книга “Градинарят и смъртта” и  приемане на френския Орден „Рицар на...

Георги Господинов: “Докато разказваме, сме още живи”

Георги Господинов: “Докато разказваме, сме още живи”

Георги Господинов е част от цял отбор удивителни мъже, които и тази година инициират говорене и признаване на личната уязвимост с призив “Чуй гласа ми”. Някъде между представянето на новата си книга “Градинарят и смъртта” и  приемане на френския Орден „Рицар на...