Често сравняваме жените с цветята. Пъстри, изящни, носещи живот и радост! И също като тях – цъфтят най-красиво там, където има светлина и грижа. Нужна е здрава почва, за да растат в пълния си блясък! Иска ни се тази метафора да бъде повече от думи, а обществото ни да разбере, че отношението към жените показва дали умеем да създаваме среда, в която животът се развива. 

Има стъпчици, има и крачки, с които вървим в правилната посока. Но всички те включват осъзнат ангажимент и готовност за подкрепа към момичетата и жените, които тепърва трябва да откриват силите си или пък да си ги припомнят. Понякога това може да е едно просто “Как си?”. Друг път – търпение, дори без думи. Просто да бъдеш там за нея, въпреки егото ти, въпреки разочарованието, че не си в контрол над случващото се. А в някои случай някой друг ни помага да помагаме. Ето така например тази година за осми март Български фонд за жените, заедно с “Фантастико” са създали една великолепна и смислена кампания в подкрепа на жени и деца, пострадали от домашно насилие. В рамките на инициативата „Букет с кауза. Tвоят жест на нежност е подкрепа“ през целия месец март с всеки закупен букет от търговската верига клиентите на компанията даряват 0,50 евро за каузата, а „Фантастико“ ще удвои събраната сума.

„Подкрепата е много повече от финансова помощ – тя е знак, че някой те вижда, че вярва в теб и че не си сама. За жените, преживели домашно насилие, това често е първата крачка към сигурността и новото начало. С настоящата инициатива всеки букет се превръща в израз на грижа. Щастливи сме, че имаме възможността да си партнираме с „Фантастико“ и да покажем, че малките жестове могат да предизвикат големи промени“

– Надежда Дерменджиева, кодиректорка на Български фонд за жените.

Част от кампанията са и истинските истории на жени. Сред тях е и тази на дама от общността на #ЖенитеSurvivors – толкова важна и вдъхновяваща, че нямаше как да не я споделим и тук. Благодарим ѝ за смелостта да говори, защото всяка разказана история отваря пространство повече жени да разцъфтят, вместо да вехнат в мълчание.

Как започна връзката ви и какви бяха първите сигнали, че нещо не е наред?

Връзката започна много динамично и бурно, с интензивен love bombing. В началото прекарахме почти 12 часа в чат и разговори по телефона. Той ми разказа всичко за себе си, разкри се уязвим, което ме накара и аз да бъда максимално открита и да се разкрия изцяло. Само след една седмица ми казваше, че съм любовта на живота му, че иска да създаде семейство с мен, да остарее с мен и да бъдем винаги заедно. Повтаряше, че ме обича „такава, каквато съм“, че никога до сега не е изпитвал такава любов. Караше ме да се чувствам специална, изключителна, избрана. Правеше ми подаръци, обсипваше ме с комплименти, подаряваше ми цветя, като често ги оставяше на прозореца или пред вратата с мила любовна бележка. Караше ме да „летя“ и да се чувствам като избраница на съдбата.

Първият сигнал дойде след няколко месеца, беше когато го хванах да разглежда чатовете ми в телефона и ми направи сцена на ревност заради емотикон с целувка, който бях изпратила на близък мой приятел повече от година по-рано.

Имаше ли момент, в който осъзнахте, че сте в токсична връзка, и кой беше той?

За съжаление, когато попаднеш в токсична връзка от този тип, осъзнаването идва много късно — обикновено в етап, в който си влюбен до краен предел в „най-прекрасния“ човек на земята и започваш да търсиш причината в себе си, защото не можеш да си представиш как този тъй мил човек  ще е причината. Започваш да се съмняваш в собствената си преценка и загубваш връзка с реалността.

След първите сцени на неконтролируем гняв и агресия, които се появиха около пет месеца след началото на връзката, осъзнах, че с мен се случва нещо нередно, но не можех да го дефинирам. След три години в тази връзка случайно попаднах на откъс от книга, в който видях описан почти дословно моя живот. Тогава се свързах с терапевта, написал книгата, и дойде осъзнаването, че съм в токсична връзка. След това ми отне още две години, за да успея да я напусна.

Как се променяше поведението на партньора ви с времето?

В началото периодите на агресия и последващо помирение бяха през интервали от по няколко месеца. Постепенно тези интервали се скъсяваха, докато през последната година това се превърна в ежедневие.

Периодите на помирение и силна емоция след това бяха придружени от безброй обещания за промяна, за започване на подходяща терапия, както и от скъпи подаръци, романтични вечери, екскурзии и интензивна демонстрация на  любов и загриженост и така до следващия нов цикъл. Нищо никога не се промени.

Какъв тип насилие преживяхте – физическо, психическо, икономическо, емоционално?

Мисля, че най-тежко беше психическото насилие. Физическо също имаше, но не беше често и с времето почти напълно спря.

Как това се отрази на самочувствието и психичното ви здраве?

От весел, комуникативен и изключително социален човек, който общува с лекота, се превърнах в напълно затворена, изолирана и сломена жена без капка самочувствие и вяра в собствената си стойност. Стигнах до етап, в който не се оглеждах в огледалото, защото там виждах жена, която беше напълно непозната за мен, а по някаква причина бях „затворена“ в нея.

Страхувахте ли се да споделите с близки или институции? Защо?

Не, не ме беше страх да споделям с близките си. По-скоро изпитвах срам и неудобство, защото разделите и последващите събирания ме караха да се срамувам от решенията си. Някои от приятелите ми сякаш „вдигнаха ръце“ от мен, приемайки ме за безнадежден случай. По пътя прекратих отношения с много от тях, защото те не искаха да комуникират с мен, докато съм с този човек и аз ги разбирах, но от това не ми ставаше по-леко.

Какви бяха най-трудните моменти за вас през този период?

Най-трудно преживявах изолацията, агресията, усещането за безпомощност, манипулациите и физическата изневяра на партньора ми.

Потърсихте ли помощ от някого и от кого?

Както споменах, на третата година от връзката потърсих помощ от терапевт, а в последната година се свързах и с EMPROVE- организация, чиято дейност е насочена към жени, които преминават или вече са излезли от връзка с насилник. В тяхно лице намерих  истинска подкрепа, а впоследствие участвах и в терапевтична група. Когато си дадеш сметка,  че не си сама , че има и други като теб , че си разбрана и подкрепена силата в теб се връща и се смъква тежестта на усещането, че само ти си попаднал в капана.

Днес с радост мога да кажа, че съм част от общността на #ЖенитеSurvivors.

Каква роля изиграха приятелите и семейството ви?

Приятелите, които останаха до мен, бяха моята най-голяма опора, както и дъщеря ми, която беше до мен в най-трудните моменти от живота ми.

Какво ви даде сила да прекратите връзката и от какво най-много се страхувахте, когато взехте това решение?

Точката на пречупване дойде в момента, в който осъзнах, че тялото ми започва физически да се разпада. Имах постоянни възпаления в организма, на всеки десет дни вдигах висока температура, която отшумяваше за ден, два. Осъзнаването, че напълно съм изгубила себе си, беше може би най-тежкото, както и усещането, че това е въпрос на живот и смърт. Знам как звучи, но това беше моята реалност.

Решението дойде неочаквано — като снежна топка, която повлича лавина. Нямах време да се страхувам. Фокусирах се върху това да бъда силна и да издържа на опитите за помирение достатъчно дълго, докато се появи „заместител“. В този тип връзки това обикновено се случва бързо — в рамките на месец-два.

Как протече процесът ви на възстановяване?

Няма да лъжа — възстановяването след дълго пребиваване в такава връзка е трудно и болезнено. Въпросите, които си задаваш, са много, както и обвиненията към самия себе си. За мен най-важното беше да осъзная, че всяка емоция, която изпитвах, е валидна.

Започнах да се отнасям към себе си с грижа — да бъда нежна и внимателна към чувствата си, към тялото си и към самия процес. Наложих си дисциплина и рутинни действия, които ме държаха фокусирана. Завърнах се към неща, които обичам, но не съм могла да правя. Започнах да се срещам с хора, да споделям и най-вече да бъда честна със себе си.

Изискват се време, търпение и много любов която да си дадеш.Според мен намирането на изгубеното „Аз“ е най-трудното, но и най-ценното в този процес.

Какво ви помогна най-много да си върнете увереността?

Върнах се към активното спортуване. Тялото ми също се беше променило в тази връзка заради постоянните нива на стрес. Започнах да се обличам така, както ми харесва, без чужда оценка и забележки, да нося обувките си с високи токчета, които обожавам, да слагам червило и всеки ден да си повтарям, че имам стойност и съм достатъчна — такава, каквато съм. Да се обичам!

Как изглежда животът ви днес? С какво се занимавате?

Животът ми днес е преди всичко спокоен и без постоянен стрес. Разбира се, изпитвам стреса на съвременния работещ човек, но се чувствам свободна и уверена. Най-важното — върнах усмивката и блясъка в очите на онова момиче, което живееше скрито под непознатата жена, в която се бях превърнала.

Занимавам се с организиране на събития — нещо, което истински обичам и което ми беше трудно да упражнявам по време на връзката заради непрекъснатия контрол и сцените на ревност, съпътстващи всяко мое събитие.

Какво бихте казали на жени, които в момента преживяват домашно насилие и не знаят как да постъпят?

Бих им казала, че не са сами и не трябва да се страхуват. Да не предават себе си и най-важното — да потърсят помощ и да споделят. Когато се крием зад срама и страха от общественото мнение, ставаме само по-уязвими.

Винаги има надежда. Винаги има светлина в тунела.

Защо е важно да се говори открито за този проблем?

Когато започнах да говоря открито за това, през което съм минала, осъзнах колко много жени са преживели подобни връзки и колко много все още са в тях. Това ме накара да разбера, че откритото говорене е безценна превенция. То може да помогне на много хора да осъзнаят къде се намират още в ранен етап и да излязат по-бързо — или изобщо да не влизат в такава връзка.

Кампаниите, които дават гласност на този проблем, са изключително ценни, защото информираността е огромна сила.

Какво мислите за съвместната кампания на „Фантастико“ и БФЖ „Букет с кауза. Твоят жест на нежност е подкрепа“?

Кампанията е прекрасен жест и съм щастлива, че по някакъв начин съм част от нея. Благодаря ви!

Мога да кажа само едно: Купувайте повече цветя, някой някъде има нужда от вашата помощ!