Споделяме с теб един разказ, излязъл от душата на една изключително вдъхновяваща жена сървайвър и майка, която наред с другите дейности, които осмислят ежедневието ѝ, вдъхновява и жените около себе си. Как? С крачките, които е извървяла, за да стигне до своята осъзнатост и свобода – далеч от нездравословната връзка, която задушава нейната НЕПОКЛАТИМОСТ. Разбери повече от самата нея.
Един от най-ключовите моменти за мен беше – да осъзная, че съм жертва.
Тук мога да започна историята за това как осъзнах, че съм жертва в токсичната си връзка, но истината е, че съм била жертва много по-рано. Истината е, че всеки от нас до известна степен е жертва – и то на своят ум, емоции и чувства. Защото никой никога и никъде не ни учи – как да боравим с емоциите си, а само чуваме: “Не се ядосвай”, “Не плачи”, “Бъди над нещата”.
Но как? Как?
Това, което искрено осъзнах след осъзнаването, че не искам да съм част от токсичната връзка и осъзнаването, че аз съм допуснала да съм част от нея и то толкова дълго време – беше, че не искам да ми влияе този човек – нито на емоциите, нито на ума, нито на качеството на живота ми.
В онзи момент исках да стана НЕПОКЛАТИМА – да съм толкова силна и стабилна емоционално и психически, че каквото и да ми се случи – аз да остана себе си, в центъра си и да не реагирам на ситуацията, изказването и провокацията, а да отговоря осъзнато и адекватно.
Още преди години (някъде 10) бях изкарала курсът на “Изкуството да живееш” и знаех техниките, които могат да ми помогнат, но през тези години – нямах сили, упоритост или воля – да ги практикувам всеки ден. Сега вече бях взела решението – и започнах. С всеки изминал ден забелязвам как малко по-малко напредвам. Как започнах да живея все повече и повече в настоящето, без да се връщам в болезненото минало и да се притеснявам за бъдещето. Миналото започна да става все по-малко болезнено, даже почти изобщо. Освобождавам се всеки ден от натрупани емоции, енергията ми се движи в тялото и се чувствам все по-жива и себе си. Спомняйки си как бях на предела на силите си всеки ден и как едвам издържах да мине поредния ден – всичко това е огромна крачка за мен.
Следващото ключово осъзнаване беше – че аз не съм жертва. Осъзнах го като попаднах на това знание на Шри Шри Рави Шанкар:
Да продължавам да живея в ролята на жертва – не ми донесе нищо позитивно. Аз се чувствах слаба, самосъжалявах се, не бях истински щастлива и определено се случваше да се моля – този човек да си получи заслуженото.
Свободата ми дойде с оставянето на тази роля! Освен това започнах да Благодаря всеки ден поне за 5 неща в живота ми, както и да Благославям бившия си мъж. Аз постепенно започнах да поемам повече отговорност за емоциите си, мислите си и за себе си. Започнах да се грижа по-добре за себе си, за сина си.
В момента съм на етап, в който наблюдавам емоциите си, чувствата, гледам да се разделя от тях. Гледам на тях като на облаци, които идват и си отиват. Разбира се, че ми се случва понякога да останат с мен по-дълго – някъде около два дни. Но прилагам различни техники за да се освобождавам от тях.
В следващ пост мога да опиша подробно какви са нещата, които правя, за да се освобождавам от негативните емоции.
А ти можеш да ми споделиш в коментарите дали това ти е интересно и осъзнаваш ли своите чувства и емоции, как се справяш с тях?
Ако искаш да помагаш на други жени да преминат през излизането от токсична връзка и да станеш част от екипа на #женитеsurvivors посети страничката на EMPROVE: https://www.facebook.com/emproveproject/.
Благодаря на The Art of Living, че ми даде тези ценни техники!
Благодаря на EMPROVE за това, което правят за всички жени пострадали от домашно насилие.
Благодаря на Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women за подкрепата на жените.
Автор: Жена Survivor
