Провокирана от едно от последните ни събития на живо, Светла Гогова последва вдъхновяващия пример от смелите истории на #ЖенитеSurvivors. Те споделиха личните си преживявания относно различните проявления на икономическата зависимост. А в следващата статия, Светла разсъждава какво точно означава партньорството в живота, но и във финансите.
През последните години ролята на жената се променя, променят се и заеманите от нея позиции в обществото. Макар, че всяка жена е свободна да гради кариера, все още има много жени, които са икономически зависими от своите партньори. Икономическата зависимост е нещо, за което не се говори, но все още е широко разпространена сред различни жени. Голяма роля за сформирането ѝ оказват все още съществуващите патриархални стереотипи и нагласи в обществото ни.
Нека започнем от масовото разбиране, че жената трябва да се грижи за дом и семейство, не е нужно да работи и да гради кариера, и че единственото ѝ призвание е да бъде майка и съпруга. Разбира се, съществува разбирането, че жената трябва да поема 50 или повече % от семейните разходи. И да завършим с другата крайност, а именно – жената трябва да поема всички семейни разходи.
Запитах се: възможно ли е да избегнем икономическа зависимост, как да намерим баланса в семейството и как да бъдем равностойни по отношение на семейния бюджет
Нека ви разкажа малко за себе си – омъжена съм от 20 години и имам хармонична връзка със съпруга си. Измина определено време докато успеем да установим балансирани и хармонични отношения. По отношение на финансите започнахме с обща каса. Независимо от индивидуалния принос, парите бяха общи и всеки един от нас имаше свободен достъп до тях. Правехме съвместен отчет на разходите. Първо покривахме режийните, обсъждахме големите покупки, а после по-дребните неща като дрехи, обувки и ежедневни разходи. В началото парите ни едва покриваха разходите за месеца. С течение на годините постъпленията се увеличиха и част от доходите заделяхме като спестявания.
Но се случи така, че останах без работа, нямах никакви доходи и се наложи да свием разходите. По време на това изпитание аз се чувствах сигурна и обгрижвана, макар да живеехме само със заплатата на съпруга ми. Този труден период продължи около две години и през това време установихме, че можем да се справяме с една заплата. Съвсем естествено преценихме, че, при правилно планиране на приходите и разходите, ще можем да живеем с по-голямата заплата, а по-малката да спестяваме.
Днес, въпреки че моят принос е значително по малък от този на съпруга ми, аз се чувствам призната и оценена от него. Касата ни е все така обща. Все още обсъждаме и заедно взимаме решение за по-големите покупки.
Чувствам се спокойна, обичана и сигурна.
За едно съжителство са нужни компромиси и от двете страни, при това не само по отношение на семейния бюджет. Все пак трябва да внимаваме, за да не отидем в другата крайност – да превърнем живота си в един голям компромис и да загубим себе си. Необходимо е да има взаимност, партньорство и любов. Не перверзна, изкривена и изпълнена с насилие, а любов изпълнена с доверие. Дали съществува? Да, само трябва да я потърсим. Да опитаме да излезем от руслото, в което сме попаднали. Защото, без да го съзнаваме, допускаме едни и същи грешки при изборите си, без значение дали правим избор на партньор или работа. А ако се намираме в #ЦикълНаНасилие да опитаме да излезем от него.
Можем ли да бъдем щастливи? ДА! Аз съм пример за това и вярвам, че не съм единствена.
Aвтор: Светла Гогова
Редактор: Елена Родимова
Снимка: Pexels
