Получихме този текст в един особено емоционален момент – в края на нелеката 2020та година, в навечерието на празниците. Когато трябва да си близо до семейството, в прегръдките на онези, които обичаш и те обичат. Не е лесно да посрещнеш празника със съзнанието, че си излязъл от дългогодишна връзка, макар и да звучи лесно да избягаш от насилието и несигурността. Но краят на годината е времето, в което осмисляме делата си и поставяме нови цели.
Благодарим за това анонимно писмо, благодарим за смелостта да споделите, да се обърнете към нас за подкрепа. Благодарим за скритото умение да вдъхновявате и други жени със своето нестихващо пламъче! Момичета, тук сме, има ни, не сте сами! Не го забравяйте. Пожелаваме ви светли и спокойни празници!
“Пробуждане.
Не знам как да започна, но ще опитам.
Днес направих най-важната стъпка към промяна в моя живот.
Осем години се лутах и вярвах, че хората са способни на промяна и давах всичко от себе си да обичам и да давам колкото мога на човека до себе си. ОСЕМ. Плаши ме леко като се замисля, че това е в пъти по-малко от юмруците, обидите и предразсъдъците, които позволих да ме смачкат. Дълго време се лутах и осъзнавах, че промяна няма, но изход има. Просто не знаех как да го направя.
Първоначално започваш да губиш себе си, първо вярата, после силата да бъдеш! Накрая, просто съществуваш, ден за ден.
Но за това ли съм на този свят – просто да съществувам? 2020-та започнах да работя над себе си и да си припомням коя съм и че съм силно момиче. Естествено на него не му хареса и скандалите започнаха отново да нарастват докато накрая нещо ме прекърши. Една голяма болезнена заплаха и три юмрука – ето колко ми потрябва, за да сложа край. Сега той е в ареста и сигурно изтрезнява, но не проумява защо завърши по този начин.
Знам, че е за добро и светлината на моят куб започва да се показва. Също така знам, че няма да ми е лесно, но ще успея. Сигурна съм.”
Снимка: Кадър от РаноБудна: ПРОБУЖДАНЕ, реж. Сергей Железко, в главната роля Диана Димитрова
