ABUSE IS NOT LOVE: ”Контрол”
Александра Жекова, Зорница Русинова, Валентина Димитрова и Олга Минева
На 25 септември посветихме срещата на тема, която в конкретен контекст може да звучи дори похвално: контрола. В професионалния спорт, в кариерата, в ежедневието – „да (се) контролираш“ е синоним на успех. Но какво става, когато този контрол започне да определя свободата ни? Александра Жекова, една от най-ярките фигури в българските зимни спортове, днес коуч и спортен психолог, започна именно оттам:
„Контролът ни е важен – чрез него даваме структура и посока. Той е свързан с дисциплината. Но когато е движен от страх, става нездравословен.“
Тя разказа за годините в сноуборда, където загубата на контрол може да струва живота ти. Онзи стремеж да държи всичко „в ръце“ – тялото, трасето, резултатите – я довежда до психическо и физическо изтощение. В един момент контролът, който трябва да я пази, започва да ѝ отнема нещо ключово: спонтанността, креативността, способността да „пуснеш“ и да влезеш в онзи флоу – състояние, в което съвсем органично правиш най- доброто, на което си способен.
С времето този свръхконтрол се прехвърля и в личния ѝ живот. Структурите над нея – федерации, очаквания, „дълг към страната“ – се превръщат в невидим агресор. След последната Олимпиада, на 30, тя описа себе си така: “Бърнаут, доведен до травми, разрушени отношения, чувство, че „пламъкът е изгаснал“.
Промяната идва в момент на пълно опустошение: “Отне ми 10 години, в които контролът беше насочен навътре. Контрол над моите мисли, намерения, цели, свързване с моята истинска идентичност, същност, себе си. Наложих си цели, възобнових си тренировъчните дневници. Простички цели – 3, 6, месеца, 1 година, 5 години. Към днешна дата всички са преизпълнени. Дори този вижуъл борд, който бях направила в дневника, с мечтите , които искам да постигна, партньора, който искам да привлека в живота си, за да съм щастлива и обичана. Началото на една много голяма промяна.”
Главният терапевт на Emprove Валентина Димитрова обобщи темата от психологична перспектива – контролът е естествена човешка нужда. Той ни дава усещане за сигурност. Проблемът започва, когато “контролът се превърне във функция на страх” – от загуба, от отхвърляне, от хаос. Свръхконтролиращите родители често са и свръхтревожни. Така децата им или:
– копират модела и стават контролиращи възрастни, или
– свикват да нямат граници и лесно позволяват някой друг да управлява живота им.
„Когато нуждата от контрол минава границата, трябва да си зададем въпроса: от какво всъщност ме е страх? Ако не стигнем до това ядро, ще повтаряме модела и в следващите отношения.“
Зорница Русинова, част от общността на Жените Survivors и успешен предприемач, даде на контрола лице. Нейната токсична връзка започва „невинно“ – партньорът гледа над рамото ѝ, докато си пише с приятели. После тайно преглежда телефона ѝ, рови в чатовете, прави копие на ключовете за дома ѝ без да ѝ каже. Постепенно започва да „пресява“ приятелите ѝ, да поставя под въпрос професионалните ѝ контакти, да коментира обувките, червилото, дрехите ѝ.
„В един момент се събуждаш, но не си ти, ти си друг човек, който няма нищо общо с теб, осъзнаваш го, но не можеш да излезеш от тази клетка. Тогава се сриваш истински. Но тогава трябва някой да ти помогне, освен ти сам. Аз започнах да ходя на терапия. Две години ходех на терапия, преди да взема окончателно решение да изляза от тази връзка.”
Цената на живот под такъв контрол, Валентина описа със:
– засилена тревожност, постоянно „нащрек“
– мозък в режим на оцеляване
– физическо изтощение или бърнаут
– трудност да се свържеш с тялото и удоволствието.
В края на срещата Александра Жекова призова гостите на събитието:
“Ако вярвате в себе си върнете контрола над себе си мисли желание и намерения може да постигнете абсолютно всичко. Затова мечтайте разумно.”
А Олга Минева закри с думите: “Разпознайте структурите над вас – толкова ли са важни наистина – за да си върнем контрола над нас. Но не свръхконтрол, а да се сетим, че имаме чувства, нужди, кои нужди са водещи и къде е моят принос, от който изпитвам усещане за растеж, къде е моят флоу.”
