Ето, че дойде и последното, девето събитие от поредицата “Срещи под знака на любовта”. Очаквано, но с доза тъга, че ежемесечните ни събития в този им формат са към своя край. И с готов план за 2026 г., но за него – скоро!

Олга Минева, Михаела Маркова, Валентина Димитрова и Антоанет Пепе

На 17 декември бяхме в компанията на един от най-разпознаваемите женски гласове в онлайн пространството – Антоанет Пепе. Заедно си говорихме за вменяването, което започва като невинно тълкуване на чувствата, а се превръща в съмнение в собствената истина. 

Антоанета Пепелджийска, позната като Антоанет Пепе, е авторка и създателка на съдържание, която превръща личното пространство в поле за смелост, свързване и разбиране. С автентичност и уязвимост тя отваря теми, които често остават премълчани, и напомня, че честното говорене може да бъде форма на грижа. Нейното присъствие вдъхновява жените да се припознаят и да си позволят да бъдат свободни автори на собствената си история – независимо от обществените мнение и очаквания. 

Темата е болезнена, но важна – вменяването на чувства и мисли, които не се раждат отвътре, а идват като чуждо ехо, представено за истина. То се появява тихо, под формата на уж невинни тълкувания, които постепенно променят посоката на възприятията и размиват границите. Докато чуждата версия за случващото се не започне да звучи по-убедително от собственото ни усещане за себе си.

Както Олга Минева откри срещата: ако любовта е истина – изводът, до който стигнахме още на първата ни среща – то вменяването е като лепило между всички други знаци.  Фин шепот, който постепенно подменя реалността. Неслучайно в сърцата, с които са изобразени знаците в кампанията ABUSE IS NOT LOVE на YSL Beauty, то е нарисувано черно.

В разговора Антоанет сподели как още като дете е усещала мисия да спасява близък човек у дома – нещо, което по-късно се е превърнало в модел: да среща хора с трудности и да се опитва да ги „лекува“. С времето това ражда дълбоко убеждение – че любовта идва не заради това коя си, а заради това какво правиш за другите.

„Не вярвах, че ме обичат за това, което съм, а за това, което правя за хората“

Една от първите ѝ връзки – връзка с насилие – се оказва повратна точка. От нея започва личното ѝ осъзнаване. Антоанет определя своя живот с „up & down“ динамика, в който трудните ситуации са истории, които си заслужава да бъдат разказани. Именно там тя намира автентичността си – и мястото, от което днес живее по-осъзнато.

Как работи алхимията на вменяването

Олга Минева насочи вниманието към думите, които Антоанет използва, описвайки отминалата си токсична връзка – „омагьосване“, „луда работа“. И отвори въпроса какво стои зад тази алхимия?

Главният терапевт на Emprove Валентина Димитрова обясни вменяването като отнемане на фундаментално право: да не знаеш собственото си преживяване. Твоите реакции започват да се интерпретират като дефект. Истината ти – като грешка.

Когато това се случва още в детството, когато вместо чувствата да бъдат „изследвани“, те биват „обяснявани“, се ражда вътрешно объркване. Такива хора често се “закачат” за партньори, които изглеждат категорични и уверени – защото тази категоричност създава измамно усещане за яснота.

“Никой няма как да знае по-добре от вас това, което чувствате и преживявате.”

В разговора Валентина Димитрова внесена и важна норма – всички ние вменяваме, в някаква степен. Разликата е дали питаме, или интерпретираме. Истинското свързване изисква да оставиш пространство на човека срещу теб да обясни своя вътрешен свят, вместо да го запълниш със свои предположения.

Опасността идва, когато външното вмешателство се интернализира – когато чуждият глас стане вътрешен. Така се създава затворен кръг на несигурност, в който човек започва сам да подлага на съмнение интуицията си.

Михаела Маркова, представителка на общността #ЖенитеSurvivors, призна, че когато е получила поканата за тази среща, първата ѝ реакция е била недвусмислена: „Това е най-гадният знак.“

В един от най-тежките периоди на токсичната ѝ връзка реалността започва да се разпада.

„Не знаех кое е истина и кое е лъжа.“

Партньорът ѝ системно омаловажава преживяванията ѝ – приписвайки ги на хормони, емоционалност, следродилна депресия. Интуицията ѝ говори ясно, но умът влиза в режим на непрекъснато премисляне: “Моментът, в който започваш да обмисляш чужда идея като своя, е изключително тънък.”.

Спасителна роля изиграват хората, които я познават отпреди – външни опорни точки към реалността.

Как се губи и връща обратно доверието?

„Да се съмняваш не само в собствената си реалност, но и в целия свят“ – така Оля обобщи усещането, което вменяването оставя след себе си.

Валентина Димитрова допълни: когато човек е несигурен, по-лесно избира да повярва на чуждата истина. Остава във връзката с илюзията за контрол – че сам избира тази версия на реалността: “Интуицията е изключително важният инструмент, който трябва да улавяме и засилваме. Той е нашият спасител, пътеводител. Усещането, че нещо не е наред.”

От публиката дойде споделянето от жена сървайвърка, че именно вменяването на страх – чрез заплахи – е било причината да си тръгне от насилника си. 

Друга жена описа затруднението си да се довери отново след връзка с насилие. Но с много мъдрост и връщане на надеждата, един от мъжете в залата се включи с отговор. Той заговори за собствените си „скелети в гардероба“ – и за това как изваждането им един по един връща доверието, първо към себе си, а после и към другите.

Девет месеца, девет срещи, девет знака.

Научихме се да разпознаваме игнорирането, изнудването, унижението, манипулацията, ревността, контрола, следенето, изолирането и вменяването – дори когато са представени като любов.

Вече знаем: насилието не е любов. А истинската любов е грижа, споделеност, свобода, израстване, разбиране и съзидание.

Вече гледаме напред към 2026 година – с вълнение и любопитство. Очаква ни нов, много интересен формат, отново в сърцето на София – със сърцата на YSL Beauty и кампанията ABUSE IS NOT LOVE.