ABUSE IS NOT LOVE: ”Следене” 

Карин Околие, Диляна Попова, Валентина Димитрова и Силвия Николова

Темата на 28 октомври беше може би най-недвусмислената от арсенала ни със знаци: следенето. Гостува ни Диляна Попова – една от най-разпознаваемите и харесвани личности в публичното пространство. Жена и майка с множество лица и таланти, а също и пример, че една жена може да постигне много повече от това, което обществените очаквания ѝ налагат. 

Модератор беше Карин Околие. Опитът ѝ на ТВ водещ и автор на подкаст не беше единствената причина да я поканим да води срещата. Тя е съпричастен слушател и създава усещане за близост. Карин въведе публиката в темата с много логичен въпрос – Когато партньорът „просто се интересува“, „просто иска да знае“ – къде свършва загрижеността и къде започва вмешателството? Какво всъщност стои зад следенето?

„Зад следенето стои страх: че не съм достатъчен, че ще бъда изоставен, че няма да отговоря на очакванията.“ Валентина Димитрова не само го дефинира, но и обърна поглед към детството – там, където се формира „вътрешният наблюдател“. Според нея, ако израснем с критикуващ и контролиращ родител, който постоянно „следи“ и поправя, детето се научава, че няма право да бъде автентично.

Карин попита Валентина можем ли да наречем следенето насилие и кога то се превръща в такова?

“Когато то преминава онези граници, в които вече нямаме усещането за лично пространство. Когато говорим за лично пространство, е важно, в израстването си да имаме усещането, че родителите уважават нашите граници. Когато те не ги уважават, не израстваме с усещането, че имаме изобщо лично пространство. Автономността не е ценна, а заплаха за връзката с другите.”.

Диляна Попова сподели две различни лица на следенето. Първото – публичното: времето след раждането на сина ѝ, когато жълтите медии буквално “дебнат” всеки неин ход. Второто – интимното – с история точно в темата на срещата ни, със следене от страна на бивш нейн партньор. Тя сподели, че е израснала в семейство, в което има уважение към свободата, и това пряко влияе на начина, по който гледа на връзките: „Свободата е едно от основните неща в една връзка. Тя не значи „свободия“, а да усещаш, че човекът насреща не иска да те притежава, а да те разбира.“

Силвия от Жените Survivors ни сподели история, в която следенето във връзката ескалира. В началото всичко изглежда нормално – партньорът слуша внимателно, интересува се, задава въпроси. После идват “дългите разговори, в които всяка нейна реакция се анализира” и тя си тръгва от срещите „смачкана“. Това я кара да прекъсне отношенията, но следват тайно изкарване на ключове от дома ѝ; неочаквани появявания пред входа; следене с автомобил; случайно сядане на масата срещу нея в заведение; заплахи и настройване срещу нея.

Валентина Димитрова предложи един много практичен критерий за това как да различаваме загрижеността от следенето:

„Границата минава през това как човекът отсреща приема отказа. Ако не уважава правото ти да не споделяш всичко, а го обръща в обвинение – „Ако ме обичаш, няма да криеш от мен“, „Ако двама човека се обичат, трябва да си споделят всичко“ – това вече не е грижа, а натиск.“

В края разговорът се насочи към дигиталния свят с въпроса “социалните мрежи не са ли превърнали всички ни в „малки следящи устройства“? Валентина направи важно разграничение и ни остави без съмнение по темата:

„Когато публикуваме нещо, ние сме в контрол – какво, кога и как да покажем. Каним другите в този кадър. Проблемът започва, когато някой нахлува извън това, което сме споделили – проверява кой ни следва, с кого си пишем, следи активността ни без нашето съгласие.“