Изкуството пробужда – видели сме го с очите си и няма да се уморим да го повтаряме. Една от мисиите ни в Emprove, освен да достигаме до жените чрез изкуство, е да привличаме към каузата си все повече творци.
Ако сте били на последния ни благотворителен базар в бар К.Е.В.А., по всяка вероятност сте забелязали красивите жълти принтове, изложени на също толкова жълтата стена в градината. Ако не сте – може би вече са били разпродадени. Те са дело на Деяна Старева – архитект и илюстратор в Германия. Нейното изкуство е леко и майсторско. Всяка линия проследява очертание в реалността, но изпълнена на лист придобива ново и комплексно визуално очарование. Деяна се шегува, че участието ѝ в базара на Emprove e първата ѝ спонтанна изложба. По-рано тази година, заедно с още европейски артисти, поставя експозиция в Спецес, Гърция. Тя е цветна, жизнерадостна – истински комплимент към живота. Последното се отнася и за колекцията от изложбата ѝ, и за самата Деяна.
Представяме ви я неслучайно. Имаме намерение да включим нейното творчество в бъдещи проекти, към които гледаме нетърпеливо и с ентусиазъм. Всъщност, самата тя беше в ядрото на тази идея. Скоро ще споделим повече, а дотогава – запознайте се с Деяна Старева.
Дея, сподели ни къде те хващаме – на кое място и в какъв период?
Точно в този момент съм в Щутгарт, Германия. Предавам проект-концепция за музея на изкуството в Ташкент, Узбекистан. Пътувам идната седмица към Дубай, да посетя строителната площадка на Музея на Бъдещето, която, ако всичко върви добре, ще завършим началото на декември месец. И се връщам от приятно културно мероприятие в Прищина, Косово, където бях поканена да гостувам на фестивала на краткометражното балканско кино и да участвам в групова изложба. Изложбата събра всички артисти и художници, взели участие в арт-резиденциита в Спетцес, Гърция и още 4 дестинации тази година. Изненадващо приятно и спонтанно се случва и тази групова изложба. По образование съм архитект, по професия изложбен дизайнер и сценограф, и с любознателност и интерес, изследвам и изпробвам нови техники и начини на художествено изразяване.
Ти си голям пътешественик – като човек и артист къде си получавала най-голямо вдъхновение?
Всяко място носи своя чар, мирис, цвят и апетит за рисуване и изследване. Всеки един град, в който съм живяла е добавил цвят към моята личност и ме е вдъхновил в различна фаза от живота ми. София, родният ми град, Брюксел, града на студенството ми, Ферара и Болоня, градовете на любовта и първите стъпки в архитектурата, Готеборг, градът – природа, и сегашният Щутгарт, който промени професионалното ми направление към музеография и изложбен дизайн, са ме оформили като личност и възприемане на околния свят.
Освен, че си пътувала, ти си и живяла на доста места. Имаш ли наблюдение за отношението на хората към проблема с насилието – в България и извън нея?
Намирам проблема с насилието за неразрешен и важен в различни мащаби в различните общества. Патриархатът е особено силен и чувствителен в страните от Близкия Изток. Последната половин година пътувах често към Дубай, който се слави като най-интернационалния и ´свободен´ град в Емиратите, но неравенството е осезаемо на публични пространства, като метро и градски транспорт (жените имат свое отделение и вагон), музеи, в Музея на Жената в Дубай имаше например повече портрети на мъже, отколкото жени. Насилие ще има, докато системата на патриархата не се промени значително.
Откриваш ли вдъхновение в общественозначимите теми?
Като човек и жител на дадено място, намирам от абсолютно значение да се интересуваме и да се информираме за околния свят и актуалните теми. Във всеки един проект, дали то музеен, архитектурен или художествен, под значение са взети винаги даденият контекст, ситуация, бит, хора и време. Тези фактори влияят на процеса и оформят проекта и начина на действие.
Мислиш ли, че творчеството може да промени мисленето на хората в тази посока?
Изкуството може със сигурност да даде нова посока на прочит на дадени събития и теми. Понякога с ирония, сарказъм или насмешка, понякога с ново разбиране, синтез и цвят. В момента ´следвам´ няколко артиста, които са много добри в интерпретиране и разбиране на теми като участие, отговорност и осъзнаване на днешното общество, като Dan Perjovsch, Недко Солаков, Aldo Gianotti. Има още много, изреждам само имена, които наскоро видях, посетих и имах удоволствието да се запозная. Първите двама актуално имат изложба в летището в Берлин със заглавие Разнообразието обединено. С Алдо се запознах по време на изложбата в Болоня за рестрикциите и нормите, която несвързана с пандемията, се вписва много актуално в нея.
Когато беше на бар-събитието ни, имаше възможност да говориш с #ЖенитеSurvivors – кое най-много те впечатли от срещата ти с тях и техните истории?
´Оцелелите´ жени са ми голямо вдъхновение. Всяка една от тях със стикер ´Попитай ме´ ми въздействаше с притегателна сила. Може би поради простото послание ´попитай ме´, може би заради дързостта и силата да говорят на не-теми, на теми, които са деликатни и лични. Теми, с които по принцип не посрещаме непознат на чашка в заведение. Може би точно тази размяна на роли, функции и контекст ме привлече.
Кои са любимите ти илюстрации, с които би се олицетворила? /тук може да ни пратиш 4-5 твои произведения, за да има нещо като галерия към статията/
Сега тамън прочитам Смокове в ливадите на Радичков и си мисля как и къде да използвам илюстрациите, лично изрисувани от автора. Семпли, повтавящи се, абстрактни, синтезиращи, симпатични. Прикачвам първата илюстрация от книгата. И няколко мои произведения, които създадох тази година по време на арт резиденцията в Спетцес.