Доброволците са живителната общност на Emprove. Те са онези тихи герои, които със сърце и съзнание даряват от времето и силите си за мисията ни. Всеки от тях помага както и с каквото може, а понякога имаме уникалния късмет да ни намират хора с експертиза, която съвпада с нуждите на Жените Survivors. В част 1 от срещата с доброволеца ни София Димитрова, тя разказа как житейският ѝ път е определил професионалния ѝ такъв. Сега се запознай с малко практически коучинг съвети от София. 

Снимка: KalinameSnima

1. Всяка малка или голяма промяна започва с простичка идея и една малка първа стъпка.
   Как обаче да променим каквото и да било, когато ежедневието ни е забързано, задачите се редят една след друга и нямаме време дори да помислим за себе си и собствените си мечти и желания? Тази спирала може да се прекъсне с един на пръв поглед, лесен въпрос. И този въпрос е „Какво би искала?“. Въпрос, който е без уточнения, без допълнителни времеви рамки, без „това няма как да стане“, без критика, без осъждане. Въпрос, който е по детски чистосърдечен и изисква подобен отговор. С отворено съзнание и разписан отговор на вашето „А ти, какво би искала?“, възможностите започват да изплуват. Лист и химикал и опитайте и вие. Работи.

2. Има една дума, която непрекъснато ни заобикаля. Една дума, която и аз самата толкова често повтарям – вкъщи, на работа, в живота си. Тази дума ми напомня за себе си дори и чрез приложението ми за задачи. И ако все още не се сещате, това е думата “трябва”. Трябва да напазарувам, трябва да остана на работното си място, трябва да променя нещо, трябва да съм финансово независима… А когато думата „трябва“ срещне, думата „искам“ се случват магически неща – невъзможното става възможно, ставаме цели, ставаме себе си, откриваме собствения си смисъл. Погледнете списъка си със задачи и бих ви поканила да добавите поне 3, които да започват с „искам“. А как изглежда списъка ви сега?

3. Много от жените, с които работя, започват работа с мен по една тема, а в последствие я пренасочват към друга. Често стартираме разговора в посока професионална промяна, а в последствие стигаме до темата със самоувереността – в смисъл на вяра в собствените си възможности. И като човек, който е минал по този път, а понякога и все още се бори със себе си по тази тема, бих искала да споделя, че преди всичко ВИ чувам и разбирам. Но как да започнем работа по собствената си самооценка, как да започнем да се потупваме по рамото по-често? Мога да споделя един бърз пример и ефективно упражнение, което, ако започнете да практикувате, бързо ще усетите полъх на промяна. За целта ще използвам чест пример – искате да смените работата си, но се страхувате как ще се справите в друга среда, с друг колектив, с нови задължения. Много хора около вас ви споделят, че ще се справите, а дори може би сте си направили идеалното CV. Първият отказ обаче ви съкрушава, вече съвсем не сте сигурни в себе си, в качествата си и дали изобщо заслужавате тази нова работа. Много бързо мозъкът ни превключва в режим на оцеляване, чиято цел е да ви предпази, което пък ви кара да сте там на старото работно място, което отдавна не е това, което искате за себе си. И тогава е моментът да излъжем нервната си система и да ѝ кажем съвсем ясно – аз командвам тук, а не ти. Вземете лист и химикал и разпишете минимум три момента в живота си досега, в които вие сте се справяли успешно с подобна до тази ситуация. Например първата ви работа, която ви е носила усещане за справяне, първият ви успешен проект, първият завършен курс/обучение, онзи път, когато бяхте удовлетворени дори и за кратко, дори и от нещо малко. А какво беше по-различно тогава? А как успяхте да преборите себе си тогава? Коя бяхте тогава? След като си запишете всичко това  и си отговорите на допълнителните въпроси – обмислете отново вашата ситуация свързана с първоначалната тема (в примера е смяната на работа). Мозъкът ви вече е успокоен, а съм сигурна, че след това упражнение и вие виждате картината с една дори минимална идея на повече възможности.

Виж повече за София в първа част на материала ТУК