На 1 ноември от 18:30 ч. в One Gallery ще бъде открито третото издание на фотоизложбата, посветена на мъжкото ментално здраве, “Чуй гласа ми”. Зад камерата отново е Павел Червенков, а зад каузата застават Александър Кадиев, Георги Господинов, Илиян Джевелеков, Мартен Роберто, Ованес Торосян, Цветослав Цонев-Цуро, Ясен Згуровски (Julieta Intergalactica) и Wosh MC. Техните портрети са само началото на едно пътуване към душата на мъжете, а проводник е гласът им.
Тази година гласовете в “Чуй гласа ми” достигат до вас, благодарение на Емилиян Гацов–Елби. Композитор на театрална и филмова музика с богато творческо портфолио, множество награди, сред които и тазгодишният “Аскеер” за постановката “ИГРИ В ЗАДНИЯ ДВОР” на театър София. Освен в работата си, Елби е професионалист и в личния си живот – мъжът до писателката Биляна Димова (част от поетесите в проекта ни “ВИЖ МЕ: Силна и свободна”), баща на прекрасната им дъщеричка и изключително фин мъж с още по-фино чувство за хумор. Неслучайно през 2024 г. надграждаме концепцията на “Чуй гласа ми” с фокус върху гласа. Ще чуете нещо още по-различно и въздействащо в една звукова среда, която няма да ви остави равнодушни. Този път гласовете ще ви накарат да ги видите със затворени очи.
Емилиян Гацов–Елби по време на записите за “Чуй гласа ми”
Вместо “Аз съм Емилиян Гацов–Елби…”, бихте ли споделили как е композиран един композитор?
Обърнах се към музиката в труден за мен период, когато думите не ми стигаха да изразя и обясня как се чувствам и на какво място се намирам. Езикът е удобен да разделим черно и бяло, музиката – да ги интегрираме в цялостта на живота. В театъра музиката е като интонацията в една разказана история.
Какво чува някой, който се занимава професионално със звук и музика, което, вероятно, обикновените хора не успяват да доловят?
Може би малко повече си отварям ушите за това, което не се брои за музика.
Каква е вашата роля в “Чуй гласа ми”?
Моята роля е да отворя пространството на изложбата още при влизането. Да свържа участниците в проекта с посетителите по възможно най-директния начин – в техните разкази има информация, но има и емоция, която лекува и свързва.
“Вярвам, че когато споделяш, гласът с всичките му нюанси е също такъв прозорец към душата, каквито, казват, са очите в майсторските фотографии на Павел.”
На каква честота вибрира мъжката душевност?
Мисля, че всеки подсъзнателно търси тази честота, на която да завибрира неговата душа и при всеки това е различно – уви, не като в рекламите на бира и вицовете. Въпросът е, какво в нас блокира това търсене още в зародиш, в кой момент сме се изплашили да се гледаме такива, каквито сме.
Какво ви направи най-силно впечатление, докато записвахте и обработвахте гласовете на мъжете в проекта?
Искреността и ясното осъзнаване при всички, че разкривайки себе си, ще помогнат на други.
Какво бихте казали на друг мъж, приятел например, за да пусне гласа си на свобода?
Радостта е възможна. Почивката е необходима. Да изречеш слабостите си е като да счупиш веригите си.
“Чуй гласа ми” – третото издание на фотоизложбата, посветена на мъжкото психично здраве.
“Чуй гласа ми” ще бъде от 1 до 18 ноември 2024 г. в ONE GALLERY (ул. “Дякон Игнатий” 1). Разберете повече за събитието.
