“Светът е опасно място, не заради тези, които вършат зло, а заради тези, които само наблюдават и бездействат.”

Алберт Айнщайн

Снимка: Pexels.com

 

През последните дни един случай от Cornell University обиколи света. В центъра му е млада жена, която споделя, че през октомври 2024 г. е била дрогирана и сексуално насилена от седем членове на университетското братство Chi Phi. Две години по-късно случаят отново привлича огромно обществено внимание, след като жената, чието име не се съобщава, заведе граждански иск, а разследването беше възобновено. Към момента няма повдигнати наказателни обвинения срещу седмината, а някои от тях оспорват твърденията.

Сред материалите по случая обаче има нещо, което отваря разговор, много по-голям от въпроса какво точно се е случило в една стая в една октомврийска нощ. В 1:42 ч. през нощта в Snapchat групата на братството се появява съобщение, което с груб сексуален език съобщава, че горе има жена, достъпна за секс. Следват отговори от други членове на братството. Според показания на един от разпитаните в тази Snapchat група са били около 50 души.

Не знаем колко от тях са били будни. Не знаем колко са видели съобщенията в момента, в който са били изпратени. Не знаем какво е разбрал всеки от тях и затова не можем просто да кажем: „50 момчета са знаели и 50 момчета са мълчали“. Но се питаме друго.

“Какво искам да направи моят син, ако един ден попадне в такава група?”

Не като извършителят (пази Боже). А като момчето, което наблюдава отстрани случващото се.

Когато говорим с децата си за сексуално насилие, често разговорът тръгва в две посоки. Учим момичетата как да се пазят, а момчетата – какво означава съгласие. И двете са важни. Но между пострадалия и извършителя съществува още една роля, за която говорим много, много рядко: свидетелят. Това е особено важно, защото сексуалното насилие невинаги се случва в пълна социална изолация. Понякога около него има хора, които виждат отделни части от случващото се. Чуват реплика, получават съобщение или усещат, че нещо не е наред.

Това ни замисля за уроците, които даваме. Може би „Научихме ли сина си, че “не” означава “не”?“ трябва да върви ръка за ръка с „Научихме ли го какво да направи, когато човекът, който не приема това „не“, е негов приятел?“

Уви, разговорът за съгласието среща един много по-труден такъв – този за принадлежността.

Какво всъщност учим момчетата за силата и как да я използват по най-градивния начин?

Превенцията не може да бъде само списък със забрани като: 

„Не прави това.“
„Не прекрачвай тази граница.“
„Не наранявай.“

Трябва да екипираме момчетата с набор от съвети какво да правят. Да знаят, че мълчанието не е съгласие. Че „не“ означава наистина „НЕ“. Че чуждото тяло не е територия, до която групата има достъп. Че сексуалното преживяване не е доказателство за мъжественост.

Но и още нещо – че приятелството не означава да прикриваш приятеля си. Да можеш да кажеш „Пич, това не е окей“, да прекъснеш ситуацията, да потърсиш помощ, да се обадиш на някого, да бъдеш човекът, който разваля „забавлението“, ако това забавление се случва за сметка на друг човек. И понякога да се изправиш срещу друг мъж.

Може би трябва да върнем един малко позабравен смисъл на думата „смелост“. Ако си най-напереният в стаята, издържаш на гадно предизвикателство или дозваш нещо пред останалите, ТОВА НЕ Е СМЕЛОСТ.

В този смисъл, смелост би било да се опълчиш на собствената си групичка в името на това, което знаеш, че е правилно.

„Ако видиш нещо нередно – кажи“

Всеки е казвал това на детето си, но уточняваме ли какво е нередно всъщност? Това специфично чувство, което има силата да парализира всички нас – дори възрастните… 

В юношеството принадлежността към групата е огромна потребност. Да се противопоставиш на приятелите си може да означава да ти се присмеят. Да те нарекат страхливец. Да станеш скучният. Да бъдеш изключен от чата. Или от живота им. И още по-лошо – да се превърнеш в тяхна жертва.

Ако искаме едно момче да направи правилното в голямата ситуация, трябва много преди това да сме му помогнали да издържа малките ситуации, в които правилното има социална цена.

Целта не е да възпитаваме безстрашни деца, а деца, които могат да изпитат страх от отхвърляне, без този страх да вземе решението вместо тях. Можем да го кажем и съвсем директно:

„Знам, че ще ти бъде неприятно, ако приятелите ти се ядосат. Въпросът не е да не те боли. Въпросът е да можеш да понесеш това чувство и пак да направиш това, което смяташ за правилно.“

Противно на речниковата дефиниция, в същността си смелостта не е липса на страх. Това е способността да понесеш страха от непознатото (в случая от отхвърляне), без да предадеш собствените си ценности.

Снимка: Pexels.com

Детето трябва да има собствена роля и извън групата

Това също не става само с един „сериозен разговор“, проведен някъде някога. Обикновено около пубертета. Нужни са всекидневни малки и големи разговори. И примери, много примери! Един от начините да помогнем на детето да вижда идентичността си като нещо много по-голямо от компанията, към която принадлежи, са уверения като:

Ти си приятел.
Ти си син.
Ти си брат.
Ти си спортист или музикант.
Ти си човек, който се грижи за другите.
Човек със собствено мнение.
Човек с ценности.
Човек, който може да мисли самостоятелно.

Тогава групата остава важна част от идентичността му, но не се превръща в цялата му идентичност.

Супер семпли примери за един интерес към различните части от човека, който расте пред нас, са думички като: „Как се почувства днес на мача?“, „Благодаря ти, че се погрижи за мен или „Това, което направи, показва нещо важно за теб“. Защото, ако единственото сигурно „ние“, което имаш, е групата, рискът да направиш всичко необходимо, за да останеш част от нея, става много по-голям.

И още нещо: как реагираме, когато детето не е съгласно с нас?

Ако детето расте с усещането, че различното мнение застрашава връзката, напр. „Не съм съгласен с теб, следователно разговорът приключи“ – как очакваме то по-късно уверено да се противопостави на хората, от чието одобрение зависи? Има огромна разлика между:

„Не съм съгласен. Няма да стане и край.“ и „Не съм съгласен с теб, но ми е важно да разбера защо мислиш така.“.

Във втория случай детето постепенно научава нещо много ценно: Мога да изразя различно мнение и връзката да остане, а не “Ако ме изключат, няма да имам никого.”.

Стигаме и до най-ранния урок за границите. Децата се учат да уважават чуждото „не“ и когато тяхното собствено „не“ е било чувано. Когато родителите уважават границите им, зачитат ги и се опитват да ги разберат. Това не значи детето винаги да получава каквото иска. Но с правилния подход, то ще се научи да разбира, че неговата воля съществува и има значение.

Какво означава да бъдеш добър приятел?

Може би трябва по-често да задаваме и този въпрос на момчетата. Защото в някои групи лоялността е равносилна на “не предаваш своите”. Или “не разваляш купона”. “Не се месиш”. “Не си този, който ще направи проблем”.

Но реално погледнато – лоялността не е съучастие. Да видиш, че приятел прекрачва граница, е сигнал да го спреш – именно защото си му приятел. Да застанеш срещу приятеля си, преди да нарани някого и преди да направи нещо, което може да промени и собствения му живот не е предателство, а грижа. И дори това е най, ама най-приятелското нещо, което можеш да направиш.

Мъжката смелост, която си струва да спасим

Случаят в Cornell тепърва ще бъде разследван. На 1 октомври губернаторката на Ню Йорк Кати Хоукъл възложи разследването на главната прокурорка на щата Летиша Джеймс като специална прокурорка. Предстои институциите да установят фактите и отговорността.

Но пред родителите стои един разговор, който не бива да чака края на разследването. Никога не знаем в каква ситуация може да попадне детето ни след пет, десет или петнайсет години. Но нашата задачата не е само да отгледаме момчета, които „няма да направят нещо лошо“, а момчета, които могат да разпознаят и посочат нередното, когато го видят. Които знаят, че чуждата граница има значение, дори когато останалите се смеят. Които могат да понесат риска някой да им се разсърди. Смели момчета, които не бъркат мълчанието с лоялност и принадлежността със съучастие. Момчета, които един ден ще могат да кажат на друг мъж:

„Спри. Това не е окей.“

И да застанат зад своята мъжка дума, дори когато е много по-лесно да замълчат. Защото може би една от най-важните дефиниции на мъжката смелост е именно тази: да бъдеш човекът, с когото другите са в безопасност.

Статията е написана с помощта и експертното мнение на главната терапевтка на EMPROVE Валентина Димитрова.

Актуални постове от тази категория

Гласовете в главата ни: защо сами поставяме граници пред себе си

Гласовете в главата ни: защо сами поставяме граници пред себе си

Кои са тези имагинерни “граници”, които си поставяме съвсем не на ужким? Откъде идват досадните вътрешни гласчета, които ни казват, че трябва да сме перфектни, да не разочароваме никого или да не грешим? И можем ли да променим отношенията си с тях?   Тези въпроси...

Кой е самозванецът, който решава вместо мен и защо да го слушам?

Кой е самозванецът, който решава вместо мен и защо да го слушам?

Импостър синдромът се превърна в нещо, което под път и над път чуваме. И подобно на бърнаута, не ни е страх да признаем, че го имаме. Затова потърсихме някой, който може да ни поведе в практиката и да ни помогне да се докоснем до това какво да правим, ако сме го...

Ако се съмнявате във феминизма, Катрин Банън има какво да ви каже 

Ако се съмнявате във феминизма, Катрин Банън има какво да ви каже 

През март 2026 г. посланичката на Ирландия в България Катрин Банън беше сред участниците във Форум „Човешки права“ в София. В речта си тя разкри своя личен процес на осъзнаване като феминистка – постепенен, понякога неудобен и изпълнен с въпроси към собствените ни...

Emprove Project
Privacy Overview

Тези бисквитки са необходими за функционирането на уебсайта и не могат да бъдат изключени в нашите системи. Те обикновено се задават само в отговор на извършени от вас действия, които представляват заявка за услуги, като например задаване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата или попълване на формуляри. Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези бисквитки, но тогава тези функции и услуги няма да работят за вас и по-конкретно няма да можем да запазим вашите предпочитания за бисквитките. Тези бисквитки не съхраняват никаква лична информация.