Поглеждаме назад към лятото и не можем да повярваме, че тогава беше последното ни “МОГА САМА” пътешествие. Споменът е толкова ярък, вероятно защото беше от онези наши преживявания, които носят не само надежда, мотивация и увереност, че вървим на прав път, но и лично удовлетворение и дори повод за малък “вътрешноведомствен” празник. 

Всичко започна с няколко натоварени куфара и резервоар, пълен с женска сила! Признаваме си, че дунавският град е много специален за екипа ни. Посетихме го за втори път с Emprove – този път, за да разпространим подхода ни за обучители, които на свой ред подкрепят жените да бъдат автори на собствения си живот. 

Първата ни спирка беше зала „Филхармония“, където посрещнахме десетките гости на постановката Prima Facie на по чаша вино, малко истории, емоции и разговори за женската сила заедно с главния ни терапевт  Валентина Димитрова, менторът ни Ани Хира и част от Жените Survivors. Фоайето на Русенската опера доби съвсем ново усещане с разпръснатите из него 9 знака от кампанията #ABUSEISNOTLOVE, които винаги са повод за замисляне, диалог, а в най-добрия случай – и пробуждане.

Отново имахме честта да споделим сцената с Елена Телбис след играта ѝ като Теса Енслър Prima Facie. Гостите на постановката останаха и се включиха в откровена дискусия за това какво стои „на пръв поглед“ зад личните битки и силата да избереш себе си. Тук е моментът да благодарим отново на Елена за нейната готовност винаги да застава на страната на доброто. 

На следващия ден, 18 юни, в Регионална библиотека „Любен Каравелов“, проведохме обучение за специалисти – психолози, коучове, социални работници и ментори, които искат да подкрепят жени в процеса им на израстване. Всеки участник получи книжка МОГА САМА с подробно описание на подхода ни като символ на пътя към осъзнатост и промяна. Но това, с което всички си тръгнахме от събитието, имаше много повече от материална стойност. 

Още в началото Олга Минева подчерта, че когато една жена идва за подкрепа, тя не знае в кой етап от кривата на своя прогрес се намира. Наша е задачата да идентифицираме нейните нужди. И именно това ни събира, за да обменим опит и работещи инструменти по темата. 

“Моят призив е да имаме този вътрешен барометър, че сърденето е работа на егото. Не е наша роля да се сърдим, а да бъдем до жената, да бъдем подкрепа.”

• Олга Минева

Една от първите “изненади” за присъстващите бяха картите “Пробуждане между редовете”, с които провокирахме участниците отвъд рационалното. Потопихме ги в подхода, чрез който ние опитваме да достигаме до жените – през емоцията. 

За социалните работници, които бяха част от обучението, картите навяха много близки до работата им символики. Впечатлиха ни следните асоциации: 

“В работа с домашното насилие, помагайки на жени и деца, ние окриляваме детето, даваме крилца отново да литне.”

 

“Хората, които пристигат при нас, буквално с един куфар, а ние се опитваме да им покажем светлината.”

 

“Това, което виждам, е една жена, обърната с гръб, асоциацията е жена, която е пострадала и иска да се откаже от света.”

 

“Едно дете, което е само, заобиколено от скали, децата имат нужда от помощ да не са сами и да бъдат при нас.”

 

“Свързах се с тази дама, която е натоварила на гърба си различни предмети, занимава се с различни дейности, до голяма степен се свързвам с нея, защото доскоро бях и по майчинство, сега връщайки се на работа, бих казала, че се припознавам в ролята на силната жена, човек, който се захваща с какви ли не дейности, склонна свръх да се ангажирам, вал и в личен план, домакинство, родителство, работни задължения.”

 

“Моята картина ме докосна с работата, която работя ежедневно. Една млада жена, влязла в консултация, да потърси помощ, стиснала юмрука за решителността, която има, и нуждата от подкрепа, за да продължи.”

 

Дама от полицейската служба на първа линия при работа с пострадали жени сподели:

“Почти всеки ден се занимавам със случаи на домашно насилие. Това, което виждам, е един път с две страни. Едната част е пътят на по-голяма част от жените, които в момента са в среда на насилие. В другата – път, изход  – може би благодарение на всички нас.”

 

Още един хайлайт на обучението беше  “съкровищницата” с упражнения на Ани Хира. След играта “Коя си ти?”, оперативният директор на Emprove, Нора Христова, разказа през призмата на Жена Survivors своя лична история за силата на тези упражнения:

“За мен увереността е нещото, което най-много страда, когато си тръгнеш от такива отношения. Въпросът “Коя си ти?” е толкова ключов, защото когато излезеш, ти не знаеш кой си. Партньор, който си повтаря ти без мен си нула, не ставаш и всякакви такива категоризации. Затова си празен след такива отношения.
Но с времето ставаш по-уверен с малките победи, че ставаш от леглото, че водиш детето на детска градина…
Онова, което истински върна моята увереност, е че взех участие в проекта “Пробуждане между редовете”. Тогава пишейки и виждайки 5 истории, дошли от моя опит, дошли от черно преживяване, трансформирали се във вдъхновяващи и красиви истории и художници, видели красотата и сътворили картини уникати, си казах “Уау, има смисъл!”. Овластяващо преживяване, което на свой ред да помага на други жени.
Постепенното свързване с ресурсите те кара да гледаш все по-дълбоко. Коя съм аз? Аз мога да творя, да пиша, да танцувам, и това, и това, и това, и вече не съм кръгла нула!”

“Как се яде слон – на малки хапки. Наша е отговорността, ако нещо ни се струва много голямо, да го разпределим на малки стъпки, за да се придвижим към крайната цел.”

• Ани Хира

Уви, бяха адресирани и най-често срещаните пробойни в подкрепата към жените. Дама от социалните услуги сподели открито своите опит и наблюдение:

“Имах неистово желание да помагам на хората, да спасим света. С времето обаче в мен се появи една осъзнатост, че не можем да променим другите, ако те не поискат сами да се променят. И когато те решат да се променят, те ще намерят начин да го направят. Това, което ние можем да правим, е да подаваме импулси, но решението е тяхно. В нашите представи за помощ се явяваме като вид насилие и вмешателство в тяхното лично пространство, защото това невинаги са техни решения и може да не са най-добрите за тях.

Ставаме свидетели на свръх ригидност при поставянето на граница. Заради свръх натовареността и несъвършенствата на системата, има много фрустрация. “Аз съм дотук” е едно предаване, което може да срине жената. Отговорът “Не си за нас”. Понякога жените имат усещането, че човек ги е отхвърлил. И в този смисъл институцията се превръща в оправдание.”

Именно за да не оправдаваме статистиката с институционална инертност – напротив. Наша водеща цел е да подкрепяме служителите в социалните дейности със знанията и опита на нашите експерти, но още по-важно – с опита на Жените Survivors.

Каним всеки желаещ да развие личните си качества и компетенции да се включи в обученията по подхода “МОГА САМА”. 

Следващата ни спирка е във Варна на 23 октомври 2025 г. и нямаме търпение не само да разкажем колко вдъхновяваща е силата на можещата жена, но и да си вземем нашите уроци от хората, които ще срещнем на обучението. 

 

Благодарим за безценната подкрепа на Сдружение Център ДИНАМИКА, Русе.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на фондация “Обществен борд на TELUS Digital в България”.