Споделено от Светослава Стоянова, коуч по лидерство, кариерно развитие и личностно израстване. А вече и една година отдаден ментор-доброволец към Emprove, за което благодарим oт сърце!

Фотограф. 

Социален работник. 

Предприемач.

Лекар. 

Това са професиите на жените, преживели на домашно насилие, с които, като доброволец към проекта Emprove, работих в последната 1 година. Правилно забелязвате –  това не са жени с дефицит на квалификация или ниска степен на социално включване. Моята задача е да ги подкрепя, след като вече са затворили предишната ужасяваща страница от живота си, да си стъпят отново на краката и да „си стъпят“ отново на самочувствието така, че да получат от живота повече. 

Темите, които „слагаме на масата“ още в началото, с предварителния въпросник, който им изпращам, са около повишаване на емоционалната им интелигентност и преоткриване на смисъла от израстването като личност и професионалист, прагматиката на намиране на нова работа или предоговаряне на условията в настоящата, оптимизиране на финансовите навици така, че да могат да си позволят повече или поне достатъчно – за себе си за и децата си, в този нов епизод от живота.  

В странна ситуация са тези жени – до една силни като планини и готови да преместят планини, ако трябва, за да разчистят пътя напред. Хем са на нов път, хем [трябва] да е [уж] по-лесно от преди, хем на новата страница е ветровито, студено и всъщност, доста трудно.

Интересна територия е и коучингът в контекста на работата с жени, доскорошни жертви на домашно насилие. Международната Коучинг Федерация (ICF) определя коучинга като партньорство между клиент и коуч, провокиращо размисъл и творчески процес, който вдъхновява клиента да увеличи максимално своя личен и професионален потенциал. Работата ми с момичетата – сървайвърс на Emprove ме постави самата мен неведнъж в тази една година в дискомфорта на въпроси от мен към мен – за ефективността и ефикасността на моята подкрепа за тях. Защо? 

 

ЗА ПОДКРЕПАТА

Източник: Уикипедия

Коучингът има един ореол – и той е съвсем реален в общия случай, в който неписано правило е, че позитивните резултати за клиента започват и са гарантирани, някъде от средните нива на пирамидата на Е. Маслоу. Резултатите лесно се нареждат като огърлица на деколтето и на коуча, и на клиента, от „третия етаж“ нагоре – където нуждите от храна, сън, здраве, подслон, сигурност са посрещнати. Не че не може успешно коучингът да подкрепи човек в повишаване на потенциала му на ниво физическо оцеляване, може и се е случвало и в моите сесии, но много по-бързо позитивните резултати стават видими там, където, клиентът започва да търси принадлежност, смисъл от приноса му в обществото, самоусъвършенстване и духовно израстване. Там се случва истинската магия на коучинга.

 

 

НА КОЙ ЕТАЖ НА ПИРАМИДАТА НА МАСЛОУ СМЕ? 

В разговорите ми с момичетата – сървайвърс, така наречената себеактуализация и духовно израстване са ясен път и осъзнат избор, но като ритъм на деня им са или много крехки още, или съвсем не са гарантирани. Положението на повечето от тях е като маргаритка, на която късаш цветчетата, за да провериш дали любовта ти е споделена – само че редуването тук е „сама си“, „не си сама“ и т.н., и често значението е обърнато.  „Не си сама“ е послание и хаштаг от актуална кампания и протест срещу насилието над жени, апел и уверение към тези момичета, че не са сами, че сме тук за тях, ние, обществото, с готовност да ги подкрепим. 

А ДАЛИ Е ТАКА? 

Нека ви разкажа, какво стои зад тези утвърждения и отрицания на жените – сървайвъри, късащи венчелистчетата на прага на новия си живот: 

  • не си сама“ = преди подкрепата, преди да се отдели – моментът, в който знае, че трябва да бяга, но е още в хаоса на живота с усещане на жертва, в опасност е, застрашена е, шамарите са в пряк и в преносен смисъл част от живота ѝ – и уви, също и този на децата ѝ – като потърпевши или неми свидетели на случващото се; 
  • сама си“ = измъкна се, мина може би най-страшното, обаче понеже си „вече сама“, какво ще стане, ако те намери/нападне/реши да отмъщава – това са съвсем реалните и вербализирани страхове на тези момичета; 
  • не си сама“ – част от общност си, имаш подкрепа, ако си късметлийка, от повече от едно място/източник; в съвременния бегинаж на спасението обаче, подкрепата е по-честно виртуална и макар и съвсем истинска, не винаги може да бъде истинско убежище;
  • сама си“ – в държава, в която предизборните кампании са в пъти повече и по-чести от кампаниите за закрила на уязвими групи, оптимизмът за законова рамка, която да защити жертвите на домашно насилие, не е голям; 
  • не си сама“ – имаш деца; ако не теб, заради тях е време да си вземеш живота в ръце, от теб зависи, бъди смела, бъди пример, бъди себе си, продължавай напред;  
  • сама си“ – и понеже си сама, имаш и деца, за които се грижиш, подкрепяща работна среда и работодател, който ще ти даде шанс и ще поеме риска да те наеме не са правило, а са по-скоро изключение.  
  • не си сама“ – осъзнаваш, че криволичещата пътека напред е крехка, може да ерозира, не е стабилна, но я има. И ако стъпваш уверено (като посока), но на пръсти (за да не се разпадне), може и наистина да успееш да 🡪 
  • „можеш сама“ – и си независима в собствения си избор – за теб и за децата ти, как да продължиш живота си, какви по-различни избори да правиш занапред, че светлината в края на тунела да не е от отсрещния влак. 

НАКЪДЕ Е НАПРЕД? 

И някъде там, измежду тези сесии, в които клиентките ми се появяваха от другата страна на екрана, често от колата, защото само там могат да останат насаме със себе си за нашата коучинг среща; или от компютъра, позициониран в края на кухненската маса, на която тя разточва тесто за пица, а малкият е наоколо и пита готова ли е пицата, аз осъзнах няколко неща за коучинга, за пирамидата на Маслоу и за живота на бившите жертви на домашно насилие. 

 

  • За живота на новата страница: „Не си сама“ дълго предизвикваше конфликт у мен, и ме удряше челно с всяка поредна новина за жена, загубила живота си в живота с насилник, в последните месеци… Каква кариера и какъв път напред, питах се аз, като понякога животът на тези момичета е още в опасност. А те, понеже знаят, че „могат сами“ в смелостта, решението и първите крачки, намират смисъла за себе си в това, да помогнат на други като тях. И планират, мислят, редят, своята мрежа на подкрепа, одеяло на закрилата, с което да завият и други, зъзнещи на студа на нелицеприятната истина: „Аз преживях домашно насилие.“ 
  • За пирамидата на Маслоу: Подобно на артистите, за които пирамидата на Маслоу е обърната, тоест едва когато нуждите от духовно израстване, себеуважение и себеактуализация са посрещнати, едва тогава, могат те, да помислят за физически радости като да си жив, нахранен и стоплен. Така е и с тези смели момичета. Тя не знае дали няма да я срещне насилникът, да я намери, да се върне, за да се разправи с нея, няма още почва под краката си, обаче знае, че не е сама и не само това, тя иска и да помага на други в нейните обувки. Това й дава сили първо да мечтае и да е благодарна, после да е осъзната, че има и други, които се нуждаят от помощ и едва тогава идва ред на „как да го подредя по-добре този материален живот“.
  • За коучинга: има един съществен нюанс в контекста на професионалния коучинг, пък и на живия живот – и осъзнах тази разлика, благодарение на сесиите ми с #ЖенитеSurvivors на Emprove и на сесиите ми в супервизия с Merle McKinley (MCC), която също е доброволец в подкрепа на жени – жертви на насилие. И тази разлика е нюансът между „да бъдеш от помощ“ и да „бъдеш полезен“.

 

Когато сме в сесия и аз мълча с нея или  задавам трудните въпроси, или отказвам да я посъветвам, докато сама не си даде съвет (и тогава вече няма нужда от моя), аз не ѝ помагам с решения, не ѝ давам контакти на работодател. Аз не съм ѝ от помощ с подслон, но съм ѝ полезна да е смела в нейния, много личен и крехък като коледна играчка процес – да мисли, да се мобилизира, да се довери на себе си и да търси решението и ресурсите първо вътре в нея. Защото само там те са устойчиви и неизчерпаеми. 

 

ПРЕДКОЛЕДНО И ЗА ФИНАЛ 

Въпреки всички кампании, новини, предавания, в които наостряме вниманието и размахваме пръст, че убийствата на жени, насилието над жени, не може да продължават повече… ние не знаем как да гарантираме сигурността. Заплахата ще я има и ще продължи, докато жените сървайвъри не намерят начините, по които не просто си помагат една на друга, а са и от полза – за себе си и една за друга. И са от полза, и като предават нататък – към другите момичета, които са още „пред телевизора“, но в нездравословна връзка. И с посланията си подкрепят тези момичета и жени в опасност, да открият кога е точният момент да вземат мерки, да предприемат решително действие и да си тръгнат, навреме. Навреме е не само докато е още жива. Навреме означава още с първите признаци. Този момент е повече интуитивен, отколкото осезаем, а интуицията се изгражда с опит, но само с опит, поставен в контекст – да се научим на-вре-ме да се чуваме, усещаме, вслушваме, в тънката вибрация на „нещо не е наред“. 

Сама си, не си сама… По-важно е да си #РаноБудна и да си кажеш #МогаСама

 

*Бегинаж – това са обединенията в Западна Европа, конкретно в Белгия, от 13-14 век на „сами жени“, неомъжени, но достатъчно независими финансово, че да имат избор дали да отидат в манастир или да станат част от бегинаж. Противно на описанието в Уикипедия, че са религиозни обединения, по споделено от заети в сферата на туризма в страната, всъщност бегинажите са по-скоро вид социална структура, квартали в градовете, където в отделни малки къщи за един човек живеят неомъжени жени и вдовици, които предпочитат да запазят някои елементи на светския си живот и могат да си го позволят; тоест разполагат със средства в наследство от семейството си или починалия съпруг. Бегинажите са и първите наченки на еманципация от средните векове.

 

Още за автора Светослава Стоянова тук: https://www.svetoslavastoyanova.com/

Актуални постове от тази категория

Да пиеш кафе с вътрешните си саботьори

Да пиеш кафе с вътрешните си саботьори

В края на миналата година преживяхме една запомняща се Limitless среща със супер позитивния екип на HPЕ Bulgaria, а гостуването ни беше по покана на тяхната работна група Women at work. Всъщност темата за границите ни провокира за пореден път да споделим с нови хора...

София Димитрова: как да добавяме “искам” пред “трябва” – Част 2

София Димитрова: как да добавяме “искам” пред “трябва” – Част 2

Доброволците са живителната общност на Emprove. Те са онези тихи герои, които със сърце и съзнание даряват от времето и силите си за мисията ни. Всеки от тях помага както и с каквото може, а понякога имаме уникалния късмет да ни намират хора с експертиза, която...

Вие сте на интервюто за работа, за да го спечелите

Вие сте на интервюто за работа, за да го спечелите

Доброволците са живителната общност на Emprove. Те са онези тихи герои, които със сърце и съзнание даряват от времето и силите си за мисията ни. Всеки от тях помага както и с каквото може, а понякога имаме уникалния късмет да ни намират хора с експертиза, която...