Александра Йорданова е новият доброволец в редиците на Emprove. Тя е спортен психолог, което означава едно – ще работим с голям познавач на непримиримия дух. Може би не сме го осъзнавали, но отдавна сме имали нужда от такъв човек до нас. До жените, с които работим. Защото животът си е сериозна спортна дисциплина, откъдето и да го погледнем. Всеки ден тренировки, опити, разочарования и надежди, а целта – по един медал за всяко препятствие.  Колко би било хубаво да имаме треньор, който да ни наставлява и подкрепя по пътя, нали? Е, вече имаме. 

На 17 съм. Ставам в 7. Взимам си раницата. Грабвам кънките и отивам на тренировка. Цял ден съм на леда. Учим нов скок. Падам и ставам. Падам и ставам. И нищо особено не се случва. На следващия ден всичко започва отначало. Падам и ставам. Дните си минават, а аз сякаш отново съм на 5 години, стъпила за пръв път на леда и уча първото упражнение за падане и ставане. Вече са минали седмици в неуспехи, дори може би е имало сълзи от време на време, имало е гняв или е имало отчаяние. След всяко падане отивах при треньора и понякога ми е казвал къде греша, понякога ми е викал, понякога е оставал без думи. Просто знам, че ще трябва отново да стана, да се засиля и да се опитам да скоча. И след милион падания идва моментът, в който скачам и се приземявам. Без да падам. Красиво и гладко приземяване. И не мога да заменя това усещане за никое друго. Тази страхотна еуфория, това удоволствие. Вече мога да си кажа: „Успях“

Казвам се Александра Йорданова и съм спортен психолог. Винаги, когато го кажа насреща си чувам: „ А какво всъщност прави спортният психолог?“, “Има ли изобщо такава професия?” Всъщност спортният психолог се занимава с всеки, който среща някакво предизвикателство, свързано със спорта. Дали ще е олимпийски състезател, майка на спортист, треньор, който се чуди как да достигне до състезателя си или някой, който ”от утре започва да тренира” и ”от утре е на диета”, няма значение. Всеки може да получи подкрепа и заедно да поставим малки цели, които да ни доведат няколко крачки по-напред към постигането на голямата ви цел. 

Можем ли за малко да се върнем на историята по-горе? Колко често ти се случва да паднеш? Как се изправяш? Всъщност, успяваш ли да се изправиш? Спортът е много неща. Той може да е здраве, може да е дисциплина, може да е увереност. Представи си спорта като една тренировка за това, което срещаме извън залата. Тренировка, която да ни подготви за друг вид трудности и когато ги срещнем отново да можем да използваме думите здраве, дисциплина и увереност. Да можем да паднем и да станем. Да опитваме, докато не се приземим красиво и гладко.