“Ако някога, някой ми беше казал как ще гледам днес на детските приказки, които разказвам на сина си вечер, едва ли щях да повярвам или по-скоро да разбера.

Днес обаче знам, че принцесите, заключени в кула съществуват. Но знам и че принцът, който ги спасява, понякога е най-големият им палач.

Вярвам, че принцове на бял кон има! Но понякога, когато слязат от коня си, се превръщат в чудовища.

Разбрах, че често щастието се крие “през девет планини в десетата”. Но за да го постигнеш, трябва да полетиш. В повечето случаи на крилете на орел, фея или някакво друго крилато създание. Криле трябват. И всеки от нас ги има. Само трябва да ги разпери, останалото е приказка.

Все още вярвам, че “заживели дълго и щастливо” не е заблуда, но не е на всяка цена.

Сега мога да разказвам приказки и на други принцеси. Това е само началото. И е по-важно от розовия край.

Актуални постове от тази категория

Прошка

Прошка

Наскоро с нас се свърза момиче с желанието да бъде част от нашите доброволци. Както често се оказва, хората, които ни търсят, са се сблъсквали с насилието все някъде по пътя си. Понякога дори не разбират за това, докато просто не си поговорим... А понякога ни пишат...

Да останеш само по душа

Да останеш само по душа

Силвето е свежо във всеки смисъл попълнение в нашата вдъхновяващата банда на #ЖенитеSurvivors. Колко заряд има в нея, колко откровеност и как хубаво говори и споделя. Дали е заради пловдивското “Joie de vivre”, още познато по нашите ширини като “Айляк”? Може би....

Новогодишни равносметки

Новогодишни равносметки

Новата година е като врата, през която трябва да минем осъзнато. Да оставим в миналото онова, което не ни трябва, но и да вземем онова, което  би ни послужило занапред. И когато сме готови – да я затворим. Ние избираме да запазим в джоба до сърцето си най-доброто от...