“Ако някога, някой ми беше казал как ще гледам днес на детските приказки, които разказвам на сина си вечер, едва ли щях да повярвам или по-скоро да разбера.

Днес обаче знам, че принцесите, заключени в кула съществуват. Но знам и че принцът, който ги спасява, понякога е най-големият им палач.

Вярвам, че принцове на бял кон има! Но понякога, когато слязат от коня си, се превръщат в чудовища.

Разбрах, че често щастието се крие “през девет планини в десетата”. Но за да го постигнеш, трябва да полетиш. В повечето случаи на крилете на орел, фея или някакво друго крилато създание. Криле трябват. И всеки от нас ги има. Само трябва да ги разпери, останалото е приказка.

Все още вярвам, че “заживели дълго и щастливо” не е заблуда, но не е на всяка цена.

Сега мога да разказвам приказки и на други принцеси. Това е само началото. И е по-важно от розовия край.