Следващият текст е един от най-важните, които сме публикували. Не само защото съдържа ключови съвети към близките на жени, които са или могат да попаднат във връзка с насилник. Не само защото авторката на текста е вложила своя личен опит и това го прави още по-ценен. Но и защото понякога има хора, които могат да помогнат, дори когато вече не са сред нас. 

Виктория Чолакова се свърза с Emprove по-рано тази година в желанието си да бъде доброволец и да пише през преживяванията си. Лъчезарна и в очакване на своята рожба.

Преминала през много трудности в своя живот, повечето свързани с токсични връзки – насилие вербално и физическо – тя успява да се справи с тях и да намери страхотен съпруг до себе си, който я обича и цени. За съжаление, когато преминем през подобни перипетии, в нас остава един страх – страхът да бъдеш най-накрая истински щастлив.

След като дари с живот дълго чаканото си с много любов дете, Вики сложи край на своя собствен.
Да отнемеш живота си е неописуем акт на безсилие, безнадеждност и празнина. А когато това се случи дни след като станеш майка, шокът е необясним. Липса без логика. Въпрос без отговор. Имало ли е издайнически знаци? Можело ли е тя да бъде подкрепена?

Да си обясним подобно поведение изисква разговор. Честен. Човешки. Публичен. Шумен! Защото бременността е портал към един нов живот – не само за бебето, но и за майката. Живот, за който много жени не са готови.

И преди да бъдем погълнати от страх, че трагедията е неизбежна, нека не забравяме, че и това е въпрос на разговор и разбиране. Все по-достъпен, все по-уверен в мисията да се съхраним една друга. Следродилната депресия вече е тема в обществото, а зад нея стоят изследвания, примери, експерти. Колко е важно само да знаем, че ги има. Че са там и можем да си послужим със знанията им, за да си обясним това, което се случва с нас, с близките ни.

А сега прочетете текста на Виктория с цялата си осъзнатост и отговорност, че винаги, винаги имаме роля. И тя може да спаси живот. Не е нужно да е натрапчива, просто е важно да сме там. До жената, която тихо се бори да бъде.

Снимка: Pexels.com

Как да се държим (или не), когато наш близък е в токсични отношения?

В момента, в който научим, че наш близък е в токсични отношения, първичната ни реакция често е да го защитим и предпазим – от насилника, а понякога дори и от самия него. Влизаме естествено в ролята на „разумният възрастен“, който иска да се погрижи за „детето изпаднало в беда“. В желанието си да помогнем, ние автоматично „отменяме“ свободната воля на нашия близък и неглижираме правото му на избор, което крие своите рискове. Когато изразим ясно и категорично мнението си, че човекът незабавно трябва да прекрати отношенията си и да напусне насилника, ние проявяваме крайност, която всъщност не помага. Приключването на токсични отношения е процес през който всеки човек преминава със свое собствено темпо и е важно да проявим търпение. Самото споделяне на насилието е първата и най-важна крачка, която вече е предприета и това което можем да направим е да го поздравим, че я е направил и да изразим благодарност за доверието. За да споделиш се изисква вътрешна сила и кураж!

Когато самата аз бях част от подобна връзка, най-близките ми приятели се отдърпнаха от мен. Днес ги разбирам, защото са се чувствали безпомощни. Но тогава се почувствах сама, изолирана, отхвърлена и „грешна“, невписваща се в социалната рамка. Страхът от самотата и изолацията е толкова силен, че предпочиташ да се върнеш при насилника, защото поне имаш него и любовта, която се самозалъгваш, че преживяваш. Тръгнах си, когато бях готова – след като успях да припозная и да заздравя връзката и любовта със самата себе си. 

Вярно е, че всеки сам трябва да извърви пътя си и да стигне до своето осъзнаване и никой не може да направи крачките вместо него. Но би било по-леко, ако получи разбиране и приемане дори и на избори, които не одобряваме. Това, което можем да направим е да изслушваме, да прегърнем, да покажем съчувствие, нежност, разбиране (дори и да не е така) и да кажем простичко: „Аз съм до теб.“

Автор: Виктория Чолакова

Изказваме най-дълбоките си съболезнования към близките на Виктория и се молим душата ѝ да открие мир и светлина по новия си път. 

Използваме пространството тук, за да споделим за организацията vedrimami.eu, които предлагат безплатна подкрепа, ресурси и консултации с психолози. Сред техните публикации може да откриете насоки към близките за разпознаване на симптоми на следродилната депресия и майчина тъга като липса на интерес към ежедневни дейности, промени в апетита и съня, отдръпване от близките и социалния кръг, както и трудности в грижата за новороденото, изтощение и раздразнителност и други. Изключително важно и безкрайно ценно е тяхното присъствие и смятаме за нужно всеки да бъде запознат с тяхната дейност. Защото никога не знаеш кога може да ти потрябва. В сайта си са поместили и информативен текст, който смятаме за редно да добавим:

Съдържанието на този сайт е с информативен характер и цели да предложи стратегии за справяне с психични и емоционални предизвикателства, които обаче не са с интензитет, пречещ на пълноценното ежедневие. При продължителни и задълбочаващи се симптоми, моля потърсете специалист. В спешни ситуации, можете да намерите безплатна отправна точка или консултация тук, и на телефон 0800-20-202.