Когато имаш проблем вкъщи, сякаш целият свят знае за него. Независимо дали живееш в голям град или малко населено място, няма как съседите ти да не разберат какво се случва в дома ти. Виковете и звуците от хвърлени предмети не могат да бъдат заглушени, дори на затворени прозорци.

При една токсична връзка, изпълнена с насилие, срамът е едно от основните чувства, които може да изпиташ. Понякога срамът идва заради твоите постъпки – често се питаш какво не си направила като хората, че се е стигнало до ескалация на напрежението и вероятно всички наоколо са разбрали за това. Но най-ужасният срам е онзи, който изпитваш заради някой друг. Защото знаеш, че няма как да си отговорна за думите и делата на човека до теб, но въпреки това той е твой партньор и ти поемаш неговата вина.

Но да се върнем на чуждото мнение. Защо сме толкова зависими от него? Дали защото живеем в общност и колкото и да не ни се иска всеки познава всекиго или защото няма как да скриеш проблема си и си наясно, че всички знаят. Може би ще се чудиш дали си внушаваш или наистина усещаш съжалителни или укоряващи погледи върху себе си

Нека ви разкажа малко за моя случай – баща ми имаше проблем с алкохола и двете с майка ми бяхме подложени на домашно насилие. Заедно с нея преживяхме нелесни неща, но все пак с помощта на съд, полиция и добър адвокат успяхме да прекратим този порочен кръг.

„Те гледаха да не се месят, но проявяваха нездраво любопитство какво се случва у дома.“

Години наред изпитвах вина и срам заради поведението на баща си, заради думите които ни казваше, заради действията му. Алкохолът наистина не прощава и променя съзнанието. По време на най-трудните моменти, за жалост, никой от съседите ни не ни оказа подкрепа, дори напротив – те гледаха да не се месят, но проявяваха нездраво любопитство какво се случва у дома. Двете бяхме съвсем сами. Мимоходом забелязвах дръпнатите пердета и очертаващите се зад тях силуети, които идваха от съседните къщи.

След развода на нашите, майка ми споделяше, че ѝ е трудно дори да върви по улиците, защото чува шушукания и усеща осъдителни погледи върху себе си. Помня как много пъти сме си говорели и тя ми е споделяла, че най-голям укор е срещала именно от жените, за които се знае че преживяват домашно насилие, но години наред търпят издевателствата на бащите, братята или съпрузите си.. До ден днешен не разбирам подобно поведение и не знам на какво се дължи то. Може би идва от страх. Или пък завист, че някой е събрал достатъчно смелост да направи това, за което друг няма сили икураж. Да живееш в по-малка общност си има своите предимства, но и недостатъци. Имаме да извървим много път като общество, най-малко, за да показваме съчувствие към хора, които преживяват трудни моменти.

Напълно разбираемо е по време на тежък период да изпитваш полярни чувства и емоции. Ако от една страна се опитваш да събереш парченцата от живота си, а от друга се опитваш да не обръщаш особено внимание на приказките на хората, това може да те изтощи физически и емоционално.

Едно е сигурно: не стой във връзка заради никого, освен ако ти самата не го искаш. В крайна сметка в брака и семейството никога не знаеш какво ще ти се случи след година-две. Може да си мислиш, че познаваш някого и че той никога не би те наранил, но нещата се променят. Може да си мислиш, че си извадила късмет с най-прекрасния партньор, но да се окаже, че той не е човекът, за когото се е представял в началото.

„Не искай на всяка цена да запазиш нещо, което няма бъдеще!“

Ако усетиш признаци на насилие върху себе си или децата, не отлагай. Не слушай какво те съветват семейство, близки, колеги, защото мнението им може да те обърка още повече. Слушай себе си или се обърни към терапевт, който да ти помогне.

Понякога е по-добре за всички, ако едно семейство просто се разпадне, преди да са се появили дълбоките травми. Не искай на всяка цена да запазиш нещо, което няма бъдеще. И най-важното: не си отговорна за чуждото поведение, а само за своето.  Не трябва да те е срам, че си в трудна ситуация, уплашена от раздяла, само заради страха от ,,какво ще кажат хората‘‘.