В края на септември месец Emprove организира своето събитие* на тема Икономическа Независимост, част от поредицата:  Да преборим #Заблудите очи в очи и заблудата „Той не ми дава да работя, защото иска да се грижи за мен“.

За да преборят заблудите за икономическата зависимост в токсична връзка,

#ЖенитеSurvivors обединиха своите лични истории

и представиха процесите, през които са преминали в 4 различни етапа. Техният опит беше обогатен и изпълнен с още повече стойност и смисъл от споделянията на голяма част от публиката, която взе участие в събитието!

В следващите редове ще опишем  всяка една от стъпките и особеностите в нея.

Стъпка 1: „Грижа“ от партньора (Той ме иска само за себе си, защото ме обича)

Партньорът насърчава да останем у дома, да се грижим за децата, домакинската работа, за себе си, а той ще е отговорен за финансовото положение на семейството. В началото звучи съблазнително, сякаш имаме човека до себе си, който ни обича, готов е да ни направи щастливи и да ни покаже колко приказен може да бъде светът.

Не след дълго, „приказката“ рязко променя сюжета си, а „принцесата“ в нея, се оказва „Пепеляшка“. Тя започва често да чува от своя любим реплики като:

Ти няма ли да вземеш да свършиш нещо смислено? По цел ден стоиш и нищо не правиш! Само харчиш пари! Безполезна си! За нищо не ставаш! Кой ще те вземе на работа? Та ти нищо не умееш, радвай се, че аз съм тук и те гледам, защото сама си заникъде!…

Какво се случва в основата на тази заблуда за привидна „грижа“? Каква е истината?

  • Контрол: финансов; емоционален; усещане, сякаш си в „клетка“.
  • Чувство на зависимост и неудовлетвореност от себе си.
  • Омаловажаване на приноса ти и успеха ти.
  • Липса на подкрепа.
  • „Грижата“ се превръща в гняв, агресия и постоянни обиди.

Стъпка 2: Липса на свобода и независимост

На вторият етап, партньорът, останал под опеката и грижите на своята половинка, започва да забелязва по-ясно първите знаци на своите ограничения. Негативните емоции ескалират, споровете зачестяват, усещането за липса на свобода се засилва… Разумът в нас надделява и ни пита:

„Какво правиш?! Осъзнай се!“

Какво е характерно в този етап?

  • Несигурност в себе си.
  • Грижа се за това партньорът да е добре, но той все не е доволен.
  • Напрежение: “Да не объркам нещо, за да не се разгневи и да се скараме още повече – как се държа, как говоря, как се обличам.”
  • Страх от експериментиране на нещо ново: “Той ми казва, че няма да успея.”
  • Усещане за силно влияние на някой друг върху собствения живот: “Къде съм аз и моите граници и къде са неговите?”
  • “Недостатъчна съм!”
  • “Задушавам се!”
     
     

Стъпка 3: Взимам живота си в ръце, независимо от мнението на партньора ми (Аз съм!)

Третият етап разгръща силата и решителността за поемане в различна посока и отделяне от измамната, задушаваща „грижа“ на партньора.

#ЖенитеSurvivors споделят, че тази стъпка е най-трудната и същевремено най-окриляващата.

Нека представим различните канали, по които можем да търсим и получаваме подкрепа, за да направим този етап по-лек и да увеличим решителността да вземем живота си в ръце.

  • Търсене на външна подкрепа от институции, занимаващи се с домашен тормоз, токсични връзки и отличителните в тях знаци вкл. психологическа/ терапевтична подкрепа.
  • Социална подкрепа – приятели, роднини, хора, преживели домашен тормоз (#ЖенитеSurvivors);
  • Намиране на работа и отделяне от токсичната връзка.
  • Откриване и разгръщане на свободата да БЪДЕШ СЕБЕ СИ, да опознаеш своите граници.
  • Окриляване от усещането да бъдеш пример за своите деца – как да търсят и отстояват своето щастие и да не позовляват някой друг да избира вместо тях.

Стъпка 4: Творчество, експериментиране, следване на призвание

На последния, четвърти етап, излизането от ограничаващите зависими взаимоотношения е вече факт. Човек е усетил личната си сила и е готов да отстоява границите си. Някои от #ЖенитеSurvivors в момента са именно на този етап. Те изследват и разучават своя потенциал в различни сфери, вслушвайки се единствено във вътрешния си глас. Странични шумове като: „Ти за нищо не ставаш“ са вече забравени.

Тази стъпка предлага възможности за:

  • Различни хобита и занимания извън ежедневните дейности.
  • Удовлетворението да твориш, да създаваш и споделяш уменията си с околните, без да има финансова цел.
  • Свободата да експериментираш с непознатото и да виждаш, „че ти се получава“/ „че можеш“!

Кой е ключът за излизане от заблудата: „Той не ми дава да работя, защото иска да се грижи за мен“?

В сърцевината на графиката е поставен Ключът за излизане от порочния кръг на зависимост – независимост. Той олицетворява силата, която всяка една от нас носи в себе си. Неограничена женска МОЩ, която е двигателят на промените и стремежът на всяка от нас да се отдели от токсичната връзка и да се превърне в Survivor!

За нас, екипът на Emprove, #ЖенитеSurvivors и всички споделили историите си в рамките на събитието, в сърцевината на графиката стоят думите:

 

Автор: Михаела Ангелова и #ЖенитеSurvivors

*Събитието се случи с подкрепата на Български Фонд за Жените

Актуални постове от тази категория

Годишен отчет на фондация Emprove за 2023 г.

Годишен отчет на фондация Emprove за 2023 г.

2023 г. беше турболентна за каузата ни година. Темата за насилието над жените привлече хиляди по улиците с призив за промяна на институционално и човешко ниво. Наблюдаваме все по-голяма ангажираност в обществото, но в политиката следим прогрес с бавни темпове. И все...

За ароматния чай по залез слънце

За ароматния чай по залез слънце

"Историята на Ана не е красива, но трябва да бъде разказвана отново и отново. Трябва да бъде чута отново и отново. За да може Ана да си върне гласа. Да може да пее. Да гледа залеза и да пие ароматен чай. Да може да диша и да види отново своите мечти. За да може Ана да...

Тук сме. Има ни. Не си сама.

Тук сме. Има ни. Не си сама.

В последните 3 години с нас са се свързали стотици жени. Въпреки, че причината почти винаги е една и съща, всеки казус е изключително субективен. Но знаете ли какво споделят те впоследствие? Доверили са се на посланието, на думите и действията, които не плашат, не...