Честит Ден на четенето!

Фондация “Четене” ежегодно провежда инициативата третия петък на ноември от 2023-а година насам. Тяхната цел е да докажат, че българите са голяма общност от читатели. На 20.11.2026 г. отбелязваме четвъртия Ден на четенето – България. По традиция фондацията е част и от паневропейската инициатива Ден на европейските автори Read for Real, а “празнуването” продължава: от 11 ноември до 12 декември 2026 г.

В EMPROVE с две ръце подкрепяме кампании, които насърчават малките и големи промени със силата на изкуството. А тази година Денят на четенето е с мото “Четенето променя бъдещето” и няма как да сме по-съгласни с това! Книгите са най-приключенското бягство, но и най-уютният дом. И страница по страница, ставаме по-богати, по-пълни и по-нови.

Днес с най-голямо удоволствие споделяме книгите, които екипът ни държи в ръцете си тези дни, както и чувствата, които историите им са пробудили в тях.

Тея:

В момента чета в Сторител “14 петъка с дядо ми” на Ивайло Ренов, която те учи колко важни са моментите със семейството, колко е крехка нишката на живота и как трябва да си даваме шансове да се опознаем.
A на хартия съм подхванала “Театър” на Съмърсет Моам , а това е роман за любовта и илюзиите, суетата и остаряването, театъра на живота и как хората използват другите, за да постигнат собствените си цели ❤️

Даня: 

“Баба танцуваше под дъжда” – това е първата книга, която прочетох на норвежки език. Започнах я юни и буквално миналата седмица приключих с нея. Междувременно прочетох други две. Но колкото и трудно да ми вървеше като език, който уча трета година, историята ме плени от първата страница. 

Авторката Трудe Тайге събира истински преживявания, за да оформи художествен сюжет, който вплита историческа реалност, родова травма, класически токсични взаимоотношения и техният антипод – истинската, търпелива и разбираща любов. Но най-вече, измежду всички тези теми, успява деликатно да въплъти силата, която жените носят поколение след поколение, подобно на нежен покров. Книгата проследява паралелно две истории – на баба и нейната внучка. Едната се развива по време на Втората световна война, а другата – в днешни дни. Съответните страници дори са написани с два различни шрифта. Удивително е как усещането от двете истории се редува от глава на глава. Стилът е простичък, няма излишен патос, но именно това харесвам в Скандинавския сторителинг. 

Интересно е, че на норвежки mormor е баба по майчина линия. И тази езикова особеност носи дълбок смисъл.

Алекс: 

Аз най-после захванах„Невидимите жени“ – Каролин Криадо Перес

(Invisible Women: Data Bias in a World Designed for Men, 2019 – Caroline Criado Pérez)

Докато живеем в свят, който често взима решения въз основа на данни: за здравеопазване, градско планиране, работни места, технологии, тези данни години наред са събирани с мъжа като „стандартния човек“, а жената като изключение. Затова “развитият” свят е буквално проектиран за мъже. Наскоро силно ми направи впечатление как всички инструкции на фитнес уредите са нарисувани със стандартни, мускулести мъжки тела и си мислех, че това е абсолютен стереотип – не само ме подразни, но ме амбицира да създам проект по темата, so stay tuned 😀

Каролин Криадо Перес е британска журналистка и активистка, а в книгата си събира стотици изследвания от цял свят и показва колко дълбоко е вграден този пропуск. Например, манекените за катастрофи в колите дълго време са моделирани по мъжко тяло, затова жените реално може да пострадат повече при инцидент. Температурата в офисите е изчислена по метаболизма на средностатистически мъж. Опашките в женските тоалетни си имат статистическа причина. А в шведски град се оказва, че дори редът на почистване на снега „по подразбиране“ облагодетелства мъжете, защото жените се придвижват по различни начини и маршрути.

Тя пише живо, с хумор и много конкретика, и след тази книга, няма как да не започнеш да забелязваш тези невидими пропуски навсякъде около себе си.

С едно изречение: книга за това какво се случва, когато половината човечество липсва в данните, и защо това засяга всички нас. 

<3 

Валя:

Това е книга за силата на човешкия дух, за достойнството и за правото на човек да си върне живота, дори след преживяното немислимо. Впечатлява ме начинът, по който Жизел Пелико превръща една история на огромно насилие в история за смелост, свобода и избор да не позволиш на преживяното да определя целия ти живот. 

Мисля, че тази книга е важно да бъде прочетена, защото ни кара да говорим за насилието отвъд срама и мълчанието, да преосмислим представите си за достойнството, силата и  за отговорността. Защото този, който е отговорен за насилието, той трябва да носи и срама!

Краси:

Шарлот Казираги – “Бъди красива и не мълчи”

Тази книга и посланието са важни, защото подчертават силата на провалите, съмненията и пукнатините във всеки един нас с ясната идея, че подобно на това, което пее и казва Ленърд Коен – пукнатините са всичко, защото през тях може да влезе светлината.

Противно на заглавието на култов френски филм от 50-те години на миналия век „Бъди красива и мълчи”, дъщерята на принцесата на Монако – Каролин и внучка на холивудската легенда Грейс Кели – Шарлот Казираги e и красива, и не мълчи. Още преди няколко години тя се впусна с охота в ролята на модератор, а често и на участник в книжните клубове, които организират от модната компания Chanel с идеята да вдъхновят млади момичета и жени да посягат по-често към книгите – не само неизчерпаем източник на вдъхновения, но и безкрайно поле от алените макове на споделения опит. Подобно на един от най-известните модни дизайнери, творили за Chanel – Карл Лагерфелд, който приживе е имал впечатляваща библиотека, и Шарлот, която е имала удоволствието да го познава, споделя същата страст не само към четеното, но и дълбокото гмуркане в пирамидата на познанието и смисъла – в литературен и психологически план. Може би затова не ме изненада, когато преди няколко месеца се появи дебютната й книга „Крах”, която е директна заемка от заглавието на автобиографична серия от есета, написана от Франсис Скот Фитцджералд през 1939 година и публикувана най-напред в поредица за списание Esquire, в която авторът на „Нежна е нощта” разкрива тъмната страна на съмненията, страданията, провалите и достигането на дъното, от където единственото възможно движение може да бъде изстрелването нагоре. Помня, че когато се появи книгата на издателство Julliard разбрах, че Шарлот, която е завършила философия в Сорбоната, е потърсила за мнение и родената в България писателка Юлия Кръстева, която е дала своята благословия на тези първи и смели литературни стъпки. 

Стори ми се интересна не само идеята да тръгнеш по следите на пробойните и цепнатините в живота и душата на известни и вдъхновяващи те хора – като Жорж Санд, Ана Ахматова, Колет, както и самия Фитцджералд, но и да подчертаеш и анализираш неуспехите, провалите и разочарованията, без да е необходимо да се изтъкват само последстващия ефект на осъзнаването им и на излизането там, където има светлина. Както казва самата Шарлот по време на една церемония за връчването на литературни награди в Корсика, където книгата й получава специален приз – „Книгата разглежда подробно темата за „преминаването през разлома“ – да се изправиш пред вълните, да поемаш рискове, да се осмелиш да стигнеш до самия ръб на собствения си разлом. В Корсика сме толкова близо до това – до тази връзка с океана, до неговата непредвидимост и до капризите на ветровете и теченията. Исках да направя този кратък паралел с книгата си!”

За вълните в океана на живота и смисъла на гмуркането в дълбокото – идеята на Шарлот ми се видя толкова странна в комбинация с всичко онова, което излъчва самата тя – красота, френски гламур и много аристократизъм (идващ й и от дядо й – принцът на Монако – Рение), че поръчах книгата на моя любима приятелка, която успя да я намери в Париж и да ми я донесе като подарък и предизвикателство – не само да се впусна в лабиринта на провала, но и да сглобя пъзела с останките от френски език, останали услужливо или неуслужливо в ума ми. Така „Крахът” (по преводното заглавие на поредицата на Фитцджералд) или „Цепнатината” (както се превежда книгата на Шарлот от френски) стана двойно изпитание за самата мен. 

Надявам се, скоро някое издателство да преведе книгата й, защото тя препуска като пустинен вятър в дюните на онова, което не споделяме дори със самите себе си, а когато съберем кураж песъчинките вече не са по местата си. И така всичко започва отначало. Вятърът, песъчинките, дюните и …миражът за собственото ни познание. Много ме радва, че Шарлот е тръгнала на този поход с идеята да познае другите и после да опита със себе си.

Нори:

В момента слушам в Storytel „Жени, лишени от търпение“ (Les Impatientes) на камерунската писателка Джайли Амаду Амал. Романът разказва историите на три жени в Камерун, които се опитват да се противопоставят на дълбоко вкоренени традиции, включително полигамията, принудителните бракове и домашното насилие. До тази книга обаче стигнах по малко обратния път. 🙂

През август, по покана на Khule Charity Foundation и Joyful Hearts of Hope, имахме един много специален онлайн разговор с момичета от сиропиталище в Уганда. Включихме се аз, Оля, Любов и Валентина – главният ни терапевт. Нарекохме срещата „IMPATIENT for a New Normal“, вдъхновени именно от книгата. Само че тогава аз още не я бях чела, идеята  беше на Оля. 

Искахме да поговорим за онова, което приемаме за нормално, просто защото сме израснали с него. За нещата, на които са ни учили поколения наред и за правото ни да се запитаме дали непременно трябва да продължават така.

Сега, докато слушам историите на тези три жени, учени цял живот да търпят и да приемат съдбата си, често се връщам към онзи разговор. И си мисля, че понякога е хубаво човек да изгуби търпение. Особено към нещата, с които никога не е трябвало да се примирява. 💜

 

Оля:

Когато на корицата имаш “травма” и Матис – няма какво да се обърка. Чете се бавно и напоително – крачка по крачка в лабиринта на човешкия мозък и душа. Провокация към десетилетия наука, която е търсела “болестта” в мозъка, подминавайки могъщата сила на човечеството да се справя с травмата, да се саморегулира, да се свързва, да процъфтява. Защото “our capacity to destroy one another is matched by our capacity to heal one another. Restoring relationships and community is central to restoring well-being; language gives us the power to change ourselves and others by communicating our experiences, helping us to define what we know, and finding a common sense of meaning..”

Усеща се както като учебник, така и като храна за душата. 

_________

А ако се чудите какво ново да прочетете – препоръчваме поезия, написана от Жените Survivors под менторството на седем от най-брилянтните ни съвременни поетеси. Поръчайте “Виж ме: силна и свободна” от magazinche.com – средствата от всяка книжка отиват в подкрепа на жени, преодолели насилието, готови да поемат в нова, по-силна посока.

Актуални постове от тази категория

За смелостта да се гмурнеш в импровизацията – разговор с Мирослава Кацарова

За смелостта да се гмурнеш в импровизацията – разговор с Мирослава Кацарова

От 6 до 8 ноември джазът ще бъде саундтрак на творбите от #ПосокаСИЛНА. В Дом на културата „Борис Христов“ ще се проведе Пловдив Джаз Фест, а изкуството, родено от срещи с #ЖенитеSurvivors, ще посреща ценителите на най-свободната музика. Произведенията на Антония...

Кой е самозванецът, който решава вместо мен и защо да го слушам?

Кой е самозванецът, който решава вместо мен и защо да го слушам?

Импостър синдромът се превърна в нещо, което под път и над път чуваме. И подобно на бърнаута, не ни е страх да признаем, че го имаме. Затова потърсихме някой, който може да ни поведе в практиката и да ни помогне да се докоснем до това какво да правим, ако сме го...

От България до Уганда: къде е границата на „нормалното“?

От България до Уганда: къде е границата на „нормалното“?

Не сме очаквали, че един ден ще говорим по нашите теми и там. За границите в отношенията далеч отвъд границите на България. Ние сме пред екраните си в София, от другата страна са млади момичета от Уганда – на хиляди километри, в много различна култура и житейска...

Emprove Project
Privacy Overview

Тези бисквитки са необходими за функционирането на уебсайта и не могат да бъдат изключени в нашите системи. Те обикновено се задават само в отговор на извършени от вас действия, които представляват заявка за услуги, като например задаване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата или попълване на формуляри. Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези бисквитки, но тогава тези функции и услуги няма да работят за вас и по-конкретно няма да можем да запазим вашите предпочитания за бисквитките. Тези бисквитки не съхраняват никаква лична информация.