Една топла и лична история от Ани Хира и защо северната философия за щастие и уют намира приложение във всеки аспект от живота

За нас е чест, а вече се превръща и в практика, да представяме мотивиращи, успели жени, събудили вътрешната си сила. Тя им дава освен титла в кариерата, и инерция да задвижват крилата на околните в посока сбъдване.

Ани Хира е дама, която винаги е работила с хора и това е нейната движеща сила. Независимо, че смята себе си за силно корпоративно ориентирана и принадлежаща към голямата структурна бримка, нейната страст си остава вдъхновението, емоционалното свързване и качественото общуване между хората. 

Хюга влиза в живота ѝ в момент, когато трябва да реши дали продължава сама или се връща към познатата структура. За нея зад тази философия се крие универсална човешка нужда – завръщане към истинското, човешкото, топло общуване. 

Споделяме няколко думи лично от Ани, които фрагментират нейния житейски опит и допирната точка между работата и човещината. 

Уют в дома и душата

Съставките на уюта са две – да ти е чисто и топло – пренесено в човешките отношения това е всичко, което ни е нужно. Когато преди две години започнах да правя дискусии на теми, свързани с хюга, пречупени през призмата на благодарността, стереотипите, прошката, грижата за другите, създаването на уют в дома и душата, тогава вярвах, че хората по дефиниция са щастливи и благословени, както се чувствам аз. С времето и в процеса на работата си осъзнах, че това не е нужда само на благословените и щастливите, но още по-голяма за тези, които не вярват, че подобно нещо е възможно и съществува. Един от хората, които станаха част и от моя живот, е дама, която е майка на осиновени деца и когато тя през мен прозря възможността да се създаде хюга дори на място като сиропиталище, тогава се замислих как приложението на това, което съм си мислила, е много по-дълбоко и е заложено като човешка потребност не толкова от любов в смисъла, на майчината такава,  колкото нуждата от Грижа и Внимание. 

И това беше първият път, когато се замислих как се създава тази култура и начин на мислене в хора, които не са имали досег до подобна среда, влияние и опит, за да могат да разберат, пожелаят или оценят за себе си, така че да направят избор. 

Споделянето

Дадох си сметка през тази моя нова приятелка, че независимо от различията в начина ни на живот, потребността от това да намираме пристан, утеха, разбиране, припознаване, споделяне, се изразява именно във възможността някой да те чуе, да те сподели и това често е достатъчно, за да помогне и повярва, както и да се престраши и признае собствените си мисли и желание да бъде по-добър и да живее по-осъзнато.

Промяната

Независимо в каква форма ще се случи, за повечето от нас изисква усилие, действие, пренареждане, свикване и поддържане, за да е пълноценна, осмисляща и в крайна сметка удовлетворяваща. Причината да не я правим толкова често, колкото ни се иска, се крие в страха – страхът от провал, неразбиране, неувереност, липса на вяра и често липса на подкрепа. Лесно е да се каже „трансформирай страха в любов“, но това е толкова абстрактно и непонятно и в същото време трудно да се преведе в действия, за да се направи достъпно и практически приложимо, че си остава като онези добри пожелания „мисли позитивно“. 

Но всеки преминал през трудности знае, че дори положителното мислене е процес на осъзнаване и лична устойчивост през вярата и преодоляване на не малко шамари и трудности в живота.

Винаги има място за Хюга

И въпреки това, продължавам да вярвам, че във всеки един от нас доброто е повече и е важно, както в индианската приказка за белия (олицетворяващ доброто, любовта, красивото в живота) и черния (олицетворяващ страховете, лошото, черните мисли) вълк, кой ще изберем да нахраним. Къде е мястото на хюга в тези ситуации? Краткият отговор е – навсякъде, където искаш да я усетиш и преживееш (уюта и топлината или прегръдката), видиш (природата и естествените материали), помиришеш (любимите аромати на места и в дома), чуеш (музиката и звуците, които ни зареждат) и вкусиш (храната или напитките, на които се наслаждаваме и създават спомени). Да, всеки от нас разполага с пет сетива, които допринасят за това да бъдем цялостни и да се наслаждаваме, откриваме и създаваме онези „малки радости“ в живота не по принцип, а всеки ден!