Не очаквайте статия за вируси, настинки или друга медицинска тематика. Това обаче не ѝ пречи пречи да бъде също толкова важна за здравето и дори животоспасяваща. Но тук правим съществено пояснение – стига да боравим с нея здравословно. За това, което ще прочетете надолу, Лора споделя: “Написах нещо, което си оставих да отлежи. Ако искате, може да го ползвате, даже не държа да е анонимно.”. Благодарим за смелостта да застанеш с името си, момиче. И ето – ползваме го, пускаме тези ценни съждения тук и се надяваме да отлежат и в нечии други умове.
Има една много важна дума, която прикова вниманието ми и с която ме спечелиха Emprove. Думата е “превенция”.
В много случаи на домашно насилие, то е познат отблизо модел на поведение, от който нито жертвата, нито насилникът знаят как да излязат, защото с него са възпитани. Децата, свидетели и/или директни жертви на насилие в семейството, имат затруднения в създаването на успешни връзки и щастливи семейства в зрелия си живот. Как се постига разбирателство, как човек отстоява себе си без да наранява околните, как знае границите си – всичко това са неясни и непознати материи за личност, която е била смачкана от товара на родителите си. Тази тежест е често непосилна за едно дете и макар да не е непременно свързана с драстични психически проблеми, сянката на несигурността, споменът за страха, “едното наум” – винаги кръжат в интимните отношения на вече порасналия.
Страхът ни е даден от природата, за да се предпазваме от опасности. Но това определено не е основа за създаване на любовна връзка, дом, наследници. Времето и опитът ни дават възможност да разглеждаме една и съща ситуация от различни ъгли, в широк диапазон – с повече от един верен отговор, според плоскостта, в която се разглежда. Точно затова за мен се оказа толкова важна подкрепата на Emprove. Те, и по-конкретно менторката ми, ми дадоха възможността да видя случващото се и с други очи, не само с 1 чифт.
Израснала в семейство, в което тенденциозно и брутално се е упражнявало психическо и физическо насилие, съм впрегнала детекторите си за всяко възможно тяхно проявление в своя осъзнат живот и много често се случва така, че всъщност фокусът застава изключително в търсене на насилието и разчитането му във всяко действие на другия, което неминуемо ме е поставило в ролята на жертва, а втълпяването за това на партньора всъщност е тъкмо форма на тормоз. Така се завърта кръгът на насилието, размяната на ролите на жертва и насилник, които всъщност са толкова изтощителни. Препускайки из бурната си емоционална връзка и стигайки до различни крайности, аз за пръв път се срещнах със… срама. Съзнателно или не голяма група от познати започнаха да ме избягват, защото на никого не му е приятно да слуша за чужди проблеми, да се натоварва емоционално с тях, да дава съвети, които да не следвам или дори друг тип всеотдайна подкрепа, която след това да чувства като неоценена, защото аз винаги се връщам при този човек – моят мъж. Така влязох неочаквано и в другото клише – това, че жертвите на домашно насилие се научават да мълчат.
И така, затъвайки в срам пред другите, срам пред себе си, защото съм се провалила, не съм силна, не съм достойна, не съм можеща, започнах да мълча повече пред познатите си и да размишлявам повече сама, в злост, яд и самота.
Най-близките ми хора спряха да ме търсят, някои спряха и да отговарят, когато аз ги потърся. Ако не бяха Emprove и най-вече моята менторка, аз с малко дете и бременна в осмия месец, не знам как щях да се справя.
Страхът е пряко свързан с гнева, страхът да не бъдеш наранен, изоставен и злепоставен, избълва в агресия: вербална, физическа, често неосъзната.
Когато човек обаче спре да се страхува, чувства, че има подкрепа, че има различни възможности и избори пред себе си, а не е в безизходица, задънена улица, края на пътя си, дъното на провала си, може спокойно и постепенно да поеме живота в свои ръце.
Точно затова ролята на Emprove в моя живот се оказа толкова силна – повече от намесата на полицията, на роднините, по-подкрепяща от приятелка, по-необременена от майка и сестра, даваща сигурност и постоянна подкрепа, утеха, слушател, съветник, помощник, а дори и рамо в най-битови нужди. Всичко това е толкова важно, когато човек е объркан и наранен, не знае кое е правилно и как да постъпи. А именно тази основа е важна в излизането от колелото на насилието или изобщо човек да съумее да не стъпи в него – точно това е превенцията. В силата, сигурността, възможността за ходове е предпазването от ужаса на домашното насилие и ако дори за миг се усъмните дали съществува ларвата на този кошмар в дома ви, пишете на Emprove, те са насреща.
Автор: Лора
Снимка: Artem Podrez от Pexels