Марина Лютова и Силвана Групчева
Още първия месец след старта на програмата тяхната обратна връзка беше следната:
“Приятели, искаме да споделим с вас, че проектът „Разлистване“ вече е в своя ход. Вървим заедно – с внимание, подкрепа и любов към себе си. Създадохме пространство, в което човек може да си поеме дъх. Да свали тежестта за малко. Да бъде чут, без да бъде поправян. И да си спомни кой е – отвъд умората, страха и всичко, което е носил сам. Тук е мястото, където невидимото става видимо. В групата усещаме, че сме свързани. Че сме в свои води. Че има спокойствие и усещане, че силата е в наши ръце. Тук се появява онзи вътрешен глас, който казва: „Добре се справи.“ Намираме различен фокус – не само разпознаваме, а започваме и да действаме. И си позволяваме най-важното – осъзната пауза и смелостта да поставим точка, когато е време. Както дървото не бърза да се разлисти, така и всеки човек има свой ритъм на възстановяване, осъзнаване и растеж.”
“На 15.07.2026 г. проведохме нашата десета, последна среща по проект „Разлистване“. Пишем тези редове с огромно вълнение и с дълбока благодарност за доверието, което ни гласувахте! За нас беше привилегия и вдъхновение да извървим този път заедно с осемте прекрасни дами: Мартина, Силвия, Ангелина, Йоана, Надежда, Мария, Цветелина А. и Цветелина И. Изключително сме впечатлени от смелостта и самоотвержеността на тези жени, които буквално се разлистиха пред очите ни и се превърнаха в огромно и здраво дърво – с дълбоки корени, красиви цветове и невероятна мощ!”
Вълнуваме се да споделим и цитатите на дамите участнички с тяхно позволение:
Курсът беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало в последните 6 месеца. С голяма тъга се разделих с групата и с терапевтите. За мен лично се преобърнаха много неща и придобих самочувствие, което ми е липсвало за много неща.
За Силвана и Марина мога да кажа следното нещо. Ако Марина беше сърцето, Силвана беше ума. Абсолютно се допълваха във всяко отношение и ми донесоха много спокойствие и ми казаха неща над които да се замисля и да използвам за в бъдеще.
Благодаря на Emprove за това невероятно преживяване!
Ангелина Захариева
Силвана и Марина са невероятен тандем и много добри професионалисти. Успяха да направят 8 момичета една група, в която има доверие и подкрепа и сега сме в редовен контакт, търсим се и си споделяме. Ние си направихме наша вайбър група 8-те и наистина станахме близки. Беше труден процес, но много удовлетворяващ
Надежда Чолакова
Аз съм много щастлива, че бях част от тази група и че Марина и Силвана ни поведоха в този процес на разлистване. И двете са прекрасни и се допълват като професионални профили. Уловени в паяжината на благодарността. Звучи като оксиморон, нещо като „да падаш нагоре“. Но, да, бяхме уловени една група жени със своите истории, страхове, провали и възходи, със сърца желаещи да се отворят и да се доверят отново. На себе си и на другите. Открихме се, една друга и една на друга. Осъзнахме, че споделеността носи повече топлота от желанието да се защитим от света.
Всяка донесе своя цвят и своя пламък, за да може огънят на женствеността да запламти отново със своята сила, красота и творческа енергия. Жената е тази, която твори нови светове. Тя е способна да претвори всичко. От болката тя може да роди радост, от бедността – изобилие, от самотата – споделеност. И за тези месеци ние претворявахме животите си. Рисувахме една различна картина. Всяка със своя цвят в ръце. Слагахме краска след краска, добавяхме очи, усмивки, сърца, лунички и накрая се раждаха плодове и така се случваше вълшебството Разлистване!
Всяка от нас ще помни миговете, в които се е докоснала до истини за себе си и е осъзнала че:
∞ има дълбоки корени и бурите не са успели да я пречупят
∞ има сърце, ум и тяло, на които може да разчита и които да обича
∞ че границите са защита, но и мостове на свързване
∞ че никоя безпомощност не ни определя и не е нужно да я носим повече
И още и още….
Благодарността, че това стана реалност и всяка беше част от това преживяване изплете невидими нишки на любов между сърцата ни. И тези нишки могат да носят понякога непосилното бреме на настоящето, понякога радостите от „малките“ ни победи или пък увереността, че не сме сами по пътя.
Благодаря на нашите пътеводни звездички, които ни поведоха за ръка и ни показаха как по-уверено да присъстваме днес и сега в този момент и да му се наслаждаваме!
Цветелина Иванова
Искам от сърце да благодаря на Марина и Силвана за начина, по който водеха тази терапевтична група. Още от първата среща се усещаха техният професионализъм, спокойствие, емпатия и искрена отдаденост. Те успяха да създадат пространство, в което всяка от нас се чувстваше приета, чута и в безопасност да бъде себе си. Това не е лесно постижимо, но именно благодарение на тях успяхме да изградим доверие и да се отпуснем достатъчно, за да бъдем истински.
Всяка среща беше различна и носеше нови осъзнавания. Практиките бяха изключително добре подбрани и ми помогнаха не само да разпозная собствените си травми, но и да разбера как те продължават да влияят на живота ми. Научих колко важно е да поставям здравословни граници, да се вслушвам в себе си и да бъда по-състрадателна към собствените си емоции.
Един от най-силните моменти за мен беше практиката, в която трябваше символично да пуснем един болезнен момент от живота си. За мен това беше денят, в който бащата на сина ми го отвлече. Това е една от най-тежките травми, които нося със себе си. По време на тази практика почувствах, че за първи път успях да се срещна с тази болка по различен начин и да направя още една крачка към това да я пусна. Не мога да кажа, че болката е изчезнала, но със сигурност вече не тежи по същия начин.
Изключително ценна за мен беше и самата група. Макар че част от нас вече се познавахме, всяка жена донесе своята история, своите преживявания и своята сила. Допълвахме се, подкрепяхме се и се учехме една от друга. Създадохме среда, в която можехме да бъдем автентични, уязвими и истински, без страх от осъждане. Това е нещо, което рядко се среща.
Мисля, че най-голямото доказателство за стойността на тази група е фактът, че самите ние предложихме тя да продължи. Никоя от нас не искаше това да бъде краят. Всички почувствахме, че този процес ни дава много и че има още какво да научим, преживеем и споделим заедно. За мен това е най-искрената обратна връзка, която една терапевтична група може да получи.
Благодаря на Марина и Силвана за тяхното търпение, внимание и човечност. За начина, по който ни насочваха, без да ни притискат. За това, че ни дадоха пространство сами да стигнем до своите осъзнавания. Личеше си, че всяко упражнение е подбрано с грижа и смисъл, а всяка среща беше проведена с истинско желание да ни помогнат.
Тръгвам си с повече разбиране към себе си, с повече увереност и с усещането, че съм направила важна крачка по пътя към собственото си изцеление. Освен всичко останало, си тръгвам и с благодарност към жените в групата, защото всяка една от тях остави по нещо ценно в мен.
Благодаря ви от сърце за това преживяване. Искрено се надявам това да не е краят и да имаме възможност да продължим заедно. Вярвам, че още много хора биха имали нужда и полза от подобна група, защото тя не просто помага да се справиш с миналото си – тя ти дава сили да продължиш напред.
Мария Паунова
Беше много хубава и балансирана програма, аз лично останах много доволна. Ходех с нетърпение всеки път.
Цвети
Ако искате да разберете повече за общността на Жените Survivors и как може да станете част от нея – пишете ни!
