Какво общо имат науката за човешкото поведение, превенцията на насилието и изкуството? Много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Именно около тази идея се събраха участниците в международната конференция на The Counterintuitive Institute – организация, която, подобно на EMPROVE, поставя под въпрос привидно очевидните решения на сложните обществени проблеми и търси нови, често неочаквани пътища към устойчивата промяна.
Сред лекторите беше и основателят на EMPROVE Оля Минева с лекцията “The Counterintuitive Power of Art in Violence Prevention”, посветена на един въпрос, който рядко си задаваме:
“Ами ако изкуството не е просто инструмент за комуникация, а един от най-силните инструменти за превенция на насилието?”
В лекцията си Оля Минева разглежда едно противоречие
Колкото и интелигентен да е човешкият мозък, той често реагира на теми като насилието по начин, който затруднява истинската промяна. Под натиска на ежедневието, стреса и информационното претоварване ние несъзнателно категоризираме, дистанцираме се от болезнените теми и избягваме всичко, което ни кара да изпитваме дискомфорт. Именно затова фактите сами по себе си рядко променят нагласите.
Изкуството обаче работи по различен начин. То не атакува убежденията ни директно. Не ни казва какво да мислим. Вместо това създава пространство, в което сами достигаме до нови изводи – без защита, без съпротива и без усещането, че някой ни убеждава.
Шест проекта, хилядна публика и една посока
През последните години EMPROVE развива последователна стратегия, в която различните форми на изкуство се превръщат в пространство за разговор, емпатия и промяна на обществените нагласи.
Примерите, които Оля представя в лекцията си, са:
- 6 мащабни арт проекта, обединяващи литература, визуално изкуство, театър, кино, скулптура и фотография.
- Над 40 артисти са работили с EMPROVE, създавайки произведения, вдъхновени от историите на жени с преживян опит.
- „Пробуждане между редовете“ – литературна инициатива, прераснала в пътуваща изложба с творби на 23 български артисти, представена в 13 града, включително Гьотинген, Германия. Проектът включва и колода карти с флаш фикшън и илюстрации – с 850 разпространени комплекта, а третият тираж вече е в подготовка.
- „Розов облак“ – арт инсталация, представена на 8 различни локации, сред които Националната галерия, Sofia Summer Fest, Ourhood Home, София Ринг Мол, Резиденцията на Британския посланик, хотел Junó, Русенската филхармония и Административният съд в Благоевград, достигнала до хиляди посетители.
- „Чуй гласа ми“ – проект за мъжкото психично здраве с участието на 37 популярни български мъже, които споделят личните си истории. В четири поредни издания проектът генерира десетки публикации в националните медии и достига близо един милион души органично в социалните мрежи.
- „Виж ме: силна и свободна“ – проект, в който 12 жени от общността Women Survivors, под менторството на 7 утвърдени български поети, превръщат личните си истории в поезия. Творбите им достигат до фестивалите „Аполония“, „Синелибри“ и „Пловдив чете“, а впоследствие са събрани в антология с тираж от 1000 екземпляра, национално разпространение и съпътстваща изложба.
- „Контакт“ – изложба и Жива библиотека, създадени с участието на 17 жени с преживян опит от насилие. Откриването събира близо 200 посетители, а над 140 души участват в разговорите в рамките на Живата библиотека.
- „Ранобудна: Пробуждане“ – филмов проект, представен чрез прожекции в киносалони, дискусии и 3D мапинг върху фасадата на Националната галерия по време на пандемията.
Общото между всички тези инициативи и резултати не е художествената форма, сама по себе си, а личната история. Във всеки един проект хората с преживян опит са съавтори на промяната. Именно това превръща изкуството в нещо много повече от средство за комуникация.
Изкуство, което продължава да живее
Една кампания обикновено приключва, когато приключи бюджетът. При изкуството често се случва обратното. Изложбите продължават да пътуват между градове и фестивали. Книгите достигат до нови читатели. Скулптурите срещат нова публика. Проектите започват да водят собствен живот, далеч след официалния си старт.
Така разговорът за насилието не остава заключен в рамките на една кампания, а постепенно се превръща в част от културния и обществения живот.
По време на конференцията Олга Минева представи и следващата голяма стъпка в този контекст – международната арт резиденция „Посока СИЛНА“, която ще продължи да свързва артисти, жени с преживян опит, културни институции и граждански организации в обща екосистема за създаване на изкуство с обществено въздействие.
А в сърцето на всички тези усилия е истината, до която сме достигнали като организация: ако искаме да предотвратяваме насилието, само да говорим за него не е достатъчно. Нужно е да създаваме пространства, в които хората могат да съпреживяват, да (се) разпознават и сами да стигат до промяната.
