Когато бях на 5, живущите в двата съседни апартаменти през седмица изнасяха 10-15 минутно представление в коридора на панелния ни блок. Обикновено оповестяваха началото му с викове и крясъци, при които баща ми и още няколко съседа се включваха в постановката, основно с физическа сила и призиви „Успокой се“, „Спокойно“, „Недей, ще я убиеш“. Запомнила съм ясно един конкретен спектакъл. Малко след началото му, баща ми връхлетя обратно вкъщи с пушката на съседа в ръка, скрия я под дивана, каза на мама „Не излизайте в никакъв случай“ и изтича навън. На фона на крясъците и викове в коридора на блока, вкъщи влязоха съседските деца, чиито баща в момента биеше майка им. Изплашени, треперещи, сгушени една в друга, те не спряха да плачат. Сигурно винаги ще помня обърканите им и пълни със страх очи. След 20-тина минути представлението свърши, всички си бяха по къщите и животът продължи по старому.

 

В тази история няма намесени нито полиция, нито линейка (и слава богу!), нито социални служби. Никой повече не повдигна темата за случилото се… до следващото седмично представление. Никой не говори с жертвата (или пък с насилника), защото това бяха „семейни проблеми“. Първите 1-2 дни след спектакъла всички участващи в него се поздравяваха с приведени от срам или неудобство глави. Коментарите и укорителното цъкане с език идваха единствено от съседи, които не са били очевидци на случилото се, но отнякъде бяха дочули за него.

Това е история, стара като света, за жалост, все така актуална и далеч не по-рядко разиграваща се. Помня този случай, обаче, защото тогава за пръв път видях лицето на насилието с очите си. Насилието обикновено се свързва с юмруци, псувни, обидни и грозни нападки, хвърляне на предмети по другия, буйстване, блъскане, синини и наранявания по „жертвата“, викове и крясъци. Насилието, обаче, има и друг, тих образ. Насилието намира израз в ужасените и разплакани детски очи, в страха дали мама ще оживее. Насилието прозира в срама и чувството за вина на жертвата и насилника ѝ и в неудобството на всички други замесени да ги погледнат в очите. Насилието е в стигмата и вярванията „Това си е тяхна работа, мен не ме интересува“. Насилието разцъфва в клюките на „експертите по житейски проблеми“ пред блока. Насилието е във факта, че за едно 5-годишно дете побоя в коридора на панелката беше нищо повече от ежеседмично представление.

Ударите, синините и обидите се посрещат обикновено от един конкретен човек, т.нар. „жертва на насилие“. Невидимите и дългосрочни последствия от насилието, обаче, имат много повече „индиректни жертви“. Немалко известно е, че децата на насилници на по-късен етап от живота си е възможно също да станат насилници или жертви на такива. „Раждането“ на насилници и жертви, обаче, е не по-малко вероятно да се случи в среда, където насилието е прието за норма, където битува вярването „Срамно е да споделяш, че партньорът ти те бие. Какво ще си помислят другите? Ще те разнесат в целия град.“, където да викнеш полиция, понеже съседите се бият, ще ти навлече гнева на боговете (или поне този на съседа насилник).

И докато „жертвата“ трудно може да излезе от дългогодишния цикъл на насилие, то „индиректните жертви“ могат да избират в по-малка или по-голяма степен, дали с действието и бездействието си, да се борят с насилието в дългосрочен план или да го утвърдят като норма. Далеч съм от идеята, че насилието може да бъде изкоренено из основи, но пък може да му се противодейства не с юмруци и крясъци, а „индиректно“, като:

  •   се говори за него – какви са лицата му, #ПървитеЗнаци, последствията  

Противно на вярването, че насилието се изразява във физически акт, #ПървитеЗнаци за него обикновено са от психологически и емоционален характер. Точно това ги прави трудни за улавяне.

  •   се руши стигмата и порочните убеждения за него

Последното нещо, което жертва на насилие има нужда да чуе е „Сама си е виновна“, „Метнал се е на баща си – и той се напиваше всяка вечер и биеше майка му“. Подобен тип реплики още повече затвърждават усещането за безпомощност и непроменимост на ситуацията. Още повече, че нито са верни, нито могат да оправдаят акта на насилие.

  •       жертвите му се насърчават и подкрепят да потърсят помощ

Хората, преживяващи насилие, не рядко трудно намират ресурс в себе си да се откъснат от насилника и да започнат живота си наново. Помощта и опитът на специалисти в първите моменти на „откъсване“ от насилника са изключително полезни и може да дадат усещане за сигурност.

  •   се споделя информация за организации и специалисти, които могат да помогнат на потърпевшите

Сред пострадалите от насилие битува вярването, че няма кой да ги чуе и да им помогне, а всъщност има не малко специалисти (психолози, адвокати, коучове и др.), които са готови да ги подкрепят, и то безплатно! Тук сме. Има ни.

Защото може да не се случва в дома ни, но се случва на обществото, в което живеем. Защото може да не се отразява на нас сега, но може да повлияе на децата ни утре. Защото можем да живеем щастливо и хармонично с партньорите си, но стъпвайки на статистиката, имаме приятелка или позната, която е жертва на насилие от страна на своя.  

Автор: Виктория Евлогиева

 

Снимка: George Becker,  Pexels

 

Актуални постове от тази категория

София Димитрова: как да добавяме “искам” пред “трябва” – Част 2

София Димитрова: как да добавяме “искам” пред “трябва” – Част 2

Доброволците са живителната общност на Emprove. Те са онези тихи герои, които със сърце и съзнание даряват от времето и силите си за мисията ни. Всеки от тях помага както и с каквото може, а понякога имаме уникалния късмет да ни намират хора с експертиза, която...

Вие сте на интервюто за работа, за да го спечелите

Вие сте на интервюто за работа, за да го спечелите

Доброволците са живителната общност на Emprove. Те са онези тихи герои, които със сърце и съзнание даряват от времето и силите си за мисията ни. Всеки от тях помага както и с каквото може, а понякога имаме уникалния късмет да ни намират хора с експертиза, която...

София Димитрова: как да добавяме “искам” пред “трябва” – Част 1

София Димитрова: как да добавяме “искам” пред “трябва” – Част 1

Доброволците са живителната общност на Emprove. Те са онези тихи герои, които със сърце и съзнание даряват от времето и силите си за мисията ни. Всеки от тях помага както и с каквото може, а понякога имаме уникалния късмет да ни намират хора с експертиза, която...