Любов се свърза с нас за първи път преди повече от година. Оттогава насам беше лектор на нашите събития и координатор на общността на #ЖенитеSurvivors, както и ментор на не една #РаноБудна. За подкрепата, след която идва вяра и способността да помагаш. Любов споделя своята история, за да поведе по този път и други жени и да не са сами.
Днес съм тук като част от нашата група #ЖенитеSurvivors. Преди малко повече от година, заедно започнахме начинание, в което тепърва избистряхме концепцията, ролите и себе си. Всяка от нас беше на различен етап от осъзнаване на опита си и това е най-хубавото. Можеш да видиш как се е развила с времето, какво е постигнала, кое ѝ е пречело и връщало назад.
В личен аспект моята група си свърши работата. Безкрайно съм благодарна, че беше до мен за това време като група за помощ- помежду ни и към другите. Основите, положени там, си остават, но аз се чувствам готова да продължа напред. Не знам какво точно означава, но за мен това е стъпка нагоре и вярвам, че всяка от нас се стреми именно към това. Аз оставам и винаги ще бъда от #ЖенитеSurvivors, ние сме екип и сме силни заедно, но
вече съм в ролята на жена, която ясно осъзнава какво ѝ се е случило, знае колко ѝ е взело и какво е дало, благодарение на тази взаимопомощ.
сложила съм край, и съм се преборила със себе си, с вярванията си, приела съм провалите си, спокойна съм.
И точно от тази гледна точка аз се чувствам способна да помагам и да слушам.
В Emprove терапията ми даде много. Юристите ми дадоха много
– усещането, че имам гръб, знания и осъзнатост.
Дават ми много и до днес. Без тази помощ рием на едно място, трудно е сами да вдигнем себе си от дъното, защото често събитията, които са ни се случили, не са провокирани само от външни фактори, а и от нашата нагласа, минало, граници.
Преди страдах заедно с момичетата, които напътствах (не харесвам думата менторствам). И аз не разбирах, задавах въпроси, сравнявах – бяхме една до друга в борбата за самостоятелност. Подкрепата беше силна, разбира се, но за мен се усещаше като ръка от ранен към ранен човек.
Сега е различно. Сега вярвам.
Знам, че има по-добре и то отнема. Отнема време. Понякога години. Трябва търпение. Не въпроси защо съм различна, а усещането, че можеш да бъдеш такава, каквато си. Знам, че пътят върви както напред, така и назад. И това е ок. Знам, че има човек в подкрепа за всеки и понякога това не съм аз. Не го приемам като лична загуба. Не се ядосвам. Просто съм там, където трябва да бъда точно в този момент.
И момичетата ми са там, където трябва да бъдат. Затова си заслужава всеки един момент в тези групи и с тази подкрепа.
Гордея се с вас!