Любов се свърза с нас за първи път преди повече от година. Оттогава насам беше лектор на нашите събития и координатор на общността на #ЖенитеSurvivors, както и ментор на не една #РаноБудна. За подкрепата, след която идва вяра и способността да помагаш. Любов споделя своята история, за да поведе по този път и други жени и да не са сами.

 

Днес съм тук като част от нашата група #ЖенитеSurvivors. Преди малко повече от година, заедно започнахме начинание, в което тепърва избистряхме концепцията, ролите и себе си. Всяка от нас беше на различен етап от осъзнаване на опита си и това е най-хубавото. Можеш да видиш как се е развила с времето, какво е постигнала, кое ѝ е пречело и връщало назад. 

В личен аспект моята група си свърши работата. Безкрайно съм благодарна, че беше до мен за това време като група за помощ- помежду ни и към другите. Основите, положени там, си остават, но аз се чувствам готова да продължа напред. Не знам какво точно означава, но за мен това е стъпка нагоре и вярвам, че всяка от нас се стреми именно към това. Аз оставам и винаги ще бъда от #ЖенитеSurvivors, ние сме екип и сме силни заедно, но 

 

вече съм в ролята на жена, която ясно осъзнава какво ѝ се е случило, знае колко ѝ е взело и какво е дало, благодарение на тази взаимопомощ. 

сложила съм край, и съм се преборила със себе си, с вярванията си, приела съм провалите си, спокойна съм.

И точно от тази гледна точка аз се чувствам способна да помагам и да слушам.

В Emprove терапията ми даде много. Юристите ми дадоха много

– усещането, че имам гръб, знания и осъзнатост.

Дават ми много и до днес. Без тази помощ рием на едно място, трудно е сами да вдигнем себе си от дъното, защото често събитията, които са ни се случили, не са провокирани само от външни фактори, а и от нашата нагласа, минало, граници.

Преди страдах заедно с момичетата, които напътствах (не харесвам думата менторствам). И аз не разбирах, задавах въпроси, сравнявах – бяхме една до друга в борбата за самостоятелност. Подкрепата беше силна, разбира се, но за мен се усещаше като ръка от ранен към ранен човек.

Сега е различно. Сега вярвам.

Знам, че има по-добре и то отнема. Отнема време. Понякога години. Трябва търпение. Не въпроси защо съм различна, а усещането, че можеш да бъдеш такава, каквато си. Знам, че пътят върви както напред, така и назад. И това е ок.  Знам, че има човек в подкрепа за всеки и понякога това не съм аз. Не го приемам като лична загуба. Не се ядосвам. Просто съм там, където трябва да бъда точно в този момент.

И момичетата ми са там, където трябва да бъдат. Затова си заслужава всеки един момент в тези групи и с тази подкрепа.

Гордея се с вас!

Актуални постове от тази категория

Даряват ли българите от своето време за добри каузи?

Даряват ли българите от своето време за добри каузи?

Доброволците са нещо като супергерои. Техните сили тайно спасяват обществото ни, но никога не разбираме кой всъщност носи наметалото, докато помага. Те са ключови за социалната свързаност, насърчаването на взаимопомощ и укрепването на общностите, благодарение на...

“Без причина”

“Без причина”

Предизвикваме ви да отворите търсачката и да потърсите заглавия, свързани с насилието в България. Към и без това тягостните новини, вероятно ще откроите нещо много сходно в по-голяма част от случаите. Нормализирането на агресията, сензацията в наратива, липсата на...

Златните жени на френската история, които Олимпиадата почете

Златните жени на френската история, които Олимпиадата почете

Снощи Париж официално показа на света какво е да бъдеш гостоприемен домакин, който празнува спортсменството, свободата и обединението ни в това да сме различни. Церемонията по откриването на 33-тите Олимпийски игри беше един културен и хуманен поглед към френското...