“Искам да работя нещо със смисъл!” – с тези думи се обърна към нас Димитър Кръстев съвсем спонтанно в една съвсем неформална обстановка. Ние пък веднага се сетихме с какво може да е полезен на общността човек с неговия профил. С висока позиция в IT сектора, прекрасно семейство с три деца, силна гражданска позиция и нескрито пристрастие към футбола и един конкретен отбор, Митко е истински капитан на живота си. Той навигира впечатляващо между представата за внушителен мъж, който пее и се пали на мачове, и емоционално интелигентен баща, съпруг и приятел. Това звучи като някакъв почти невъзможен микс в България, но хора като Митко трябва да бъдат по-често давани за пример именно, за да разбиват клишето, че запалянковците са аборигени. Всъщност, както самият Митко споделя, агитките могат да бъдат дори източник на вдъхновение – например как да подкрепяш мъжете около себе си и как да възпитаваш дъщерите си. 

Супер щастливи сме да представим Митко тук именно като най-новия капитан на мъжките клубове за говорене по модела на TalkClub.uk. И ако някой все още мисли, че тази концепция е странна, “немъжкарска”, че “истинските” мъже не трябва да говорят за чувствата си – капитан Димитър Кръстев е тук, за да спаси кораба именно за скептиците.

Димитър Кръстев

Митко, как си от 1 до 10?

В личен план съм 10, но в професионален съм 2-3, така че бих казал 6-7 в цялостен аспект.

Кое те подтикна да отделиш специално време в живота си на мъжкото говорене и споделяне?

Смятам, че в България битува доста криворазбрано усещане сред мъжете, че да споделяш мисли и чувства от сърцевината на душата ти, е признак на слабост. Аз смятам, че е точно обратното и вярвам, че с моя житейски опит мога да помогна, макар и с малко, това усещане да се промени.

Ти си голям футболен фен и винаги си бил в много типична мъжка среда. В същото време си баща на две дъщери. Къде е пресечната точка между тези две твои личности?

Истината е, че мъжката среда и тази на футболните фенове ти дава много добър поглед над това как искаш да възпиташ дъщерите си и що за пример да бъдеш за тях. Визирам това да стъпиш на негативното, за да изградиш позитивното. Изключително благодарен съм, че съм бил в такава среда, изпълнена с най-различни догми и клишета, които, когато станеш баща и носиш отговорност за възпитанието на децата си, могат да бъдат нескончаем извор на житейски указатели.

Имало ли е момент в живота ти, когато това да поговориш с някого те е спасило?

Да, през всичките ми житейски кризи и изпитания, а те не са никак малко като брой и мащаб, единствено и само говоренето и споделянето с близки ме е спасявало.

Около теб има много мъже от всякакви социални кръгове. Вероятно имаш наблюдение кое отнема потенциала им, какво потискат у себе си заради чужди очаквания… И в този смисъл кои са най-големите притеснения на мъжете да “пуснат гласа си”?

С риск да се повторя смятам, че огромна част от мъжкото население в България робува на грешни представи кое е “мъжко” и кое не у нас, които обилно се пропагандират от псевдо мъжкари. Вярвам, че появата на добре комуникиращи алтернативи, които да изложат и друг начин на поведение, ще накара първо много мъже да се замислят, а неминуемо след това и да се престрашат да направят първата крачка към “отпускането” да говорят с гласа на душата си.

Ако позволиш – връщам се на темата с децата ти. Освен две дъщерички, имаш и син. На какво би искал да ги научиш, какъв пример би им дал, за да си сигурен, че един ден ще се грижат за себе си и за хората, които обичат, по най-добрия начин?

Искам и струвам така, че  с моят пример и помощ да станат преди всичко добри и отговорни хора с ясно изразена позиция, която да отразява вътрешните им убеждения и морални устои. Тези морални устои се коват адски трудно и биват много лесно подценявани от родители, които неглижират собственото си поведение в присъствието на своите деца. Що се касае до пример – моят е, че всеки път си задавам подсъзнателно въпроса “Този пример ли искам да дам на детето си и така ли искам да бъда запомнен от него в тази ситуация?”.

И за финал – съвсем непрофесионално – как би насърчил някой свой приятел да сподели нещо, което усещаш, че му тежи?

Бих му казал, че няма нищо страшно да го направи. Аз съм го правил, правя и ще продължава да го правя, защото както всички знаем – “споделена мъка – половин мъка”.

——-

На 22 март /неделя/ Митко събира първата си мъжка група. Не го оставяйте да бъде сам в това “първо” – ако вие или ваш познат имате нужда от кръг, в който по мъжки да споделите щастието или притесненията си, включете се от 18:00 ч. в hOUR SPACE на ул. Дякон Игнатий 19. Запишете се предварително тук