Да живеят форумите, които събират съмишленици! По някакво изящно стечение на обстоятелствата, в края на миналата година обиколката из творбите на Sofia Art Fair ни отведе до Аксел Морел. Той е френски артист, който живее в България и работи на границата между скулптура и триизмерна бродерия. Завършил Métiers d’Art и започнал кариерата си като сценограф в Opéra Bastille в Париж, той развива собствен визуален език, в който традицията среща експеримента. В творчеството му нишката излиза отвъд повърхността и се превръща във форма – органична, динамична и силно въздействаща.

Неговите приказни бродерии със златни акценти и очи, които разказват безмълвни истории, определено привлякоха вниманието ни, а запознанството ни отвори врата за нови срещи – без конкретни планове и крайни срокове. 

И ето че този април дава възможност на EMPROVE да пресече отново пътищата си с твореца, който се свърза с нас с покана да направи специална курирана разходка и уъркшоп за Жените Survivors. Поводът е изложбата му 4 HANDS | mirror в Little Bird Place на ул. “11 август” 7 – от 2 април до 2 май. 

Експозицията тръгва от личен диалог с чуждо произведение и се развива в кураторски проект, който събира артисти от различни държави около общи теми като идентичност, интимност и границите на тялото. Морел избира авторите не само заради художествения им език, но и заради въпросите, които поставят, и създава „огледални“ версии на техните творби чрез своя характерен подход – триизмерна бродерия върху текстил. Тези интерпретации не са повторение, а продължение на оригинала – визуален разговор между две ръце и две гледни точки. В изложбата в Little Bird Place оригиналните произведения са представени редом с бродираните им двойници, превръщайки пространството в място за среща между техники, артисти и смисли.

Преди да го срещнем с Жените Survivors, решихме да го срещнем с вас, макар и само в блога ни, където той сам да разкаже за работата, идеите си и пресечната точка между неговото изкуство и нашата мисия.

Аксел Морел

Работата ти буквално „вплита“ нов смисъл в съществуващи произведения. Какво прави нишките и бродерията точния език за теб, когато преосмисляш и свързваш тези творби?

Още от дете съм запленен от текстила – нишки, платове, материи. Започнах кариерата си като дизайнер и създател на костюми за сценичните изкуства, със специализация в исторически костюми, особено корсети. Работя много с обем, скулптура и декорация, като често използвам бродерия – тя има дълбоко математическа логика. Обучаван съм в традиционната френска златна бродерия и това ме отведе към по-лични и абстрактни търсения в тази техника. Паралелно с това съм и скулптор, и художник.

В изложбата ти 4 HANDS | mirror в Little Bird Place избираш артисти не само заради таланта им, но и заради тяхната ангажираност. Какъв диалог търсиш между техните произведения – и как социалните теми стават част от този разговор, а не просто негов фон?

Избирам артисти, чиято работа носи социална ангажираност – ценности, които споделям: равенство, екология, солидарност, феминизъм. Надявам се диалогът между техните произведения и моите да разширява смисъла и да отваря пространство за разговор.

Например, в работата ми с Фати Кадеми темата е войната. Тя представя силен образ на жертвата, а аз избрах да се фокусирам върху ръката. Чия е тази ръка – на жертвата или на извършителя? Когато промениш фокуса, се променя и смисълът. Затова е важно да виждаме цялата история в нейния контекст.

Спомена, че искаш да отвориш изложбата към общности, които обикновено не влизат в такива пространства. Защо това е важно за теб и как се променя изкуството, когато се преживява през различни гледни точки?

За мен е важно да споделям пространството и да каня хора вътре – винаги. Не създавам проекти само за себе си или за тесен кръг.

Да, галерията е и търговско пространство, но тя може да бъде и място за срещи, разговори – за изкуство и за живот. Зад всяко произведение стои история, човек, преживяване, енергия.

Съвременното изкуство понякога остава неразбрано без контекст и това може да създаде дистанция. Затова вярвам, че артистите трябва да отварят процеса си и да споделят историите зад работата си. Когато хората се почувстват уверени и чути, реакциите им стават изключително ценни.

В интерпретацията ти на картина на Нора Ампова избираш да избродираш обувките в червено. Какво носи този жест – символно, емоционално, политически?

Това е истинско сътрудничество „с четири ръце“, защото решихме да работим заедно върху едно произведение. То се казва Red Boots.

За нас тези ботуши препращат към символа на червените обувки – използван от активисти в публични пространства като форма на протест срещу насилието над жени.

Като част от проекта каниш #ЖенитеSurvivors в пространството чрез специална обиколка и уъркшоп. Как виждаш бродерията и колективното създаване в този контекст – като изразяване, като процес на възстановяване или като начин да си върнеш собствената история?

Труден въпрос. Зависи най-вече от хората и от това, което носят със себе си като преживяване.

Имам няколко идеи, които искам да изпробвам. Нека го кажа така – бих искал всеки да дойде с една дума в съзнанието си и парче плат. А после да видим накъде ще ни отведе това.

Какво би казал на други артисти, които искат да работят със социални теми в изкуството си?

DO IT ! 

—

Разберете повече за изложбата на Аксел Морел – тук.