След кратка почивка от нашата поредица “Срещи под знака на любовта” вече нямаме търпение за следващото ни събитие. То ще се случи на 25 септември, отново в хотел Juno, отново от 18:30 часа. Специална компания ще ни прави Александра Жекова, позната на България със спортните си постижения, а темата, на която ще посветим два откровени и зареждащи часа заедно, ще бъде “Контролът”. 

Но преди това ни се иска да се гмурнем в спомените за последната ни среща, която се състоя юли месец. Тази среща беше като вечер с близка приятелка, на която можем да си кажем всичко и в същото време с внимание слушаме и подкрепяме. Който беше с нас в хотел Juno на 17 юли, може да потвърди, че голяма част от леката атмосфера беше благодарение на Ивелина Чоева-Кадиева – гост на петото ни издание. 

Ако случайно не знаете коя е – нека я представим с нейните думи пред публиката ни: 

„Приятел съм, съпруга съм, човек, който обича живота и смислените неща, както и това да работи за тях. Всичко, което прави Emprove, е повече от смислено и съм благодарна да бъда тази вечер с вас.“. 

Ивелина е и създател на платформата “За теб” – първото мобилно приложение в Източна Европа, борещо се против домашното насилие над жени и деца. Приложението се ражда специално за нуждите на засегнатите в България и обединява информация за всички ресурсни и кризисни организации в страната. По време на срещата тя ни разказа и как се е родила идеята за подобна платформа:

„Една моя приятелка премина през много бурна, луда, филмова любов. Но след това няколко години подред беше под всички форми на домашно насилие. Тя беше в Америка и на мен и на нейните близки приятели ни беше много трудно да уловим знаците. Стигна се до момент, в който тя напълно изгуби себе си. Аз и нейни приятели търсихме адекватни начини и информация – какво трябва да се направи, как да постъпим, каква система съществува, за да ѝ помогнем. Влязох в Google и написах „как да…“, но не намерих нищо систематизирано. Впоследствие, с помощта на професионалисти, успяхме да ѝ помогнем – тя се разведе. Но това ме подтикна да проверя как стоят нещата в България. И направо ми призля. Бях шокирана, че отново сме на челни позиции. Има организации, които подкрепят, но за тях почти не се говори, не са подкрепени от държавата… Направо се отвратих.

Когато споделих с майка ми, че се занимавам с този проект, тя ми каза: „В България кой ще ти обърне внимание на тази тема?“ Точно това ме мотивира още повече.“

И така – темата на петата ни среща “под знака на любовта” беше онова противоречиво, но добре познато чувство, което стои под маската на дълбока любов и събужда буря от съмнения – ревността. Модератор беше любимата ни позитивна и неповторима Ани Хира. В дискусията се включиха и Калина Канева от Жените Survivors и както винаги – Валентина Димитрова, главен терапевт на Emprove.

Да бъдеш влюбен и ревнив – къде е границата?

Темата беше поставена с въпрос към публиката: Какво е ревността за вас? Отговорите бяха искрени и болезнено точни:

 „Да ти сложат окови и да не можеш да бъдеш себе си.“

„Липса на доверие и увереност.“

„Лош съветник, който ражда гняв.“

„Страх. Ниска самооценка. Необработени травми.“

Калина Канева откри с лична история за преживяна преди години връзка с човек с нарцистични черти. „Малките коментари се превръщат в голямо чудовище. В един момент вече знаеш, че това не е любов. Gut feeling-ът ти подсказва, но излизането не е лесно. Аз имах силна семейна среда и това ме спаси.“

Психологическият поглед

Валентина Димитрова, отново пълна с прозрения, които помагат да разбираме всяко чувство по-добре, очерта корените на ревността:

„Ревността е страх от загуба – на любов, на внимание, на позиция. Корените ѝ често са в ранното детство – появата на братче или сестриче, непредвидимите реакции на родители, усещането за ‘аз не съм достатъчен’. Всичко това може да се трансформира в нездравословна ревност.“

Тя подчерта, че когато ревността се превърне в контрол, ултиматуми и манипулации, вече говорим за токсично поведение. „Това не е любов, а форма на ограничаване и загуба на себе си.“

​​Когато ревността се прехвърли към другия, а не е емоция, с която можем да работим, това вече е нездравословно. 

Съществува ли здравословна ревност?

По време на дискусията възникна въпросът: „Съществува ли здравословна ревност?“

Всички погледи се насочиха към Валентина, която беше готова с отговор: „Да – това е нормална човешка емоция, произтичаща от несигурността. Важно е как я изразяваме и какво правим с нея. Ако я споделяме открито, ако се учим да се саморегулираме и да комуникираме с партньора си, тя може да бъде преодоляна.“

Гласове от публиката

Както винаги на нашите срещи, присъстващите бяха нетърпеливи да споделят личен опит. Но една от по-любопитните истории, които чухме беше на млада дама от първия ред, в компанията на своя приятел:

“В моето семейство любовта винаги се показваше чрез ревност. Затова когато партньорът ми не ме ревнуваше, аз мислех, че не ме обича. Не можех да разбера, че този почерк на моите родители толкова се е вкоренил в мен, че аз не мога да разпозная знаците на спокойната любов, в която няма ревност скандали и т.н. Трябваше ми време мозъкът ми да приеме, че това е нормално.“

А когато Ани Хира попита партньорът ѝ кое е най-важното, когато попаднеш в подобна ситуация, той отговори кратко, но ясно: “Търпението. Виждах, че нещо не е наред, но разбрах, че трябва време.”

Последният въпрос от публиката дойде от нашата Олга Минева – създателят и сърцето на Emprove, която попита: 

“Как човек може да бъде и да се чувства по-уверен?”

Ивелина Чоева-Кадиева призна, че за нея увереността все още е път, по който върви. Въпреки образа в социалните мрежи, тя често се пита дали е достатъчно добра, дали изглежда достатъчно добре, дали върши работата си на ниво. „Не съм открила универсален отговор – сподели тя – но това, което ми помага, е да се върна към себе си чрез дишане и малки практики на осъзнатост. А после си припомням всички смислени неща, които съм направила през последния месец. Това ми носи вътрешна валидация и ми дава сили.“

От терапевтична гледна точка Валентина подчерта, че никой човек не може да бъде уверен през цялото време. Напротив – моментите на съмнение и несигурност са не просто нормални, а и необходими, защото именно те водят до растеж. „Увереността е относително понятие – обясни тя. – По-важно е да се запитаме: уверени ли сме в това, което правим тук и сега, в конкретна ситуация? Когато я разглеждаме на малки стъпки, тя става по-разбираема и по-близка.“

Така разговорът завърши с едно важно напомняне – че увереността не е крайна цел, а процес. И че най-ценното е да умеем да се свързваме със себе си, дори когато сме в съмнение.

Бъдете с нас и на следващата ни среща на 25 септември. Разберете повече във фейсбук събитието.