Историите са мост между преживяванията на хората. И когато ги четем или слушаме, ние неминуемо резонираме чрез емпатия. Никоя статистика, черна хроника или нравоучение няма силата да промени съзнанието на човек както една единствена история. А когато в нея е закодирана силата на духа, пробуждането, промяната и щастието – ефектът е лечебен! Ранната превенция срещу насилието започва с вдъхновението, че има изход.
Това вдъхновение е уловено и от People of Sofia в поредица публикации, посветени на #ЖенитеSurvivors и важните до тях хора, които с тихата си, но търпелива подкрепа, са им помогнали да променят своя живот. В тази статия представяме Димитрина и Ирена, които напомнят защо е важно просто да бъдем до близките си, когато минават през труден период.

Ирена и Дими

Ирена:
Казвам се Ирена Късметска. Едва ли ще ви изненадам, ако кажа, че винаги, когато ми се налага да се представям с двете си имена, неизменно следва въпросът:

„Късметска? Много интересна фамилия. Имате ли късмет?”

Винаги отговарям с “да”. И не защото не съм преживявала тежки моменти, а защото не смятам, че те трябва да бележат живота ми занапред.

Обожавам да нося червено червило и слънчеви очила. И въпреки че, ако отворите гардероба ми, ще видите основно дрехи в черен цвят, се радвам, когато животът ме среща с цветни и вдъхновяващи хора. Имам страст към астрологията и нерядко се случва да вкарвам темата в разговорите с близките ми, на които явно все още не им е омръзнало да ме слушат, още повече, че вече сами ме питат кога е ретрогрaдният Меркурий. На “стари години” съм си поставила за цел да правя неща, които съм пропуснала като дете. Тази зима се качих за първи път на сноуборд и макар че има доста неща, които да усъвършенствам, се радвам, че най-накрая го направих.

По професия съм журналист и именно работата ме срещна с Диди. Запознахме се в редакцията, но ни сближиха едни награди, които заедно трябваше да отразяваме. След края на церемонията седнахме да хапнем и да си поговорим. И този разговор продължава вече около 15 години. Кликнахме, както биха казали някои. Преживели сме много радостни, но и не малко тежки моменти. Посрещали сме ги всяка според своя си характер и темперамент. Но, винаги сме се подкрепяли и сме разчитали една на друга. Създали сме и много общи спомени. Заедно сме прекарвали часове наред в някоя галерия или книжарница, след което със същия ентусиазъм сме сядали да пийнем по чаша вино, за да продължим да си говорим. Винаги има за какво.
Диди е изключително голям книгоман, постоянно носи някоя книга в себе си, за което искрено й се радвам. Това е и едно от нещата, които ми се иска да променя в себе си, взимайки пример от нея – да отделям още повече време заровила поглед между страниците на една хубава книга.
И двете обичаме да пътуваме, правили сме го неведнъж заедно, но още повече обичаме да ходим на концерти. Имаме си любими групи и изпълнители, на които вече дори не помним бройката на пътите, в които сме ги слушали на живо. Понякога даже се шегуваме, че с парите, които сме дали за билети, със сигурност сме спонсорирали по един техен албум.
За мен Диди е от онези цветни хора, които се радвам, че имам в живота си. От онези истински добри хора, които сякаш все по-рядко можеш да срещнеш. В нея няма фалш и лицемерие. Емоционална е, понякога малко повече от необходимото, за което си признавам, че малко ѝ се карам. Но като се замисля и от тази черта на темперамента ѝ искам да си открадна за себе си, тъй като аз съм от хората, които по-скоро сдържат емоциите и не показват, че и те на моменти изпитват болка.
Когато четеш нещата, които тя създава, усещаш всяка една емоция, която е бушувала вътре в нея. Въпреки че и тук понякога ѝ казвам, че може да започне да го дава малко по-ведро.
Харесва ми и нейната спонтанност, която определено на мен все още ми липсва. Тя ще си купи билет за концерт в чужбина и без проблем ще отиде сама. Аз, в подобна ситуация, доброволно не бих се вкарала. Поне така мисля. Старая се да бъда откровена и директна с нея, защото смятам, че така правят истинските приятели. Тя действа по същия начин спрямо мен.

Защото животът ни е доказал, че не e изпълнен само с хубави моменти. Но, когато има човек, на когото да се опреш, лошото някак по-бързо преминава.

Димитрина:

“Любовта към писането предопредели моя път като журналист и редактор. Отвъд работата то неведнъж ме е спасявало, изваждайки дълбоко потиснати емоции в мен, затова винаги нося тефтер със себе си. Повечето неща, които най-много обичам, започват с буквата „К“ – кучето ми, книгите и концертите. Моят мопс Рая е най-верният ми спътник вече 13 години, книгите са моето бягство, а концертите ме отвеждат в различни точки на Европа заради любим изпълнител.

Личната ми история да бъда част от #ЖенитеSurvivors и ментор в Emprove е едно от най-смислените неща, които са ми се случвали.

До мен е Ирена, към която аз се обръщам с фамилията ѝ Късметска и често обичам да казвам, че тя е моето късметче. Буквално. С нея ни свързва 15-годишно приятелство, което се случи покрай работата ни. Тя е човекът, който винаги ме заземява и никога не ми спестява истината, дори и ако малко ме заболи от нея. Тя е моето най-голямо вдъхновение с начина, по който преминава през изпитанията, и с непоклатимата си вяра, че всичко ще бъде наред. Тя е силата, от която всеки човек има нужда, дори когато не го осъзнава.

Преминали сме заедно през много вълнуващи моменти, танцували сме на десетки концерти, но не ни подминаха и изключително трудните периоди. И двете загубихме родителите си, влюбвахме се неправилно, използвахме дара на терапията и намирахме начин да си връщаме усмивките. Всеки път. Така от момичето, което носеше предимно черно, тя се превърна в непоправим оптимист и вече може да я видите, облечена в нещо жълто или червено. Не спира да предава този заряд и на мен в опит да укроти моята емоционалност, но аз имам още доста път да извървя в тази посока.

Научила съм се да се справям сама, да си бъда самодостатъчна, но житейските ситуации постоянно ми напомнят колко е важно да имаме човек до себе си, особено в трудните моменти. Някой, който ще ни изслуша, докато преодоляваме поредната си паник атака. Някой, който ще запали колата и ще ни помогне да се изнесем от човека, който ни е наранил. Някой, който ще ни напомни, че заслужаваме да бъдем обичани по правилния начин. Някой, който ще ни каже „Всичко ще бъде наред“ и в този момент ще бъде достатъчно.

Истинска подкрепа – да не те осъждат, а да те хванат за ръка и да ти покажат табелата с надпис „изход“. Винаги я има, дори когато не я виждаме.

Ирена, Димитрина, People of Sofia и EMPROVE напомнят колко е важно да бъдем до хората, за които ни е грижа, когато минават през труден период. Насилието отнема от личностния потенциал и увереността, но с правилната подкрепа жените могат да открият отново своята сила.
Благодарим на People of Sofia за дългогодишната подкрепа към каузата и куража на #ЖенитеSurvivors, които публично застават пред обектива на Вихрен Георгиев като вдъхновяващ пример. Благодарим и на списание Grazia – медиен партньор в проекта с People of Sofia. Тази кампания вече достигна над 300 000 души и ангажира над 35 000 от тях. В активния ѝ период с нас се свързаха 13 жени за индивидуална подкрепа и 5-ма доброволци.