В Посока СИЛНА Жените Survivors не бяха разказвачи на истории или обекти на изкуството. Този път те имаха нелеката, но безценна роля на ментори, събеседници и вдъхновители в творческия процес. В продължение на три месеца Жените Survivors и артистите преминаха през поредица от срещи и разговори, в които творците се докоснаха до личните истории, въпроси, търсения, страхове и победи на дамите. Целта обаче не беше да се разкаже нечия история буквално.
Вместо това артистите превърнаха тези срещи в свое лично преживяване и ги пречупиха през изкуството си. Така се родиха произведения, чиито ефект е трансформацията от едно индивидуално усещане в универсален за хората език. До всяка творба ще видите името на артиста. Но помнете, че тя не би съществувала без една среща, която е променила и двете страни.
Днес Надежда от общността на Жените Survivors отговаря на няколко въпроса, свързани с преживяването ѝ в “Посока СИЛНА”, в качеството ѝ на ментор на двама от артистите в проекта.
Кой е артистът, когото напътстваше в творческия му процес?
Музикалното дуо Дино и Ивайло – Das Doffelgänger.
Какво беше усещането да попаднеш точно на тях? Как се „избрахте“ взаимно?
Усещането да попадна на тях беше вълшебно, избрах ги в момента, в който чух музиката, която правят – красива, нежна, звучеше ми с послание, дори преди да ги познавам.
Какви бяха вълненията ти по време на разговорите ви? Какво беше усещането да се разкриеш пред някой напълно непознат в контекста на проекта?
По време на разговора ни бях много развълнувана. Първоначално се притеснявах малко и не знаех как ще потръгне целият процес, но те бяха толкова любопитни и заинтересовани, задаваха толкова въпроси за отношенията, как се справяш с насилието, как намираш сили да го признаеш и да си тръгнеш, какво се случва във вътрешния ти свят през това време… И всичко стана лесно и без усилие. С лекота, вълнение, малко тъга и много сила, която този житейски опит дава на жените, преминали през токсични и насилствени отношения. Говорихме и за примера, който имаме в семействата, в които сме израснали, как това ни оформя като хора и за изборите, които правим след това.
Разкажи ни за момента, в който видя готовата творба, вдъхновена от теб.
Моментът, в който ги чух по време на резиденцията и ни въвлякоха всички да отправим послание с една дума на микрофона, докато звучеше тяхната музика, беше много силен. Насълзиха ми се очите и бях щастлива, че съм срещнала тези млади и талантливи хора.
-–
С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора (ите) и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.
