Павел Иванов и Васил Горанов са едни от първите обучени “Talk club” капитани в България. Не си ги представяйте с папагали на рамото и пиратски шапки. Вместо това, те носят тениски с надпис Talk Club и топка, която подават на другите мъже в клуба с един простичък въпрос: “Как си, от 1 до 10?”. От стартирането на първата група за разговори в Taulia, те не спират да развиват идеята и да организират срещи, в които мъжете имат възможност да споделят всички онези неща, които чувстват, но често не изричат. Зад създаването на оригиналните клубове за говорене стои великобританската организацията на Бен Ейкърс, режисьор и застъпник за психичното здраве, подбуден от смущаващата статистика за самоубийства сред мъжете на Острова. За нас е чест, че ни се довериха и ни позволяват да споделяме ценните им ресурси, за да накараме и мъжете в България да започнат разговор. 

В тази статия Павел отговаря на въпроси, които ни карат да разберем по-добре смисъла на този клуб и защо е важно мъжете да пуснат гласа си на свобода. Да си отделиш пет минутки за прочитането ѝ, може да се окаже важно за теб или някой мъж, на когото държиш. И тук не става дума само за това някой да говори, когато не му е добре. Павел отделя специално място и на позитивните емоции.

Как започна всичко?

През февруари месец Emprove гостуваха в нашия офис и си говорихме за мъжкото психическо здраве. Тогава ни разказаха за Talk Club-овете – каква е концепцията и как се случват нещата в една сесия. По-късно, през април, 7 човека от офиса минахме обучение за капитани. През май, на един наш тиймбилдинг, направихме първото самостоятелно събиране и отзвукът от него беше изключително позитивен, което ни даде увереност и смелост. Няколко месеца по-късно успях да намеря място в центъра на града, където да се събираме и поставих началото на редовен Talk Club, напълно отворен за всеки, който желае да дойде. Заедно с Васко си партнираме във воденето на клуба. Изключително сме благодарни на hOUR SPACE за отзивчивостта, вярата в идеята и предоставената възможност да използваме тяхната база.

Колко често се събирате?

Събираме се през седмица, в неделя от 6 часа. За 2025 година това ще са четните седмици на годината. Така, ако някой е пътувал извън града, има голям шанс да се е върнал. Ако аз не мога да водя срещата, Васко се заема с тази задача.

Лесно ли им е на мъжете да се включат в такъв клуб?

Безплатно е, намира се в центъра и дори има табелка. От тази гледна точка не би могло да бъде по-лесно. Хората са различни – някои сякаш досега са чакали точно това и прегръщат идеята веднага. За други е по-трудно да направят първата крачка и да дойдат на една среща. Знаем колко е трудно човек да се осмели да сподели, но хубавото тук е, че спешност и задължение няма. Мъжете говорят колкото и каквото поискат. Всъщност ние мъжете имаме нужда от пространство и време, напук на идеята, която се шири в обществото.

Кое може да накара един мъж да говори пред непознати?

Това е много интересен въпрос. Мисля, че има 2 елемента, които помагат – обстановката и примерът.

Много помага спокойната, сигурна обстановка, а също и фактът, че знаеш какво очакваш – в клуба едно от правилата е, че винаги се изслушваме и не си даваме непоискани съвети. Това само по себе си изключва осъждането – всеки е такъв, какъвто е и това е ок. Затова и може спокойно да сподели.

Дори понякога да говориш пред непознати е по-лесно. Може да си кажеш каквото ти е на сърце и след това никога да не ги видиш отново. Работата е там, че в момента, в който изречеш думите, усещаш силата им и чувството е много приятно и искаш да се върнеш. Първият път е много интересен. Мисля, че тогава се случва най-голямата промяна.

В срещите капитанът е този, който пръв дава отговор на въпросите. Това също помага на останалите, особено на тези, които са дошли за пръв път, да разберат, че наистина могат да споделят каквото желаят.

Общуват ли мъжете извън клуба или има ясни граници?

Първото нещо, което направих, когато стартира клубът, беше да поканя мои приятели и колеги. Исках да знам, че и те имат достъп до тази среда. Останалите посетители правят същото. Вярвам в позитивната сила на това да споделяш. Най-добрият ми приятел ме е научил на това чрез примера си и това е едно от най-ценните неща, които някога някой ми е показвал. Споделянето сближава. Няма никаква причина мъжете да не си общуват и извън клуба – няма такива граници. В света, в който ставаме все по-отделени един от друг, трябва да поощряваме неща, които могат да ни сближат повече и да не им поставяме граници.

Защо е важно мъжете да говорят?

Вярвам, че в думите има много сила – те са основен градивен елемент на разговорите, които водим, а пък разговорите, от своя страна, създават връзките помежду ни като хора.

Мъжете като цяло споделяме по-малко какво чувстваме. Много широко разпространено е вярването, че занимаваме другите с глупостите си или че нещото, което ни тормози, се случва само на нас и никой няма да ни разбере. В следствие на това започва да ни е срам, вдигаме стените си, затваряме се и се самоизмъчваме. И тъй като времето не спира в тези моменти, колкото и да ни се иска, а животът продължава, с него продължават и да ни се случват разни други неща.

И малко по малко натрупваме солидно количество срам, страх и започваме да се дразним на най-малките неща около нас, което от своя страна създава още повече проблеми. И така стресът се трупа, докато в един момент всичко това не избие в някаква неконтролируема посока – дали насочено към самите нас, към някой непознат или пък към най-близките ни. Това може да е под всякаква форма – започваме да се държим пасивно-агресивно, а понякога и открито агресивно.

Вярвам, че ако отделяме малко повече време за смислени разговори, в които се откриваме повече, това ще помогне на всички нас. Брене Браун казва, че срамът мрази да бъде изричан на глас. Това е толкова вярно! Изричането на срама на глас направо го погубва. От друга страна любовта, състраданието и благодарността стават в пъти по-силни, когато бъдат облечени в думи и казани. Всеки от нас преминава през толкова голяма палитра от емоции всекидневно и е тъжно, че използваме общо взето 5 думи, за да описваме как се чувстваме.

Има ли успешни истории, благодарение на това, че някой просто си е излял душата?

Фактът, че няколко мъже се събират на едно място и споделят как се чувстват, какво ги прави щастливи и как планират да се грижат за физическото и менталното си здраве през идните дни и правят всяка среща на клуба успешна история.

Всеки мъж, който се осмели да пусне гласа си и да счупи стигмата, че мъжете не говорят, е успешна история. Запиши се в Talk club-a или сподели на мъжете, за които те е грижа: https://talk-club.eventbrite.com/