През 2023г. Содексо празнуват 20 години на българския пазар, а това е и повод да стартират кампанията: „20 години Содексо. 20 разговора за отговорния бизнес и подкрепата към местните общности“. В серия от интервюта, те опитват да обхванат темите за устойчивия бизнес, който играе своята важна роля в борбата с климатичните промени и подпомага местните общности. А също и за доброволчеството и как заедно можем да подобрим средата около нас. Обръщат внимание и на социални и устойчиви инициативи и политики на компанията, както и на Stop Hunger – филантропска кауза на Групата Содексо.

Горди сме, че и Emprove стана част от тези важни дискусии и успяхме да предадем чрез въпроси и отговори смисъла на нашата кауза и защо е важно да бъдем нетолерантни към насилието, да бъдем ефективна подкрепа за близките си, както и да чупим обществени стигми.

А освен горди, сме и благодарни, защото Содексо обръщат внимание на този огромен проблем не само като го популяризират, но тази година станаха и наши дарители. Благодарение на тяхната ангажираност към темата, имаме възможността да предоставим психологически консултации и менторска помощ на над 20 жени, както и да проведем индивидуални и групови обучителни сесии на над 15 дами от #ЖенитеSurvivors. Когато говорим за овластяване, подобна подкрепа е безценна! 

От подкаста на Содексо и епизода с Олга Минева излезе безкрайно важна информация, която проследява дейността ни по много достъпен за възприятие начин. Разговорът е дълъг, но съдържа незаменими прозрения – затова го разделихме в три части, първата от която ви представяме тук. 

Представете се с няколко думи.

Казвам се Олга Минева и съм психолог и основател на фондация Emprove. Също така съм една щастлива майка и силно влюбен в морето човек.

За да влезем по-навътре в темата, с какво се занимава фондация Emprove?

Нашата мисия е да повлияем на цялостните обществени нагласи за това какво е насилие, какво е токсичност, да подкрепим и директно жени преживяващи или преживели насилие, но и на едно малко по-голямо ниво да покажем и подчертаем, че всеки от нас е част от решението на този глобален проблем. Което много обуславя и нашите дейности, тъй като те трябва да са насочени наистина към широката публика.

А как намирате съмишлениците за вашите каузи?

Лесно. Намираме ги лесно, защото може би ги привличаме и се привличаме взаимно. На ниво ценности първо разпознаваме хората зад всяка една организация, зад всяка една кампания стоят конкретни хора. , Ние обичаме да празнуваме техните лица, да ги показваме, да ги наименоваме гордо – защо те са всъщност чудото. Защото наистина всяко партньорство, което имаме, е тръгнало от един човек, който си е казал: “Хей, това е супер яко. Искам то да бъде част от моята компания или моя живот.”. Лесно е, защото се случва много естествено.

Споменавайки вашите каузи, те са свързани и с една много наболяла тема – домашното насилие. Как помагате вие на тези жени и започвате ли от превенция или се обръщате само към случаи на насилие, които вече са факт.

Спецификата на Emprove е точно това, че сме много насочени към ранната превенция. Така се роди нашата организация, с огромно уважение и любопитство изследвахме какво има вече налично като услуги, какво вече се прави от гражданския сектор за справяне с кризата, защото мащабите на този проблем са толкова големи, че кризата и пожарите фокусират най-големите ресурси към себе си. Когато вече няма как да не се намеси външна помощ. Затова ние избрахме първо да подкрепим от една страна жените, които вече са излезли от такава връзка. Да ги овластим, да ги насърчим, за да станат едно ново лице на тази тема и на тази кауза. Едно лице на силата, на новото начало, тъй като имаше огромна нужда да се чупи и да се работи по тази стигма. От друга страна си насочихме усилията към ранната превенция, защото се надяваме да се справяме с някои случаи преди да се наложи да се стига до пожари. Там ресурсът, който е нужен, е много по-малък. Там ресурсът, с който разполага жената, е много по-голям, тъй като още е в състояние сама да се измъкне от тази ситуация. Ние сме в самото начало на ранната превенция и в края на една такава история, ако човек я гледа като такава. Мисля, че това би бил най-големият ни фокус.

А когато една жена все пак е била в такава връзка, в която е имало домашно насилие, всъщност какъв е нейният път, когато тя се свърже с вашата фондация – от влизането до излизането. Има ли отличителни белези, които жената може да забележи още в началото, преди да се стигне до физическо или психическо насилие?

Ние ги наричаме Първите знаци, даже с хаштаг слушателите могат да намерят повече информация по тази тема и конкретни примери, които сме извадили от опита на Жените Survivors – жените, които са излезли от такава връзка и вече са ментори, лектори и помагат на всеки от нас да разпознава подобни първи знаци навсякъде около нас. Ние неслучайно ги наричаме токсичност, тъй като те са такива проявления, които нормалният човек вероятно не би нарекъл насилие, но в своята съвкупност те могат да са много опасни, особено дългосрочно във времето. Говорим за ограничаване на личната свобода, дори през призмата на добро намерение. За уронване на увереността, пак през призмата на “Много те обичам и само аз ще съм много честен/честна да ти кажа, че тук не те бива.” – дългосрочно напомняне на това в какво човек уж не го бива, докато той не стане абсолютно неуверен. Много силен първи знак е всяка форма на изолиране от социалната среда – дали ще бъде през доброто намерение на това да кажеш “Тези приятели не са за теб” или настройване срещу родителите – чест признак, който сме забелязали. Друг силен първи знак е ограничаването от правото да работиш, което също може да бъде през добро намерение от типа на “Искам да се грижа за теб” или “И без това тази работа не те прави щастлива”. Аз умишлено казвам и мъжки, и женски пол, тъй като първите знаци могат да се проявяват във всички човешки взаимоотношения, можем да ги срещнем и на работното място. Имаме цели програми за превенция за насилието и токсичността на работното място. Понякога самите проявяващи тези първи знаци не осъзнават, че това може да има наистина пагубна следа върху човека отсреща. Понякога това са поведения, които човек си е взел от семейството, от детството и не е наясно какъв отзвук имат те в отсрещната страна.

А какъв е пътят на една жена сървайвър, след като излезе от този кошмар, който е изживяла?

Жените Survivors се свързват най-често с нас с изречението “Искам да помагам, защото вече съм оставила това зад гърба си като опит и искам да използвам силата си да помогна на други жени и на хората да осъзнаят повече за този проблем” и пътят е да преминат първо през едни много специални групи – групова терапия. Имаме специален главен терапевт, който отговаря изключително за тези жени. В тази групова терапия винаги се вижда къде има някоя неизлекувана рана от всичко преживяно, как жената най-добре да открие своя нов път и да гради този свой нов живот. Понякога след тази групова терапия някои жени продължават към индивидуална подкрепа. Имаме ментори и коучове в нашия екип – понякога става дума за смяна на работа, понякога за по-дългосрочна индивидуална терапия. Но в един момент те самите го усещат, а и специалистите, с които работят им дават знак, че те са готови да помагат. Вече са в състояние, в което са абсолютно стабилни и могат да водят лекции и да работят индивидуално. Имаме жени, които пишат блог-статии, жени, които споделят конкретни цитати, всеки се включва с каквото усети. Имаме жени, които използват своя ресурс, за да изградят своя нов живот – това е абсолютно окей, те са мобилизирани в това да започнат от една празна бяла страница, което изисква много сили. И най-хубавото на всичко това е, че тези жени са в една растяща общност, те са вече над 50 и за тях има специална годишна програмата, която ние предоставяме, която включва обучения, лекции, арт ритрийти. Ние много искаме да им припомним, че тази грижа за себе си е един дългосрочен процес, тя не се случва само, когато трябва да зараснат раните. За мое щастие виждам, че те се включват с огромен ентусиазъм във всички творчески, терапевтични, спортни и какви ли не програми, които сме им подготвили. 

Това са едни наистина много силни жени, които са успели да оставят всичко зад гърба си. Но тук идва и един друг въпрос, че жените много често, макар и осъзнавайки, че са в токсична среда, се притесняват да го споделят, защото изниква и това какво ще кажат хората. Какво бихте ги посъветвали, когато се двоумят какво да правят.

Тук първият съвет е може би за нас като общество – тоест за всеки, който не е в тази ситуация, но е приятел, роднина, колега. Огромна причина жените да не споделят е срамът и всъщност неслучайно много от нашите кампании са насочени към това да говорим за тази тема и да спре това да бъде табу. Да покажем, че след като си бил счупен, можеш отново да бъдеш силен, защото всъщност срамът идва от обществената стигма. Работили сме с родители на момичета в такава ситуация, като самите те опитват да убедят себе си, че “Не е чак това.” – само и само да не приемат факта, че тяхното дете може да е попаднало в такава ситуация. И това е много често, защото те си представят, че това е крайно състояние, а това е стъпка, през която човек може да премине и да живее живота си още по-пълноценно. Как изслушваме, как подхождаме към някой наш приятел или приятелка, които все по-рядко се виждат с нас, разсеяни са, с нервно поведение, не споделят. Как питаме някой как е? Дали питаме “Тежи ли ти нещо. Как си наистина?” – задаваме ли тези въпроси, присъстваме ли в този разговор? Важно е да не се втурваме да бъдем спасителите – също огромен съвет, който имаме към хората. Отстрани изглежда като три крачки и ти иде да извикаш “Просто си тръгни”, омаловажавайки целия процес, по който човек трябва да мине, за да предприеме такава промяна в живота си. Така че, ако ние като общество съумеем да се върнем към това как да бъдем истинска, автентична подкрепа за нашите приятели, да бъдем до тях в такава ситуация, съм убедена, че и обратното ще се случи – хората ще започнат да споделят повече. И да махнем стигмата над по-голямата тема – за психичното здраве. Защото много често токсичната връзка, особено психическото насилие, може да резултира в депресия. Ние не говорим за това, а аз чувам редовно от нашите сървайвърки истории как някой им е казал: “Излез, разходи се, пий едно и ще ти мине.”. Опитвайки се да представим душевния дискомфорт като състояние, което е буквално на един сън разстояние от “минаването”. Трябва да започнем да приемаме, че това е една много по-дълбока тема, че е окей да потърсиш подкрепа при специалист и най-важното, което ние винаги казваме на приятелите, на заобикалящата, подкрепящата мрежа – не е нужно ние да имаме цялото решение в себе си. Защото много често пък хората не искат да задават въпроса “Как си наистина”, да подадат ръка, защото си мислят, че трябва да бъдат цялото спасение от плът и кръв, а всъщност жената в такава ситуация носи огромната сила да се справи, стига да знае, че не е сама. Ролята понякога може да бъде да я насочим към правилните ресурси, ако е в ситуация на опасност, да я насочим към горещите телефонни линии, към организации, които предоставят кризисна подкрепа. Ако е в много ранна фаза, в която се чуди какво ѝ се случва и иска да поговори с някой, който е преминал през това, да бъде насочена към нас и ние да я свържем с жена сървайвър. Тоест да имаме идея за ресурсите, а не да бъдем цялото спасение е нещо, което много олекотява разговора в такава ситуация. 

Актуални постове от тази категория

Новогодишни равносметки

Новогодишни равносметки

Новата година е като врата, през която трябва да минем осъзнато. Да оставим в миналото онова, което не ни трябва, но и да вземем онова, което  би ни послужило занапред. И когато сме готови – да я затворим. Ние избираме да запазим в джоба до сърцето си най-доброто от...

Emprove: нашите 16 дни на активизъм

Emprove: нашите 16 дни на активизъм

25 ноември е ден, който не само бележи борбата срещу насилието над жени, но и датата, която маркира началото на 16 дни активизъм за всеки човек или организация по света с отношение към този проблем. В този период е нужно да бъдем дейни и гласни, да създаваме мрежи и...

Замисли се защо подбираш думите и внимаваш за действията си – какво би последвало от тях?

Замисли се защо подбираш думите и внимаваш за действията си – какво би последвало от тях?

Замисли се защо подбираш думите и внимаваш за действията си - какво би последвало от тях? Ако очакваш негативна реакция от партньора си и това е модел, който се повтаря прекалено често - това е един от #ПървитеЗнаци , че си попаднала в токсична връзка. Бъди...