Чувството да останеш в театралната зала след представление те изпълва с особен заряд. Сякаш всичко е приключило, но не съвсем. Уж седалките са празни, но духът на зрителите още е там. По сцената се разстила невидимо, но завладяващо усещане за колективно преживяване. Това е момент, който искаш да вземеш в ръцете си. И ние го направихме. Откраднахме си един час след “Prima facie”, за да поговорим за темите, които постановката ражда. На 7 май беше първата ни подобна среща с публиката, в компанията на актрисата Елена Телбис, адвокат Емил Станков, Цветелина от #ЖенитеSurvivors и Олга Минева от Emprove в ролята на модератор. Изключително щастливи и благодарни сме за партньорството с Artvent, които добавят стойност към изкуството – кауза и смисъл. Ако ти е любопитно какво споделиха участниците в дискусията и какви въпроси повдигна публиката, продължи да четеш. Ако искаш да преживееш пиесата и разговора след нея на живо – следи програмата на Artvent. 

 

Елена Телбис в Prima Facie. Фотограф: Павел Червенков

“Законът е нещо живо. Дефинирано от нас. Конструирано от нас, на база нашия опит. Преживяното от всички нас, така че, нямаме повече оправдания. Трябва да има промяна.”

Теса Енслър е млад адвокат, талантлива, забавна, уверена в себе си. Успява с воля и талант да извърви дълъг път – от бедното семейство от малкия град, през образованието в юридическия факултет в Кеймбридж, до специалист в най-авторитетните кантори. Посветила живота си в служба на система, в която безпрекословно вярва. Играе само по правилата. В един момент животът ѝ се променя и същата тази система е призована от нея, за да въздаде справедливост. Оказва се невъзможно. 

Prima Facie (Прима Фацие) e юридически термин, който означава “на пръв поглед”. В духа на заглавието на пръв поглед отиваш на театър, за да запълниш културната си програма. Но след това си тръгваш с мисия. Това е постановка, която не напуска мислите ти по пътя към вкъщи. Тя остава с теб и у теб, запалвайки огънчето на “Искам да променя нещо!”. Дори самото присъствие в публиката вече е малката стъпка към голяма обществена трансформация.

Елена Телбис и адв. Станков

Това беше и един от изводите в първата публична дискусия след постановката, инициирана от Елена Телбис, Артвент и Emprove. А именно – че съдебната зала е своеобразен модел на цялото ни общество. 

“Въобще не беше само театър, съвпадаше както от правна, така и от съдебна страна. Такова съвпадение не съм очаквал. Най-вече процесът. Изключително дълъг, труден, мъчителен за тези, които се обръщат към съдебната система. Трябва да се въоръжиш с много търпение, нерви и обмисляне.”, бяха първите думи на адв. Емил Станков, към когото от Emprove често се обръщаме за юридическа подкрепа при случаи, свързани с насилие над жени.

Изключително ценна гледна точка в разговора беше тази на Цвети, част от общността на #ЖенитеSurvivors, в ролята си на човек, преминал през процес, подобен на този в “Prima Facie”:

“Спектакълът ме върна в тежки времена, които белязаха моя живот. Най-ценното беше, че Елена Телбис представи чувствата на Теса по начин, който докосва така, че за човек, който не е минал през това, да си представи през какво минава тази жена.”

Цвети от #ЖенитеSurvivors

Тя описа своя опит в съдебната зала по следния начин:

“Някои неща детайлно са ми се запечатали. Аз бях обвиняема по Хагската конвенция, а делото беше заведено, за да се забави моето дело с две години. За да може да се откаже жената, да се смачка психически. Отсрещният адвокат, погледите му, той можеше да мине през мен, да ме смачка. Влизах в тази зала и си казвах “това на мен ли се случва..?”. Аз спечелих, но не се почувствах като победител, как да се почувстваш, като има и деца замесени в случая…”

Според адв. Станков близките са много важни, за да подкрепят човек в условията на домашно насилие, за да могат поне малко да го насочат и да му покажат в каква ситуация се намира. По този начин човек по-лесно предприема съответните мерки и действия, които могат да включват терапевт, психолог, адвокат. За пример бяха дадени и чести спънки в съдебния процес:

Адв. Емил Станков

“Съвети тип “обади се в полицията, пусни жалба” не те подготвят за това, че започваш много дълъг и мъчителен процес. Когато дойде време за свидетели, те се отказват. Два пъти отлагам заседание, защото свидетелят не иска да се яви. А в съда всичко трябва да се докаже. Делото не може да се отлага непрекъснато, защото даден свидетел не се е явил. Каква е причината – аз не мога да кажа. Можем да използваме общата фраза, че опира до обществото.”

Темата за ролята на обществото беше допълнена и от Олга Минева с думите:

“Това представление осветява нас като метафоричните съдници. Чуваме тази история в медиите или от наш приятел. Ролята на обществото и как да бъдем адекватни, е много рядко споменавана. Фокусът е върху жената, която го преживява.”

Липсата на проактивност и позиция сред хората отвори дискусия за решенията на проблема. Мненията, че изкуството има силата да замисля и промена, бяха единодушни. Елена Телбис, която взе Аскеер за работата си по постановката, е истински пример за артист, който се стреми към нещо повече от изкуство – обществено въздействие:

“Винаги съм имала мн силно вътрешно желание – това, което правя, да има смисъл. Тази пиеса толкова ми хареса, толкова е в целта спрямо това, което искам да кажа – хората да се чуят, да се разговорят, да научат нещо.” 

Телбис сподели още, че е отделила много време, за да бъде усещането от постановката “истинско”:

“На мен ми е повлиявало изкуство до немай къде – чуваш или виждаш нещо и си казваш: “И аз искам така, да подражавам, да направя това, да почувствам нещо..”. Вярвам, че може изкуството да променя. Нещо да създава. Да прави.”

Олга Минева уточни, че разговорите по наболели теми далеч не са маловажни, но без изкуство не можем да правим превенция, а решението на проблема не е само в потърпевшия. За ролята на близките, които ги е грижа, а не знаят как да помогнат, Цвети даде пример от своя опит:

“Самата жертва не е сигурна точно какво се случва, вината е ужасяваща. Една тишина започва около теб, хората започват да изчезват странно, особено ако си в чужбина, където е трудно да си изградиш кръг. Каквото и да направиш – “не ставаш”. В един момент си казваш: “Аз полагам усилия, какво се случва, не съм такава развалина, каквато ме изкарват.”. Въпросът е да не стигаш дотам – по-рано да видиш сигналите още в самото начало.
Аз получих възможност да хвана живота си в ръце, да стъпя на крака и да продължа напред. Да изляза от ужаса, в който съм живяла, отне много време дори след делата продължих да живея с травмите. В тези моменти наистина си много сам, отделни единици приятели се явяват, но повечето не взимат отношение. Семейството първо не взима отношение, но после като види, че нещата са сериозни, започва да се намесва, основно заради детето.
Аз разбирам хората, които не искат да вземат отношение. Никой не може да те посъветва как да реагираш в залата и т.н., това е работа на специалистите. Но малките жестове – да споделиш на някого, хората около теб да ти подадат ръка, подслон, да ти помогнат да си стъпиш на краката… Колкото и да е трудно, дори невъзможно, в един момент хора, които не си очаквал, че ще ти помогнат, подават ръка и ти никога не я забравяш.”

Публиката беше ключов събеседник в дискусията, а от присъстващите дойдоха въпроси и коментари като: 

“Работи ли се в посока превенция към младите мъже и момчета да имат самосъзнание да не се превръщат в насилници?”“Как да убедиш някой да ходи на терапия?”
“Много жени и момичета са отвратени, но по-скоро от себе си. Просто защото не говорим открито за съгласието и за личните граници.”
“Понякога за мъжете дадено поведение може да е окей, но за жената да не е. Би било хубаво младите мъже и момчета да говорят по темата. Когато чуят не, да знаят, че това е НЕ.”
“Насилието води до травми и зависимости, а това са и бъдещите насилници.”

Олга Минева, Цветелина от #ЖенитеSurvivors, Елена Телбис и адв. Емил Станков

Бъдете с нас и на 18 юни, когато отново ще застанем срещу публиката, за да обсъждаме и отговаряме на въпроси за нещата “на пръв поглед”. Веднага след края на “Prima Facie”, Елена Телбис остава на сцената на „Топлоцентрала“ в компанията на Надя Брайт – стендъп комедиантка, радиоводеща, коуч за промяна, автор, която този път ще влезе в ролята на модератор. Участие ще вземе и една същинска Теса Енслър (главната героиня в постановката) – адвокат, но и представителка #ЖенитеSurvivors. А за да се чувстваме още по-добре, нашите приятели от vinopoly.com са подготвили по чаша вино за всеки, който ще се включи в дискусията.

Prima Facie

С участието на Елена Телбис

Автор – Сузи Милър

Превод – Радослав Петкашев

Консултант – Светлана Янчева

Сценография и костюми – Ванина Цандева

Графичен дизайн – Теодора Симова

Фотограф на снимките за плаката – Павел Червенков

Подходяща за: 16+ години

Времетраене: 90 минути




Актуални постове от тази категория

Пътят на Розов облак продължава

Пътят на Розов облак продължава

Облаците се разстилат, за да стигне скритата им мощ отново до теб! Този път късче от пробуждащото ни изкуство ще бъде от 7 март в Sofia Ring Mall. Откриването на Розов Облак бе част от дните на красотата, с които беше отбелязан и женския месец. Към инициативата...

Розов Облак гостува в ОURHOOD Home

Розов Облак гостува в ОURHOOD Home

 Кога: 22 февруари, 18:30 ч. Къде: бул. Витоша 113 Какво: Розов облак ни посреща в уютния си нов дом Докоснете се до късче от инсталацията “Розов облак” на Рада Якова на едно ново, по-интимно и достъпно пространство. След впечатляващото усещане за истинско небе под...

Нора: един феникс понася Emprove на крилете си

Нора: един феникс понася Emprove на крилете си

Съдбата ни срещна с Нора Христова още през 2020 г. – тя беше едно от първите момичета в общността на #ЖенитеSurvivors. Впоследствие се превърна и в един от най-ценните ни лектори. Нещо, което веднага се долавя в присъствието ѝ, е вътрешната ѝ светлина и огромна сила!...