На 26 октомври ще се проведе водещото събитие за биохакинг и дълголетие на Балканите – Фестивал на дълголетието: Forever Young. Форумът е фокусиран върху теми като ментално здраве, хранене и суплементация, метаболитно здраве, физическа издръжливост, анти ейджинг, неврологично здраве и дори AI. Посетителите могат да получат практически знания за по-устойчиво стареене от водещи здравни, медицински и антиейдж експерти, предприемачи, диетолози, атлети, фитнес ентусиасти, инвеститори и корпоративни представители.
Очаквано, пресечната точка между Emprove и Forever Young Academy (организатори на фестивала) е менталното здраве и грижата за него. Вярваме, че благоденствието и по-добрият живот се крепят на симбиоза между здравата психика и физическото здраве. Радваме се, че лекторите, които са изключителни експерти в своите области, споделят мнението ни, че здравословните отношения са пропорционални на здравословното ни състояние. Ето какво споделят и някои от тях за каузата ни в следващите редове. 

“Превенцията на насилието и токсичността в междуличностните отношения е кауза, чиято значимост е неизмерима. Взаимоотношенията, които сме имали в ранна детска възраст с родители и възпитатели, както и тези с романтични партньори на по-късен етап, създават модели на поведение в съзнанието ни за това какво е нормално в една връзка – какво можем да очакваме, от какво следва да се страхуваме, от какво трябва да се предпазваме. Когато насилието под каквато и да е форма става част от едни отношения при отсъствието на осъзнаване, че не бива да го има, то създава ‘програма’ – код, който интернализираме – на правила и норми, които характеризират протичането на тези отношения, и които с времето започваме да приемаме за нормални и дори положителни за нас. Интернализирането на токсични начини на комуникация и поведение преминава през етап на разбиране защо те са ценни и смислени, докато накрая не ги приемем и като собствена отправна точка към света на човешките отношения. Неслучайно насилниците често са тези, които са претърпявали насилие в собственото си минало.

И аз, като редица жени, съм била в отношения, в които е липсвала вярност и лоялност. С времето се научих, че първата стъпка към това да намериш здравословна и пълноценна любов, е да уважаваш и оценяваш себе си, за да съумяваш да поставяш граници на допустимо поведение и отношение, които очакваш от другия, и към които ти сам се придържаш. Когато сме задълбали достатъчно навътре в себе си и осъзнаваме както стойността си, така и върху какво трябва да работим, се научаваме да поставяме здравословни граници и да не допускаме те да бъдат прекрачвани. Това означава и да излизаме от токсични взаимоотношения, когато ги разпознаем, дори и да обичаме човека, който ни е наранявал.

Бих посъветвала жените и момичетата, преживели насилие, да не се срамуват, активно да търсят помощ и да не се затварят в себе си. Насилието прониква до най-дълбоките кътчета на съществото ни и ни парализира – прави ни боязливи, засрамени, неспособни да се отделим от ситуацията си и да я погледнем отстрани. Но то винаги ни белязва и ни настига, ако сме се опитвали да отричаме последствията от болката, която се е наложило да преживеем. Моята лична болка винаги ме е овластявала. Никога не съм се възприемала като жертва на собствените си обстоятелства, защото това е пасивна позиция. Опитвала съм да разбера защо се е стигало до това да влизам в токсични отношения и съм използвала научените уроци като трамплин да ставам по-добър и по-пълноценен човек и партньор.”

Ангелина Кънчева
Докторант по прецизна медицина
University of Glasgow, University of Edinburgh

“Каузата за превенция на насилието и токсичността в междуличностните отношения е значима, защото всеки един човек, преживял или причинил насилие в даден етап от живота си ще бъде нечий приятел, роднина, партньор, родител или колега на работа, чиито травми, болка и нагласа към себе си ще взаимодействат по нездравословен начин с останалите. Останалите, с които заедно създаваме здраво или нездраво общество, започвайки от индивидуалния човек. Преработването на страданието, което насилието причинява, е дълбоко субективен процес, но двете неща, които на мен са помагали да култивирам лична сила, самоуважение и увереност са преходите в планината и доброволстването. Преходите в природата са магичната ходеща медитация на живота ми, която винаги ме е свързвала с миналото и бъдещето ми, като ми е напомняла как да бъда в настоящия момент и как да бъда една по-радостна и дълбокомислена версия на себе си. Доброволчеството пък ми помага като ме кара да се чувствам малко по-добра, по-полезна, осъществена и не-срамуваща се от себе си, а в същото време ползата е взаимна, както за даващия, така и за получаващия! Един урок, който често си напомням, за да развивам ментална сила след преживяни трудности е, че отстояването на личните ни граници е пътя към овластяването ни да вземаме правилните решения за своето щастие – само като не предаваме и не нараняваме самите себе си, можем да направим някого другиго истински щастлив.”

Ивана Кънчева
Учен в областта на когнитивната невронаука
Leiden Medical Center / University of Cambridge

“Какво изобразява съзнанието ти, когато чуеш думата ‘насилие’ – физическа травма или душевна болка? А какво чувства тялото ти, когато преживяваш ‘насилие’? За някои усещането е ‘като вкъщи’. Познато, повтарящо се, токсично. Трудно да се промени, но и трудно да се приеме.
Взети решения в следствие на неосъзнати травми, които сме рециклирали, само и само, за да ги няма. Но те са там. И взимат решенията вместо нас и правят границите ни обширни и без лимитни, дори ги бутат напълно. Защото е ‘като вкъщи’ и трябва да си силен – заради децата, заради семейството си, заради страха от непознатото, липсата на увереност да кажеш ‘стоп’. Защото като е трудно и болезнено, мама ми каза да ‘стискам зъби’ и да съм ‘силно момиче’.
Все по-често насилието и токсичността в отношенията създава усещането все едно си вкъщи. Събуждат се всички онези добре кодирани в съзнанието ни съвети за сила и устойчивост. Твърдението ‘нека говорим за стигматизираните теми’ около насилието и нефункционалните отношения никога не е предизвиквало пълна промяна и облекчение. Защото липсва действие и насоки как да прекъснем безполезните, но добре заучени, ментални модели на поведение и справяне. Където идва и ролята на ‘Emprove Project’, които предоставят множество проекти, инициативи и събития по темата, целящи дълготрайна и позитивна промяна.”

Д-р Нели Павлова
Здравно-медицински психолог

Повече за събитието вижте на страницата на фестивала.