“…Кой каза, че не трябва да се гневя,
когато ме затварят в едно име
и не бива да излизам от него…”

Не искаме да затваряме Ренета Бакалова в едно име, затова препоръчваме още в началото на този текст да я опознаете чрез изкуството ѝ. Пловдив е родно място за много артистизъм, а литературата на поетесата също е част от него. Завършила е специалност “Философия” в Софийски университет, но продължава да разглежда дълбоки теми извън академичните среди – на едно неутрално място, където се влиза не с изпит, а с душа.
Занимава се с театрална и литературна критика. Автор е на три стихосбирки, последната от които – “Пробуждането на Евридика” – издава миналата година. Отличена е с редица литературни награди, сред които първо място в Националния поетичен конкурс “Добромир Тонев”. В сърцето си пази място за социалните каузи – била е доброволец и е преподавала театър и немски на деца бежанци, а важните обществени теми ни срещат и в проекта “ВИЖ МЕ: Силна и свободна”.

Имаме честта да представим Ренета Бакалова в ролята ѝ на ментор – тя бе една от седемте поетеси, които напътстваха #ЖенитеSurvivors в творческия процес по създаването на поезия, родена от женската сила. След премиерата му на Аполония, резултатът от това красиво начинание ще бъде представен в София на 20 октомври в Дом на киното, като част от Cinelibri. Темата на международния кино-литературен фестивал тази година е “Поезия безкрай”. 

Повече за срещите, преживяването и емоцията около проекта – Ренета Бакалова разказва в следващите редове.

Вместо “представете се”, можете ли да опишете на какъв ментор попадна “вашата” Жена Survivor?

Бих започнала наобратно – аз, като ментор, попаднах на две много борбени, интересни и талантливи жени. И се чувствам късметлийка и благодарна за тази среща. Защото научих много от тях. А те, надявам се, са попаднали на ментор, който е подходил и към тях, и към текстовете им с разбиране. Защото да пишеш за тези неща е смелост и тя заслужава уважение. 

Кои бяха първите емоции, когато получихте покана да се включите в проекта ВИЖ МЕ? Имахте ли отношение към темата, преди да се впуснете в него?

Сложна амалгама от чувства и мисли. Но най вече въпросът: “Ще се справя ли, дали съм подходящ избор”, защото задачата е нелека. Надявах се да си паснем и да имам какво да им дам. Защото са герои и заслужават много. И се зарадвах. Защото да, това е тема, която ме интересува и кауза, в която силно вярвам. Затова и тя е един от смисловите центрове в последната ми книга.

Как се промени възприятието ви след работата с Жените Survivors?

Няма генерална промяна, защото вярвам в женската сила. Но може би виждам повече светлина. Защото тези момичета не са жертви, не се пречупени, а носят много красота и енергия, виждаш, че са се изправили и се лекува. И още по-хубаво – подават ръка и на други жени. 

Какви предизвикателства се разкриха в творческите ви сесии?

Беше ми трудно да задавам въпроси по текстовете, за да не засегна рана, или да предизвикам тъжен спомен. И усещах огромната отговорност някой да ти се довери и да е толкова раним пред теб. И не ме е срам да кажа, че плаках. Трудно се редактира, когато трябва да разделиш личната си емоция, емпатията и възхищението, че са силни и това накрая да имаме максимално силно и изместено стихотворение. 

Вярвате ли в прераждането чрез изкуство? Виждали ли сте го в действие?

Вярвам, че изкуството умее да спасява. Това по един или друг начин значи, че то може да лекува. Както ума, така и сърцето. И съм го виждала наведнъж. Смятам, че това е най-голямото чудо на изкуството. 

Какъв е вашият призив към широката публика в посока превенцията на насилието – във всичките му форми и във всички човешки взаимоотношения?

Иска ми се да започнем с промяна на наратива по отношение на домашното насилие. Да не питаме “а тя защо е била с него”, да питаме и да се ядосваме “той защо го е направил”. Насилието, разбира се, съществува в повече варианти и форми. И трябва да се научим,че то засяга всички ни, не само директните участници в него. Иначе няма как да го преборим. Всеки път, когато мълчим, когато извъртаме глава, му позволяваме да расте.

 

На 20 октомври в Дом на киното в София, като част от програмата на Cinelibri, #ЖенитеSurvivors ще разкрият частички от своята деликатна сила чрез магията на поезията. На сцената ще ги подкрепят с още изкуство актрисата Елена Телбис, някои от най-забележителните ни съвременни поетеси и певицата YVA. Проектът “ВИЖ МЕ: силна и свободна” е създаден с творческата визия, организационния замах и приятелското рамо на драматурга и поет Стефан Иванов.

Разберете повече в страницата на събитието.