Цяло лято на Sofia Summer Fest се забелязваха няколко големи розови облака, които са част от проект на фондация Emprove – “Розов облак – изкуството пробужда”. Арт инсталацията, създадена специално за поредицата събития, от българската артистка Рада Якова, която от години живее между Нидерландия и България, е метафора за силата на женското сърце, преминало през кошмара на домашното насилие и намерило кураж да отвори нова карта на живота си. 

Рада е и сред създателките на онлайн платформата за представяне на съвременно българско изкуство 5new. 

Снимки: Кирил Станоев

Като какъв човек се определяте?

Позитивна личност – избирам да виждам доброто, да давам шанс и да се доверявам на хората, да се хвърлям през глава в нови приключения, да се усмихвам.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Има една много хубава кънтри песен, в която се пее: Не вярвам в суперзвезди, не вярвам на органична храна и на чужди коли. Вярвам в майка ми и баща ми, вярвам в децата и вярвам в любовта.

Любимият ви момент от деня?

Любимият ми момент от деня е малко преди залез слънце. Не само заради розовите облаци. Когато слънцето се скрива зад хоризонта, светлината пада под определен ъгъл, цветовете се променят и всичко става магично. Усещам се по-красива и пълна с енергия.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа? 

Може би едно от най-големите предизвикателства е да сложиш егото си да върви след теб и пак да се доказваш всеки ден. Да обяснявам на всички какво работа и да се запазя духовен човек в свят, който става все по-материален. 

Кое е най-голямото ви постижение?

Децата ми.

Как си почивате?

Почивам си, като готвя за любимите ми хора. Боядисвам стени или се катеря. Това е моят медитация. Когато катеря, адреналинът е толкова голям, че мозъкът ми изхвърля всичко друго от главата. Но най-голямата поиска е да седя на брега на морето и да слушам как ритмичното движение на вълните измива всички мисли и в един момент, когато това стане осъзнато, усещам щастието, чисто и истинско. 

Какво ви зарежда?

Обичам онзи смях, от който те боли коремът. На какво се смея на знам. Може би е с кого?

Какво ви натъжава?

Духовната нищета.

Какво ви вбесява?

Агресията.

Личност, на която се възхищавате?

Възхищавам се на хора като Джейн Гудол. Възхищавам се и на всички, които носят богата душевност, но съумяват да водят скромен живот. 

Кое свое качество харесвате най-много?

Да запазвам спокойствие, когато другите се паникьосват.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Всичко си харесвам, нали трябва да живея със себе си.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да летя!

Последният подарък, който получихте?

Малко бижу с облак!

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Не съм сигурна коя ще да е тя.

Къде бихте искали да живеете?

Далеч от суетата, на брега на морето.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Не последната, но последната, която ми се е запечатала в главата, се казва “Непосилната лекота на битието”, старо издание на Милан Кундера. Намерих я в библиотеката на село.

Най-интересното място, на което сте били?

България. Тук, колкото и да планираш, всичко ще е с краката наопаки. Тук е мястото на хилядите възможности, мястото, където можеш да осъществиш мечтите си. Тук е безумно и сюрреалистично. Само тук в един блок живеят баба, която не може да си плати сметките, милионер и случайно попаднал наемател.  Тук си гост на най-скъпия хотел и познаваш чистачката. Не е ли това интересно място?

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Последно бях попаднала на една мисъл на Антъни Хопкинс. “Животът е хореография. Нищо не искай, нищо не чакай и приемай всичко спокойно. КАкво говорят и мислят хората за мен, изобщо не ме засяга. Аз съм такъв, какъвто съм, и правя онова, което правя, единствено за забавление. Тук няма нищо за печелене, нищо за губене и нищо за доказване.” Харесвам най-много тази част с няма нищо за губене и печелене. Не харесват артистите да бъдат оценявани по това колко са известни. Един художник е такъв дълбоко в себе си не за суетата, не за да се доказва. За мен лично да се развивам в България е все повече кауза. 

 

Източник: КАПИТАЛ | 21–27 юли 2023 г. | capital.bg

Актуални постове от тази категория

Георги Господинов: “Докато разказваме, сме още живи”

Георги Господинов: “Докато разказваме, сме още живи”

Георги Господинов е част от цял отбор удивителни мъже, които и тази година инициират говорене и признаване на личната уязвимост с призив “Чуй гласа ми”. Някъде между представянето на новата си книга “Градинарят и смъртта” и  приемане на френския Орден „Рицар на...

Георги Господинов: “Докато разказваме, сме още живи”

Георги Господинов: “Докато разказваме, сме още живи”

Георги Господинов е част от цял отбор удивителни мъже, които и тази година инициират говорене и признаване на личната уязвимост с призив “Чуй гласа ми”. Някъде между представянето на новата си книга “Градинарят и смъртта” и  приемане на френския Орден „Рицар на...

Емилиян Гацов–Елби: “Да изречеш слабостите си е като да счупиш веригите си”

Емилиян Гацов–Елби: “Да изречеш слабостите си е като да счупиш веригите си”

На 1 ноември от 18:30 ч. в One Gallery ще бъде открито третото издание на фотоизложбата, посветена на мъжкото ментално здраве, “Чуй гласа ми”. Зад камерата отново е Павел Червенков, а зад каузата застават Александър Кадиев, Георги Господинов, Илиян Джевелеков, Мартен...