През 2023г. Содексо празнуват 20 години на българския пазар, а това е и повод да стартират кампанията: „20 години Содексо. 20 разговора за отговорния бизнес и подкрепата към местните общности“. В серия от интервюта, те опитват да обхванат темите за устойчивия бизнес, който играе своята важна роля в борбата с климатичните промени и подпомага местните общности. А също и за доброволчеството и как заедно можем да подобрим средата около нас. Обръщат внимание и на социални и устойчиви инициативи и политики на компанията, както и на Stop Hunger – филантропска кауза на Групата Содексо.
Горди сме, че и Emprove стана част от тези важни дискусии и успяхме да предадем чрез въпроси и отговори смисъла на нашата кауза и защо е важно да бъдем нетолерантни към насилието, да бъдем ефективна подкрепа за близките си, както и да чупим обществени стигми.
А освен горди, сме и благодарни, защото Содексо обръщат внимание на този огромен проблем не само като го популяризират, но тази година станаха и наши дарители. Благодарение на тяхната ангажираност към темата, имаме възможността да предоставим психологически консултации и менторска помощ на над 20 жени, както и да проведем индивидуални и групови обучителни сесии по меки умения и подготовка за стартиране на работа на над 15 дами от ЖенитеSurvivors. Когато говорим за овластяване, подобна подкрепа е безценна!
От подкаста на Содексо и епизода с Олга Минева излезе безкрайно важна информация, която проследява дейността ни по много достъпен за възприятие начин. Разговорът е дълъг, но съдържа незаменими прозрения – затова го разделихме в три части. Първата можете да прочетете тук, а част две следва по-надолу.
Досега фокусът беше върху жените и жените сървайвъра. И все пак домашното насилие само към жени ли е или се проявява и към деца и мъже?
Очевидно отговорът тук е, че се проявява към всички изброени. Става въпрос за човешки проявления. Токсичността във всичките ѝ форми, особено, когато произлиза от различен тип травма, може да бъде проявена от всеки един човек. Ние неслучайно създадохме кампанията “Чуй гласа ми”, която е посветена на това да счупим стигмата върху грижата за мъжкото психично здраве и това е една страхотна кампания. Тя стартира с изложба на прекрасния фотограф Павел Червенков. Портрети на известни наши мъже, които си позволиха да покажат своята уязвимост, да бъдат първите, направили това. И това резултира в поредица от лекции на тази тема с вътрешни екипи в компаниите. Имаме първите клубове за разговори, които стартират и започват да говорят за себе си и своето душевно състояние. За нас това също е една огромна стъпка за превенцията на домашното насилие, защото мъжете, бивайки отглеждани с това, че трябва да са силни, да не показват емоция, много често задържат в себе си напрежение, което може да резултира в здравословни последици, във всякакъв тип негативни прояви.
Когато говорим за домашно насилие, си представяме една двойка, но понякога тя може да е от LGBTQ+ общността. Там проблемите дали са сходни или се наблюдават по-различни казуси?
Ние имаме жени сървайвъри, които са преминали през домашно насилие в двойка от същия пол, така че по никакъв начин няма разлика. Общото е, че тук говорим за интимни взаимоотношения, в които има много пластове, любов, зависимост, тоест тръгването е много по-трудно. Практиката показва, че хората са склонни да търпят насилие на работното място, където емоционално човек би трябвало да има много по-малко “въжета”, които го държат, а какво говорим за интимните взаимоотношения. Поне по това, което виждаме от опит от жените при нас, това се случва във всеки тип връзка. Тук говорим просто за междуличностни отношения. Винаги, когато общуваме с някой, всеки от нас може неусетно да бъде токсичен и е въпрос на това да бъдем осъзнати кои са нашите спусъци, които отключват в нас поведение, което не харесваме. Да работим върху това, да ходим на терапевт, да говорим за емоциите си. Неща, които звучат много естествено и лесни, но са страшно стигматизирани в обществото.
Аз съм много щастлива, че в лекциите, които имаме на работните места, в компаниите, с които работим, виждам изключително много любопитство по тази тема. Стотици хора, които се включват в лекциите, много въпроси, защото в нашите лекции винаги има жена сървайвър и терапевт като комбинация. Това любопитство показва, че хората имат желание нещо да се случва по тази тема и това само и единствено предстои.
Тоест насилието няма пол, няма сексуална ориентация, трябва да бъдем изключително бдителни за първите знаци, за които стана въпрос – не само в нашите взаимоотношения, но и на хората около нас. Така, когато се разясни, става изключително ясно и е по-възможно да помогнем.
Да, за да започнем да помагаме на другите, трябва да помагаме на себе си. Първата крачка, ако говорим за превенция, е просто да се погрижим за себе си. Да се грижим за това да не бърнаутваме, как работим, колко работим, как се справяме с емоциите в нас, с трудните моменти. Защото животът е травмиращ, често хората ги провокират темата и думата терапевт. Жени се свързват с нас, искайки подкрепа, но “не чак от терапевт”. Бих казала, че е въпрос на опит, човек да опита, да поговори с терапевт или поне с някой. Да започнем да си говорим за важните неща с нашите близки. Ние създадохме едно тесте карти “Пробуждане между редовете”. То е резултат от една прекрасна изложба, която беше в Националната галерия и е пълно с карти с истории, нарисувани на база преживяванията на Жените Сървайвърс. В тях има седем игри, част от тях провокират точно това – как да говорим и да споделяме през призмата на играта. Нещо за нашето минало, настояще, бъдеще. Когато се виждаме – да си говорим за тези съкровени неща.
И не трябва да бъде толкова страшно – дори това да се свържеш с някого, да кажеш “Имам нужда от помощ” или обратното, да кажеш “Тук съм, насреща съм”.
Да, неслучайно нашето мото е: “Тук сме. Има ни. Не си сама.”. То е обратното на страшно, по-скоро е изключително успокояващо, когато знаеш, че не си сам и честно казано бих предизвикала нашите слушатели – всяко едно споделяне води до това отсрещната страна също да сподели. Хората не подозираме как е може би нужно съвсем малко да си позволиш да си уязвим, за да се разкрие и човекът отсреща и да видим, че всеки от нас животът го спъва някак и е окей да говорим за това.
А защо е важно овластяването на жените и какво разбирате вие под този термин?
Това е голяма дума и не бих искала да я вкарвам в най-строга дефиниция, защото тя е безгранична. С всеки изминал ден откривам през животите на жените, с които Емпрув ме среща, колко много проявления може да има овластеността, но в основата на всичко стоят няколко фактора: да познаваш и обичаш себе си, да можеш да покажеш всичко, на което си способен. Аз изпитва огромна непримиримост колко много губим от жени около нас, които не могат да разгърнат себе си, защото някой някога ги е сложил в една кутийка, смачкал ги е там и им е казал “Ти толкова можеш.”. Овластеността е това да имаш обич към себе си, власт на талантите си, ако трябва да се хванеш за корена на думата, да бъдеш всичко, което би могъл да бъдеш.
Прочети първата част от интервюто на Содексо с Олга Mинева тук.
Снимка: George Milton
