#ДаСиГоКажем e любим подкаст, в който се казват неща, за които обикновено не се говори. В този епизод създателката му Жени Карпулска (маркетолог, а също и ментор в Emprove) събира Антон Андонов (журналист), Мария Касимова Моасе (журналист и писател) и Олга Минева (психолог и основател на Emprove), за да си кажат това онова за журналистиката и как масово се подхожда с темата за насилието в медиите. Може да изслушате целия им разговор тук: https://open.spotify.com/episode/09pqmroqcAOlL5blrFI5SD?si=0229b3e7be894a71 .

Ние услужливо извадихме ключови цитати, които смятаме, че маркират една добра насока за по-доброто боравене с този криво-разбран проблем. Проблем, който засяга всички нас като потърпевши, като общество, като потребители на журналистическата продукция.

М.К.М.

Още Пулицър е усетил човешкия стремеж да воайорстваме и да сравняваме битието си с това на другите. Нормални човешки неща, няма как да се преборим с тях. Но трябва въпреки тях и без да обиждаме хората за това, че не се интересуват от темата с насилието, да я поставим естествено, за да заживеят лека полека с идеята, че насилието е нещо, което не трябва да позволяваме като цивилизация в съвременния живот. Но това няма да стане с тежък репортаж, в който мъж убива жена си например. Тези репортажи вредят на каузата, не я подкрепят.

 

О.М.

Не се търси количество, а качествено отразяване. Самите сървайвърки са го казвали – понякога ти трябва една дума, правилно съобщение, което да ти даде смелост, че това, което ти се случва, не е само в твоята глава и има смисъл да търсиш друг живот. Или, ако си част от обществото, а не човек който директно го преживява, да те ангажира с темата.

 

А.А.

Тези теми е нужно хем да бъдат интересни, хем да бъдат ангажиращи, хем да бъдат етични от всяка гледна точка за всички участници в събитието за което се говори.

 

М.К.М.

Редакторите изискват така наречените покрития – мрачни кадри от сток банки, дежурните насинено око, сенки, локва кръв, лепенка на устата, плюшено мече. Това е телевизията – трябва да има картинка, нормално. Но като журналисти, те трябва предварително да се запознаят с човека, да си кажат: „Какво максимално мога да разбера за него, какво мога да разбера за ситуацията, която той е преживял, какво се случва обикновено с хора, преживели такава ситуация, след това, и с какво този човек ми е интересен и различен от всички останали. С какво ще съм обогатен и какво мога да кажа на другите хора и как поставям тази история в контекст.“

Журналистиката има особено предизвикателство – той има задачата винаги да търси контекста – кога се е случило, как, какво е довело, какво може да се направи, да види други гледни точки, адекватни към ситуацията, не само да информираш.

 

А.А.

Има интервюта в определени предавания и телевизии, в които хора блесват с личните си драми и истории. Има журналисти, които са известни с това, че успяват да изкарват такива истории от популярни личности. И то не се случва като част от кампания или дадено събитие, а просто като част от цялата конфекция, която представлява производството на новини в днешни дни.

Къде се губи точната правдива информация и къде започва украсяването и засилването на тъгата на хората, засилването на ситуации с цел да станат „по-вкусни“ за потребителите на информация?

 

А.А.

Етичните правила, под които повечето големи медии са се подписали, както и медийният закон в България, са доста остарели.   

 

М.К.М.

Журналистът работи за човешки същества и с човешки същества. И трябва да помни, че тези човешки същества имат чувства, истории, мечти, спомени – не можеш да влезеш с калните обувки. Мисля си, че когато това се припомни и неприкъснато се казва на младите колеги, на колегите, които имат вече някакъв опит и са позабравили – когато говориш с този човек, можеш да вземеш неговата история, но и ти да му дадеш нещо. Ние сме отговорни към тези хора. И понеже си говорим за насилие, когато се покаже една жена с огромния надпис върху главата ЖЕРТВА и тя реве, и всичко е тъжно и отвратително, да си помислят накрая за другата жена, която гледа тоя репортаж, тя какво ще си каже: „Еми ето, и аз съм така, то няма изход“. Трябва да покажем другото. Някой, който ще ѝ каже: „Спокойно, всичко ще бъде наред!“.

 

О.М.

За да разбереш, че работиш за човешки същества и с човешки същества по дадени теми, ти трябва да си се срещнал с тях . И според мен едно нещо, което можем да направим е, журналистите да прекарват време с такива целеви групи – не само когато ги отразяват.

 

М.К.М.

Да се излиза от конкретните жанрове, в които се представя темата за насилието. Обикновено е в новините, след новините в по-обширен коментар, като част в някое шоу с водещ – така между другото – или в много ранен час в съботно-неделни сутрешните блокове, за да не тревожат зрителите уикенда. Една от жените, с които съм работила, претърпяла подобен инцидент, свързан с насилие, беше поканена в сутрешен блок в телевизия в лайфстайл формат, свързан с естетическа промяна. Това беше изключително добра формула, защото историята на тази жена беше спомената, всичко беше ужасно позитивно, защото на нея ѝ се случиха хубави неща. Да леко е, може би женско, да кажем, да – сигурно домакини гледат у дома, но така хубаво и естествено се получи. Като журналист трябва да си кажеш: „От другата страна кой го гледа това нещо, какво ще им се случи – ами вкъщи си е, гледа детето или възрастен човек, може би и на нея ѝ се случва да попадне в ситуация с домашно насилие. И сега ще види една жена излязла от това, красива хубава. И тя вече не е жертва.“.

 

А.А.

Всички видове насилие пораждат някакъв стрес – независимо дали си мъж, жена или дете. По-важното е да се фокусираме как човек преодолява дадена ситуация, за да дадем пример и да окуражим хората, които преминават през насилие.

 

А.А.

Трябва да има повече емпатия, да не забравяме емпатията в задния джоб, когато подготвяме журналистически материал. Да бъдем уважителни към всички в една история, защото журналистът не е част от историята, не е част от конфликта. Той трябва да пресъздаде какво се е случило по най-правдивия начин. И най-вече да си задаваме въпроса защо правим даден материал, какво искаме да постигнем с това, че го изваждаме на бял свят.

 

М.К.М.

Нужно е да има форуми или акции, в които журналисти да идват да виждат сървайвърките, да говорим по тези случаи, да видят, че това са едни нормални жени. Медиите да отворят малко ветрилото и да се види как тази тема може да влиза в най-различни варианти.

 

О.М.

Важно е и самите интервюирани да осъзнаят колко огромна сила имаш, когато имаш ефир – няма значение какво те питат и можеш да говориш каквото си искаш. Имайте план, адженда, точки, ти си събеседник, а не си на разпит. Ти можеш да извадиш от елементарно зададен въпрос дълбочина и да не дадеш думата на водещия да си продължи с въпросите, докато не кажеш това, което си си намислил. Да работим към това да подготвяме и хората, които биват интервюирани.

Актуални постове от тази категория

Мъжете на Taulia: чудеса от храброст

Мъжете на Taulia: чудеса от храброст

Нека ви разкажем една история за това как едно малко действие, може да постигне толкова много! Taulia са финтек компания, която помага на организациите да се развиват чрез иновации. Taulia са също част от бизнес семейството на SAP, за които сме разказвали чрез нашата...

Жадни да помагаме

Жадни да помагаме

„Жадни да помагаме“ – това е мотото, под което изворната вода Pure H2O стартира съвместна кампания с три популярни личности, като им дава възможност сами да изберат каузите, които искат да подкрепят.  Едно от тези популярни лица е Мартен Роберто – музикален продуцент,...

Taulia с Emprove Badge: ​​Още една компания, способна да променя

Taulia с Emprove Badge: ​​Още една компания, способна да променя

В Emprove имаме огромно търпение във времето  и вяра в процеса поради една причина – целим се в устойчивост. Независимо дали става въпрос за жените, които подкрепяме, обществените нагласи, които целим да променяме или работата с организациите, които имат способността,...