Цветелина Цекова е автор, познат на мнозина като страхотното момиче от “Пощенска кутия за приказки”, което с лекота печели публиката с шареното си перо. Обикновено зад многопластов образ като Цвети стои необикновен път, който за някои все още е тема табу, а за други – крещящ пример за силата на женската непримиримост. След книгата ѝ “Новата прическа на Вики” посланието за насилието и вътрешната борба да се изкопчиш от него достигна забележителна аудитория.
През 2022 г. година Цветелина Цекова стана вдъхновител на годината на сп. Grazia и в духа на почетната титла сподели няколко реда чудо в личната си страница, които задължително искаме да съществуват и тук! Цвети, благодарим за възможността да предадем думите ти, както и че олицетворяваш вдъхновението с цялото си същество!
Фотограф: Петър Димов
Тази вечер беше изключително емоционална за мен. Благодаря на целия екип от “Жена на годината” и Grazia, Bulgaria, че видяха в мое лице вдъхновител.
Ще напиша тук това, което казах от сцената на церемонията, защото знам, че е важно. И защото идва право от душата ми.
“Жените сме прекрасни. Ние сме изворът, реката и морето, в което тя се влива.
Жените сме силни. Потушаваме вулкани, приспиваме бебета, създаваме изкуства, реколти и хаос с дланите си.
Успокояваме , посичаме, вдъхновяваме и влюбваме с устните си.
Носим светове и пазарски чанти на плещите си и омагьосваме с трапчинките на кръста си.
А насилието… насилието ни отнема магическите сили.
Прави ни мътни и застояли, превръща ни в плаващи пясъци, които потъват в себе си.
Прави ни слаби и държи дланите ни здраво, за да не можем да създаваме нищо сами.
Зашива с дебел конец устните ни, за да мълчим.
Затиска ни здраво с отровния си товар, за да не можем да понесем нищо друго.
Насилието източва женската ни енергия, изсмуква смелостта ни като пиявица и ни прави слепи за реалността.
А реалността е, че все пак сме силни. Но когато сме забравили, имаме нужда някой да ни го напомни.
Преди осем години, аз избягах от своя насилник с новородено бебе на ръце в два сутринта в пороен дъжд. Нямах пари, нямах перспектива, нямах дори собствени дрехи.
От тогава до сега аз успях да стъпя на краката си, намерих си работа, изпълних мечтите си и написах книга, в която разказах за всичко това и с която вдъхнових и други като мен да излязат от мътните води на насилието.
Да направя тази крачка тогава, ме вдъхнови една жена.
От тогава именно тази жена е моята „Жена на годината“.
С присъствието си тук днес, искам да ви напомня, че сакралната връзка между нас е това, което не трябва да губим никога.
Че да се подкрепяме и да си помагаме е това, което държи тази връзка жива. Че да не подминаваме жертвата, която се опитва да изплува от мътните води, в които се дави, може да бъде спасителен пояс.
И че всеки един от нас може да бъде „Човек на годината“ за някого.
Стига да не затваря очите си.”
Фотограф: Радина Ганчева за #URBN
Автор: Цветелина Цекова
