Албена Тодорова е финансист, преводач и преподавател, но най-завиден стаж има като пътешественик и изследовател – из земите, професиите, темите, думите и чувствата. В контекста на тази статия, обаче, ще я наричаме преди всичко поетеса. И така – поетесата Албена Тодорова има български и украински корени, вероятно това я кара да опипва различни почви по света. Била е в Япония, Германия и Англия. Японската деликатност е дала силно отражение и на писмото ѝ, в което тя много фино улавя ежедневни и метафизични нюанси с минималистична ловкост. В крайна сметка се връща тук, в своята:

“родина

езикът, на който говоря

с другите Албени

и с бог”

Има 4 стихосбирки, последната излиза тази година с име “Откакто те няма” и изследва отсъствието като жива материя. 

Имаме честта да представим Албена Тодорова и в ролята ѝ на ментор – тя бе една от седемте поетеси, които напътстваха #ЖенитеSurvivors в творческия процес по създаването на поезия, родена от женската сила. След премиерата на Аполония, резултатът от това красиво начинание ще бъде представен в София на 20 октомври в Дом на киното, като част от Cinelibri. Темата на международния кино-литературен фестивал тази година е “Поезия безкрай”. 

Повече за срещите, преживяването и емоцията около проекта – Албена Тодорова разказва в следващите редове.

 

Вместо “представете се”, можете ли да опишете на какъв ментор попадна “вашата” Жена Survivor? 

Ментор, който описва себе си с думите “поет, работещ като финансист”.

Взискателен към себе си и към околните. С немско чувство за хумор и японско усещане за ритъм. В непрестанни разсъждения за мястото и ролята на поезията в клетия ни свят. 

 

Кои бяха първите емоции, когато получихте покана да се включите в проекта ВИЖ МЕ? Имахте ли отношение към темата, преди да се впуснете в него?

Изпитах радост и надежда, че опитът ми и желанието ми да бъда полезна могат да бъдат в помощ на някого. Много се вълнувах дали ще успея да създам безопасно пространство за работа на участничките. Исках да работим върху текстовете по начин, който е окриляващ и освобождаващ за тях.  

Бях на 12, когато преживях сексуално насилие, после отново на 18. Израснала съм в семейство с много жестокост. Отне ми години да преодолея това, да говоря за този опит без страх и горчивина. И не съм сама в този опит, за съжаление — тъжни статистики ни гледат през ден от новинарските страници. 

 

Как се промени възприятието ви след работата с Жените Survivors?

Прииска ми се да прегърна всички жени сървайвърки. Не само тези, с които работихме, но и всички участнички. Да ги прегръщам дълго и напоително, стига и на тях да им се прегръща, и да си мълчим. 

 

Какви предизвикателства се разкриха в творческите ви сесии? 

Намиране на време за среща беше най-трудно — малки деца, служебни ангажименти. Много съм благодарна на жените, с които работих, за добросъвестното отношение — те направиха всеки друг аспект от работата ни радостен и вълнуващ.

Беше понякога мъчително да “напипваме” къде са стихотворенията в текстовете, които бяха написали, но беше безкрайно интересно. 

 

Вярвате ли в прераждането чрез изкуство? Виждали ли сте го в действие?

О, да. Изкуството не е терапия, не е някакъв илач per se, но според мен е един от достъпните начини човек да преработи непосилния си опит в нещо, което от товар да се превърне в множество нови възможности. 

 

Какъв е вашият призив към широката публика в посока превенцията на насилието – във всичките му форми и във всички човешки взаимоотношения?

Моля ви да се поставяте на мястото на другите. Помнете, че човекоядните правила, закони и законодатели ще дойдат и за вас. И за вашите деца. 

Не мълчете, когато имате възможност да защитите някого. Другото е път, отдалечаващ ни от човешкото. 

 

На 20 октомври в Дом на киното в София, като част от програмата на Cinelibri, #ЖенитеSurvivors ще разкрият частички от своята деликатна сила чрез магията на поезията. На сцената ще ги подкрепят с още изкуство актрисата Елена Телбис, някои от най-забележителните ни съвременни поетеси и певицата YVA. Проектът “ВИЖ МЕ: силна и свободна” е създаден с творческата визия, организационния замах и приятелското рамо на драматурга и поет Стефан Иванов.

Разберете повече в страницата на събитието.