Биляна Димова е многоизмерен писател – редактор, текстописец и поет. Музиката е друга нейна стихия, в която завихря околните, под псевдонима Bel. Първата ѝ стихосбирка “Телесно” е описана от поета Стефан Иванов като “Безмилостен отговор за провалите и парадоксите в душата на тялото и в тялото на душата. Отговор, в който няма празни приказки. Има белези и следи, че животът е и поезия, и наистина се случва, не е игра и не е в кавички, конкретен, брутален, понякога смешен и красив е, сега, буквално, без ирония и не наужким. Поезия, в която има събития, тежест и личност зад думите.”.

Имаме честта да представим Биляна Димова и като част от арт-проекта “ВИЖ МЕ: Силна и свободна”. В ролята си на ментор, тя бе една от седемте поетеси, които напътстваха #ЖенитеSurvivors в творческия процес по създаването на поезия, родена от женската сила. Резултатът от това красиво начинание ще бъде представен премиерно на 3-ти септември в Художествена галерия, Созопол, в рамките на юбилейното 40-о издание на “Празници на изкуствата Аполония”.

Повече за срещите, преживяването и емоцията около проекта – Биляна Димова разказва в следващите редове.

 

Вместо “представете се”, можете ли да опишете на какъв ментор попадна “вашата” Жена Survivor?

Ha разбиращ.

 

Кои бяха първите емоции, когато получихте покана да се включите в проекта ВИЖ МЕ?

Първата ми реакция беше да откажа – не исках да се намесвам в нито една от фразите, напоени и споделени с дълбока емоция, трептене и равносметка. После я приех с благодарност – като подарък, и със знанието, че случайни срещи и покани няма.

 

Имахте ли отношение към темата, преди да се впуснете в нея?

Имам, като жена и като човешко същество. Вземам отношение при всяка новина за пострадала майка, съпруга, дъщеря, приятелка, сестра; по време на дежурно приетите статистики; насред тишината – оглушителното мълчание на близки, съседи институции и общество.
Отношение към темата е и от един ъгъл – вълнува ме какви са поредицата от крачки, чрез които човек оформя пътя си; изборите, оплитащи в лабиринт от невъзможност за връщане назад, или откриващи пожелани изходи; неподозираната сила, с която се вземат трудните завои; какви са жените, които винаги успяват да се издърпат сами за косата и да продължат не някак, а наново и наясно.

 

Как се промени възприятието ви след работата с Жените Survivors?

Любопитна съм към частните истории, затова и по време на срещите си с Жените Survivors по-скоро разговаряхме, отколкото редактирахме. Благодарна съм, че споделиха техните преживявания, болка, наблюдения, както и решения. Бих казала, че имат happy end, но по-скоро наричам, че е начало. Да овластиш живота си – това за мен винаги е вдъхновение.

 

Какви предизвикателства се разкриха в творческите ви сесии?

Предизвикателството беше свързано с това доколко мога да променя първично излятата на листа емоция, така че интимното разтваряне да бъде овладяно с цел максимално концентрирано и силно въздействие. Но смятам, че истински такива липсваха – постигнахме бърз консенсус кои са работите фаворити и какво е нужно да се оптимизира. 

 

Вярвате ли в прераждането чрез изкуство? Виждали ли сте го в действие?

Вярвам и го виждам всеки ден около себе си.

Смятам, че до голяма степен изкуството е терапевтичен процес – и за този, който го създава, и за онзи, който го възприема.

 

Какъв е вашият призив към широката публика в посока превенция на насилието – във всичките му форми и във всички човешки взаимоотношения?

Това е най-лесното и най-сложното – дълбока вътрешна работа. Започва от желанието за промяна, вглеждане и осъзнаване. Трябва да излезем извън зомби състоянието, сънят, в който плуваме, с цената на дискомфорт, за да се опознаем, разберем нуждите си и престанем да бъдем улов на реакции, очаквания, външни обстоятелства и останалите. Тогава ще спрем да нараняваме и другите, и себе си. Винаги е възможно да направим избор и да бъдем поети на собствения си живот.

 

На 3 септември в Созопол, като част от програмата на Аполония, #ЖенитеSurvivors ще разкрият частички от своята деликатна сила чрез магията на поезията. На сцената ще ги подкрепят с още изкуство актрисата Елена Телбис, седем от най-забележителните ни съвременни поетеси и певицата YVA. Проектът “ВИЖ МЕ: силна и свободна” е създаден с творческата визия, организационния замах и приятелското рамо на драматурга и поет Стефан Иванов.

Разберете повече в страницата на събитието: https://www.facebook.com/events/1182482166356343

 

Актуални постове от тази категория

Прошка

Прошка

Наскоро с нас се свърза момиче с желанието да бъде част от нашите доброволци. Както често се оказва, хората, които ни търсят, са се сблъсквали с насилието все някъде по пътя си. Понякога дори не разбират за това, докато просто не си поговорим... А понякога ни пишат...

ВИЖ МЕ: Силвия Чолева

Да побереш Силвия Чолева в кратък увод е задача с повишена трудност, достойна за фокусник. Нейната биография е изключително богата, а опитът, който носи като човек и писател, би могъл да бъде безценен дар за всеки, докоснал се до личността ѝ. Писателка, издателка,...

Стефан Иванов: “Болката не е естествено и всекидневно състояние”

Стефан Иванов: “Болката не е естествено и всекидневно състояние”

Стефан Иванов (1986, София) е доктор по философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на стихосбирките „4 секунди лилаво” (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” (2004), „Списъци” (2009), „Навътре“ (2014) и „Без мен“ (2024). Има редица номинации и награди за...