Камелия Панайотова е в средата на 20-те си години, което може да заблуди някого относно зрелостта на душата ѝ. Нейното отношение към света, което тя прилага и в литературата си, а също и темите, които я вълнуват, биха послужили за по-акуратна житейска визитка. За да разберете повече за младата писателка, трябва да прочетете стихосбирката ѝ “Човекът, който си отива”, както и романа “Ане”. “Ане” разглежда въпроси като изоставянето и живота с липсата, насилието над ума и тялото, истинското сестринство и окончателното откъсване от утробата. За него получава следната рецензия от Антония Апостолова: “Дебютният роман на Камелия Панайотова е болезнено автофикционално брожение по следите на изгубения дом и несъстоялото се родителство. Красив разказ за майката, за изоставянето и живота с липсата, за насилието над ума и тялото, за истинското сестринство и окончателното откъсване от утробата. Той ще продължава да е зловещо актуален, докато светът продължава да гледа на жените като на „едно парче месо“. В „Ане“ самото име на героинята вика към майката – за да я намери съвсем другаде.“.

Имаме честта да представим Камелия Панайотова и в ролята ѝ на ментор – тя бе една от седемте поетеси, които напътстваха #ЖенитеSurvivors в творческия процес по създаването на поезия, родена от женската сила. Резултатът от това красиво начинание ще бъде представен в София на 20 октомври в Дом на киното, като част от Cinelibri. Темата на международния кино-литературен фестивал тази година е “Поезия безкрай”. 

Повече за срещите, преживяването и емоцията около проекта – Камелия Панайотова разказва в следващите редове.

 

Вместо “представете се”, можете ли да опишете на какъв ментор попадна “вашата” Жена Survivor?

Спокоен и практичен.

Кои бяха първите емоции, когато получихте покана да се включите в проекта ВИЖ МЕ? Имахте ли отношение към темата, преди да се впуснете в него?

Възхищение към проекта и удоволствие, че се свързват с мен. Имах отношение към темата преди да науча за проекта, преди по-малко от година излезе романа ми „Ане“, който в голяма степен разглежда насилието – и домашното, и сексуалното. Както и стихосбирката ми „Отсъствия“, която също изследва травмите на насилието. Със сигурност тази тема присъства силно не само в творчеството ми, но и в личните ми предпочитания към изкуството и историите, които то разказва. Искам някакво обяснение за него, искам да разбера как се ражда подобно решение – не успявам да си го обясня и до днес. Може би е необяснимо, затова са важни тези истории, за да загубим убеждението, че актът на насилие може да се оправдае. Или да се поправи. 

Как се промени възприятието ви след работата с Жените Survivors?

Не знам дали се е променило нещо в мен, но се засили вярата, че всяко посегателство оставя следа. Но и че съществува утеха. Особено в историите. 

Какви предизвикателства се разкриха в творческите ви сесии?

Най-голямото предизвикателство за мен беше овладяването на гнева, но и на съчувствието. Смятам, че в такива ситуации, понякога, човек има нужда просто да разкаже историята си. Без да бъде съветван, съжаляван или убеден, че досажда на другия. Това, което можеш да сториш е да изслушаш. Винаги, когато чувам истории за насилие, гледам филми или репортажи, у мен се надига гняв и неразбирателство как е възможно, но се уча, че може би това няма значение, че е възможно и трябва да търсим начини да го спрем, а не да само да реагираме. 

Вярвате ли в прераждането чрез изкуство? Виждали ли сте го в действие?

Вярвам в спасението. Вярвам, че думите, особено поезията, могат да помогнат, че има неща, които не можем да изразим с обикновен разговор. Не пишат ли хората, за да се убедят в мнението си, не само за да изкарат болката. За да се разгледат от всяка страна, какво по-голямо спасение от разбирането?

Какъв е вашият призив към широката публика в посока превенцията на насилието – във всичките му форми и във всички човешки взаимоотношения?

Призивът ми е да не се срамуват. Звучи лесно, но изобщо не е и все пак, преборете срама, това е половината страх. Искайте помощ. Борете се. Настоявайте за честност и обич. Събирайте смелост от чуждите истории. Помагайте на този, който иска помощ, защитавайте се едни други. Търсете справедливост. 

 

На 20 октомври в Дом на киното в София, като част от програмата на Cinelibri, #ЖенитеSurvivors ще разкрият частички от своята деликатна сила чрез магията на поезията. На сцената ще ги подкрепят с още изкуство Стефан Иванов, актрисите Елена Телбис, Анета Иванова, поетесите Ева Гочева, Ренета Бакалова, Албена Тодорова, Камелия Панайотова, Биляна Димова и певицата YVA. Проектът “ВИЖ МЕ: силна и свободна” е създаден с творческата визия, организационния замах и приятелското рамо на драматурга и поет Стефан Иванов.

Разберете повече в страницата на събитието.