Историите са мост между преживяванията на хората. И когато ги четем или слушаме, ние неминуемо резонираме чрез емпатия. Никоя статистика, черна хроника или нравоучение няма силата да промени съзнанието на човек както една единствена история. А когато в нея е закодирана силата на духа, пробуждането, промяната и щастието – ефектът е лечебен! Ранната превенция срещу насилието започва с вдъхновението, че има изход.
Това вдъхновение е уловено и от People of Sofia в поредица публикации, посветени на #ЖенитеSurvivors и важните до тях хора, които с тихата си, но търпелива подкрепа, са им помогнали да променят своя живот. В тази статия представяме Жанета и Любов, които напомнят защо е важно просто да бъдем до близките си, когато минават през труден период.

Жанета и Любов Снимка: People of Sofia

Жанета:

Казвам се Жанета и съм програмист. Мисля, че съм голяма късметлийка да работя това, което харесвам. Обичам и да пътувам, харесвам документални филми. Интересно нещо за мен, което повечето хора не знаят е, че се научих да карам колело на 30 години, а кънки – на 33, което беше миналата година. Причината за това е, че като дете предимно се занимавах с уроци и нямах възможност науча тези по-забавни детски неща.

Това до мен е Любов – първата менторка в живота ми и нямах представа какво да очаквам, когато я срещнах. Тя беше и първият човек, на когото споделих през какво минавах в продължение на 5 години с тогавашния ми партньор, насилник. Мислех, че ще ми е изключително трудно да споделя, но когато чух, че ме разбира и знае точно в каква ситуация съм, думите започнаха сами да се изливат от мен. Отначало говорихме само по телефона, впоследствие се запознахме и лично. Любов ми разказа за насилниците и тяхното шаблонно поведение, разказа ми как това са класически тактики за манипулация и как много хора са минали през това и са успели да си тръгнат и да живеят по-щастливо и свободно без тях. Аз бях в шок, защото допреди да говоря с нея бях убедена, че на мен нещо ми има, че съм неадекватна и затова се държи така с мен, че съм смотана и никога няма да се оправя без него. Тя ми помогна да разбера, че вината не е в мен и че не заслужавам той да се държи така, да ми вика и да ме обижда, да ме тормози и да ми забранява да живея нормално. Може да ви звучи смешно, но за мен това беше толкова революционно, струваше ми се, че чувам, че са открили живот на Марс. 

Тя ми оказа огромна подкрепа в момент, когато имах най-голяма нужда от нея, а сякаш никой друг не можеше да ме разбере. Сега, след като минах през кризисния период и вече от години не съм с онзи ужасен, токсичен човек, тя ми е една от най-близките приятелки.

Истината е, че не знам дали сме се променили взаимно. По-скоро се бях загубила в безсмислени опити да угодя на един токсичен мъж, а тя ми помогна да се намеря отново. Имало е дни, в които от сутрин до вечер съм ѝ писала по вайбър и сме говорили по телефона дълго време, само за да успея да се събера психически. От критично значение е жената да има някой до себе си в подобен момент. Аз съм била възпитавана да се справям сама и дълго си мислех, че така е правилно, но съм грешала. Разбира се, няма нищо лошо в това човек да е самостоятелен, но има разлика между това да си самостоятелен и да си мислиш, че си самодостатъчен. Ако говорим за връзка с насилие, достатъчно е да спомена, че един от класическите ходове на токсичните хора е да те изолират. Ако си сам, си много по-лесен за манипулиране и е много по-трудно да отстоиш позицията си. Ако Любов не беше до мен в критичния момент, в деня, в който си тръгнах, не знам дали щях да издържа да не се върна. Беше безкрайно трудно – и от психическо-емоционална гледна точка, и от практическа, защото нямаше физически къде да отида с чантите ми с багаж, котката и без личен автомобил, без жилище в града и почти без приятели. Тогава тя ми подаде ръка, което не беше длъжна да прави към човек, който едва познава, но съм безкрайно благодарна. Твърдо убедена съм, че ако искаш да стигнеш бързо – ходи сам. Но ако искаш да стигнеш надалеч, ходи с заедно с някой друг.

Истинската подкрепа за мен е да изслушваш, без да съдиш, да даваш пространство на човек да направи своите крачки, но да си готов да подадеш ръка, когато е необходимо. Да си на линия в трудните моменти. Понякога просто да те има е достатъчно. Понякога подкрепа е да попиташ един твърдо убеден в самодостатъчността си човек: “Добре ли си? Имаш ли нужда от нещо? Потърси ме, ако имаш нужда.”.

Любов:

Аз съм Любов, в Emprove съм почти от създаването му и е едно от най-смислените неща, с които някога съм се занимавала като ментор и лектор. Вкъщи съм звероукротител (на 3 деца и котка), а професионално имам стартъп за организиране на събития и рождени дни на ролкови кънки и съм инструктор по ролер фитнес. Обожавам бира, но я пия топла и по възможност с торта. Невронетипична съм (имам СДВ) и често хората, дори най-близките, бъркат това състояние с разсеяност и факта, че имам 3 деца и съвсем съм изкукала. Когато настъпи пандемията, спрях да спортувам за първи път от 17 години насам и си казах, че никога повече няма да го правя. И ето ме сега – имам бизнес, свързан изцяло със спорта. 

Жани беше първото момиче, с което ме свързаха като ментор в Emprove. Моят принцип в работата с жени в токсични отношения е, че те определят ритъма. Аз съм там за подкрепа и съвет. Мина повече от година, в която ту се чувахме, ту не. Никога няма да забравя деня, в който тя ми се обади и ми разказа как са ескалирали нещата. До края на деня тя трябваше да вземе бързи решения. Вечерта вкъщи дойде едно момиче, което не вярваше в себе си, в уменията си, в решенията си, защото някой си беше позволил да ѝ повтаря с години, че за нищо не става, че всичко дължи единствено на него. Момичето, което твърдеше, че не може да шофира, нае кола и дойде до нас с няколко куфара и котката си посред нощ. 

После лека полека започна да се съвзема и да взима живота си в ръце. Много път измина, гордея се с нея, сякаш е друга, съвсем различна от онази, която си паркира колата пред нас. Този път никак не е лесен и само ние, които сме били в подобни отношения, можем да си го представим и разберем. Сега Жани е един от най-близките ми хора. Знам, че ако имам нужда, ще ме изслуша, че можем да се шегуваме и да бъдем саркастични, както ние си знаем, да си споделяме слабостите и да си помагаме. Пък си имаме и общо хоби – ролковите кънки. 

Любов, Жанета, People of Sofia и EMPROVE напомнят колко е важно да бъдем до хората, за които ни е грижа, когато минават през труден период. Насилието отнема от личностния потенциал и увереността, но с правилната подкрепа жените могат да открият отново своята сила.
Благодарим на People of Sofia за дългогодишната подкрепа към каузата и куража на #ЖенитеSurvivors, които публично застават пред обектива на Вихрен Георгиев като вдъхновяващ пример. Благодарим и на списание Grazia – медиен партньор в проекта с People of Sofia. Тази кампания вече достигна над 300 000 души и ангажира над 35 000 от тях. В активния ѝ период с нас се свързаха 13 жени за индивидуална подкрепа и 5-ма доброволци.